О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 728
София,08.06.2015г.
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети и шести май, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Светла бояджиева
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №2244/2015г.по описа на Върховния касационен съд
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от П. на Р България срещу решение от 30.12.2014г. по гр.д.№919/2014г. ОС Пазарджик, с което са уважени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.1 и 2 ЗОДОВ.
Жалбоподателят – П. на РБ, чрез процесуалния си предствител поддържа, че с решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиво от съдилищата. Същият жалбоподател е подал частна жалба срещу срещу определение от 27.01.2015г. по гр.д.№919/2014г. на ОС Пазарджик за изменение на решение от 30.12.2014г. по същото дело в частта му за разноските и последната е присъединена на общо разглеждане в настоящето производство.
Ответникът Г. С. Г., чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е осъдил П. на Република България – [населено място] да заплати на Г. С. на основание чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ – сумата в размер на 10 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от задържане под стража с Постановление на прокурор за периода от 11.00 часа на 15.06.2010г.-до 11.00 часа на 18.06.2010г. , ведно със законната лихва, считано от 18.06.2010г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл.2, т.2 ЗОДОВ- сумата в размер на 10 000,00 лева – представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от задържане без акт на компетентен орган за периода 09,20 часа до 11,00 часа на 15.06.2010г., за издаване на втори прокурорски акт за 72 –часово задържане за периода от 15,00 часа на 15.06.2010г.- до 15.00 часа на 18.06.2010г.; за превишаване срока на задържане –от 15,00 часа на 18.06.2010г. и непредаването в този срок на органите на съдебната власт, ведно със законната лихва, считано от 18.06.2010г. до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение е осъдена П. на Република България да заплати на Г. С. сумата в размер на 5,91 / пет лева и 0,91/ лева-представляваща съдебни разноски, а с определение от 27.01.2015г. по гр.д.№919/2014г. на ОС Пазарджик е изменил решението си в частта за разноските, като е осъдил П. на РБ да заплати на Г. С. сумата 21,29лева разноски пред всички инстанциии.
Съдът е приел, че предявените искове са два: по чл.2, т.1 ЗОДОВ – обезщетение в размер на 10 000,00 лева за задържане под стража с Постановление на прокурор за периода от 11.00 часа на 15.06.2010г.-до 11.00 часа на 18.06.2010г. и по чл.2, т.2 ЗОДОВ- обезщетение в размер на 10 000,00 лева – за фактическо задържане без акт на компетентен орган за периода 09,20 часа на 15.06.2010г. до 11,00 часа на 15.06.2010г.; за издаване на втори прокурорски акт за 72 –часово задържане за периода от 15,00 часа на 15.06.2010г.- до 15.00 часа на 18.06.2010г.; за превишаване срока на задържане –от 15,00 часа на 18.06.2010г. и непредаването в този срок на органите на съдебната власт. Приел е за установено, че с Разпореждане по НЧД №С-445/2010г. на ГС София 10.06.2010г. е разрешено да се извърши личен обиск на Г. С. и от Протокол за личен обиск /претърсване на лице/, изземване и привличане на обвиняем по реда на чл.219, ал.2 т НПК от 15.06.2010г. на прокурор при Софийска градска прокуратура е видно, че на ищеца –ответник по жалба е извършен личен обиск за времето от 10.30 ч. до 10.55 ч., при който ищецът е предал доброволно описаните в протокола вещи за нуждите на следствието. Установено е, че със същия протокол, на основание чл.219, ал.2, във връзка с чл.196, ал.1, т.3 НПК, ищецът е привлечен, като обвиняем за престъпление по чл.302, т.4, т.2 и т.1, пр.5, б.“б“, във връзка с чл.301 ал.3, пр.1, връзка ал.1, пр.1, алт.2, връзка с чл.26 ал.1 НК, като е отразено, че на обвиняемия Г. се взема мярка за процесуална принуда 72-часово прокурорско задържане по чл.64, ал.2 НПК, с цел да се осигури незабавното му явяване пред ГС София за участие в особеното наказателно производство по вземане на постоянна най-тежка мярка за неотклонение. Прието е, че Протоколът е предявен на ищеца в 11.00 часа на 15.06.2010 год., видно от направеното отбелязване, като е извършен и разпит на обвиняемия, видно от приложения протокол за разпит на обвиняем от 15.06.2010 год., за времето от 11.05 ч. до 11.18 ч. Прието е, че с Постановление за 72-часово задържане на обвиняемо лице от 15.06.2010г., 15.00 ч., е постановено задържане на обвиняемия в Следствения арест при СО-СГП, за срок от 72 часа, считано до 18.06.2010г., 15.00 часа или до внасяне на искане от СГП–НО за неговото задържане под стража, като екземпляр от постановлението е връчен и получен от обвиняемия на 15.06.2010 год. в 15.00 часа. Установено е от представеното Извлечение от Дневник за постъпилите и освободени лица в ареста на [улица]-София, че ищецът е постъпил на 15.06.2010г. в 17.20 ч. и е освободен на 18.06.2010г. в 15.00 ч., поради изтичане срока на задържането, като с Разпореждане от 18.06.2010г., постановено от Софийски градски съд, по ч.н.д. №С-459/2010г. е прекратено съдебното производство по делото и същото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд–гр.Пазарджик. Прието е, че с Протоколно определение от 18.06.2010г., постановено по ч.н.д. №444/2010 год. по описа на Пазарджишкия Окръжен съд, е оставено без уважение искането на Софийска градска прокуратура за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо ищеца и е взета мярка за неотклонение „подписка“.
Установено е, че с Постановление за прекратяване на наказателното производство по Досъдебно производство №13-П/2010г. по описа на СО-СГП, пр.пр. №4-1452/10г. по описа на СГП от 14.02.2012г. на прокурора при СГП, на основание чл.199, чл.243 ал.1, т.1 и т.2, във връзка с чл.24, ал.1, т.1, чл.243, ал.3, чл.111 ал.2 НПК, е прекратено наказателното производство водено срещу Г. Г. за посочените престъпления, поради недоказаност на обвинението.
При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че през процесния период от време на задържането ищецът е търпял значителни морални страдания, задържането е рефлектирало по крайно отрицателен начин върху неговото самочувствие, себеусещане, развитие като пълноценна личност- с оглед участието му в обществения живот, реализиране като цяло на неговите граждански, трудовоправни ,административни и пр. права и като служител, изпълняващ длъжността „Началник сектор „Борба с организираната престъпност“ е нараненото чувство му за справедливост. Съдът е счел, че с оглед разпоредбата на чл.52 ЗЗД претендираните суми от по 10 000 лева ще обезщетят ищеца за търпените неимуществени вреди.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК П. на РБ чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за началния момент на дължимост на лихвите, за критериите за определяне на справедливо обезщетение и за това дължат ли се обезщетения за вреди от две постановляния за 72 часово задължане, за периоди от време в двете които съвпадат – по чл.64, ал.2 НПК и по чл.219 НПК, за задължението на съда да обсъди всички обстоятелства по делото и следва ли прокуратурата да отговаря за действия на МВР преди лицето да е привлечено към наказателна отговорност. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Позовава се на П№3/2005г. ОСГК и ТР№1 от 04.02001г. по т.д.№1/2000г. ОСГК.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение само по поставените от жалбоподателя въпроси за задължението на съда да обсъди всички доказателства и да изложи мотиви за всички обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението, включително и за това дължат ли се обезщетения за вреди от две постановляния за 72 часово задължане, за периоди от време в двете които съвпадат – по чл.64, ал.2 НПК и по чл.219 НПК на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като постановяване на решението в обжалваната му част при преценка само на част от доказателствата, е довело до разрешаването на тези въпроси в противоречие с практиката на ВКС.
По въпроса за за началния момент на дължимост на лихвите не са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като на същия съдът е дал отговор в съответствие с трайната практика на ВКС изразена в т.4 на ТР№3/2005г. ОСГК на ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.12.2014г. по гр.д.№919/2014г. ОС Пазарджик.
Делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. за насрочване в открито съдебно заседание и призоваване на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: