Р Е Ш Е Н И Е
№ 728
София, 05.10. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 28 септември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 3003 /2008 година
Производството е по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от А. В. Х. против решение 52 от 27.03.2008г., постановено по гр.д. № 52/2008г. на Ямболски окръжен съд, с което е отменено решение № 122/13.12.2007г. по гр.д. № 1200/2007г. и вместо това е отхвърлен предявеният от касаторката иск по чл. 344, ал.1 т.1 от КТ за признаване за незаконно и отмяната на уволнението й, извършено със заповеди № 1 и 2 от 22.05.2007г.
С определение от 52 от 27.03.2008г. е допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение на основание чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК за разрешаване на въпроса може ли страната, в чиято полза не е сключен договорът със срок за изпитване да прекрати едностранно на основание чл. 325, ал.1 т.3 от КТ трудовото правоотношение и след като е подала молба за това, може ли да се приеме, че договорът е трансформиран в безсрочен предвид явяването на работника на работа до произнасянето по молбата от работодателя.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 71, ал.2 и чл. 325, ал.1,т.3 от КТ и необоснованост.
Ответникът по касация “М” Е. оспорва жалбата и моли решението на РС, като правилно и законосъобразно да се остави в сила. Счита, че само работодателя може да прекрати трудовия договор със срок за изпитване дори в деня на изтичане на срока.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Ямболски окръжен съд, изхожда от процесуално лигитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
По делото е установено, че между страните е сключен на 30.10.2006г. трудов договор със срок за изпитване в полза на работодателя шест месеца, считано от 01.11.2006г. Този срок изтича на 01.05.2007г., но тъй като Х. е ползвала отпуск поради болест, разрешен с болнични листове № 4353164/12.07.2007г. за 10 дни и № 4358427/10.05.2007г. за срок от 3 дни, на основание чл. 70, ал.5 от КТ шестмесечния срок на действие на договора е продължен с 13 дни и изтича на 14.05.2007г. На тази дата Х. е подала молба, с която уведомява работодателя, че желае да прекрати трудовия договор по лични причини. По тази молба работодателя не се е произнесъл, а със заповеди № 1 от 22.05.2007г. е прекратено трудовото правоотношение поради налагане на дисциплинарно уволнение, поради това, че не се е явила на работа два последователни дни. Със следваща заповед № 2 от 22.05.2007г. е прекратено трудовото правоотношение поради изтичане на срока. С обжалваното решение, въззивният съд е приел, че само работодателят може да прекрати едностранно сключеният с ищцата срочен трудов договор със срок за изпитване в негова полза. Това право не е признато на работника, като молбата, подадена от Х. за прекратяване на трудовия договор в деня на изтичане на срока е преценена като изявление за едностранно прекратяване на срочния трудов договор от нея преди изтичане на срока, което тя нямала право да направи. Тъй като е работила един ден след изтичане на срока, съдът е приел, че срочния трудов договор е трансформиран в безсрочен и поради неявяването й в следващите два работни дни, съдът е приел, че законосъобразно е прекратено трудовото правоотношение с ищцата поради налагане на дисциплинарно наказание “уволнение”. Обстоятелството, че във втората заповед трудовото правоотношение е прекратено на друго основание – поради изтичане срока на договора, въпреки, че като правно основание се сочи чл. 330, ал.2 т.6 от КТ е преценено като техническа грешка.
Решението е неправилно, защото фактите са подведени неправилно под правната норма на чл. 71, ал.1 от КТ, а тази норма и чл. 325 от КТ са тълкувани неправилно.
Съгласно чл. 71, ал.1 от КТ, правото на работодателя да прекрати едностарнно трудовия договор със срок за изпитване е “до изтичане на срока за изпитване”. С изтичане на този срок, това право се прекратява независимо дали работника е продължил да работи. С продължаване на работата след изтичане на срока, договора става безсрочен, съгласно чл. 71, ал.2 от КТ и той също не може да бъде прекратен на това основание. Неправилно възивния съд приема, че с изтичане на срока, работника няма право да иска прекратяване на трудовия договор със срок за изпитване. При едновременно наличие на двата юридически факта – изтичане на спора и неявяване на работника на работа, трудовото правоотношение се прекратява автоматично. Ищцата е поискала прекратяване на трудовия договор поради изтичане на срока без предизвестие, т.е. нейната молба следва да се квалифицира като изявление, че не желае траансформирането на трудовото правоотношение в катова по безсрочен трудов договор. До колкото тя съдържа изявление към работодатгеля на следващия ден след изтичане на срока, тя може да се квалифицира като такава по чл. 325, ал.1 т.3 от КТ. Това право видно от хипотезата на правната норма е предоставено и на двете страни по трудовия договор. С изтичане срока за изпитване е погасява правото на работодателя да прекрати трудовия договор на основание чл. 71, ал.1 от КТ, но и за двете страни остава възможността да заявят искане за прекратяване на трудовия договор без предизвестие в предвидените в чл. 325 от КТ случаи, между които е и изтичане на уговорения срок. Не е било необходимо специално произнасяне по молбата на ищцата от 14.05.2007г., защото основанието за прекратяване е изтичане на срока и изразеното изрично желание от ищцата да не се продължава действието на договора.
Работодателят неправилно е наложил на ищцата дисциплинарно наказание, тъй като тя не се е явила на работа след изтичане на срока на трудовия договор и при изразеното от нея изрично нежелание той да бъде продължен като безсрочен. Към момента на налагане на наказанието, ищцата вече не е била в трудово правоотношение с ответника. Затова е незаконосъобразна заповед № 1/22.05.2007г. Следващата заповед № 2 от същата дата също е незаконосъобразна, защото е постановена след прекратяване на трудовото правоотношение поради изтичане на срока и нежеланието на ищцата да продължи работа, а и защото е издадена и предходна заповед за уволнение Не може трудовото правоотношение да бъде прекратено последователно на две различни основания преди да бъде отменено първото от тях.
По изложените съображения, постановеното възивно решение е неправилно и следва да се отмени, като вместо това, предявеният от ищцата иск да се уважи.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 122/13.12.2007г. по гр.д. № 1200/2007г. на Окръжен съд – Ямбол и вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОТМЕНЯ уволнението на А. В. Х. ЕГН-6909179056 от “М” Е. гр. Я., извършено със заповед № 1/22.05.2007г. и заповед № 2/ 22.05.2007г. от длъжността “шивач”
Осъжда “М” Е. гр. Я. да заплати на А. В. Х. ЕГН-6909179056 деловодни разноски за всички инстанции в размер на 150 лв.
Решението е окончателно.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: