Р Е Ш Е Н И Е
№ 729
София, 05.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 29 септември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 3085 /2008 година
Производството е по чл. 218а, буква “б” ГПК /отм./ във вр. с пар.2, ал.3 от ГПК
С решение № 18 от 29.01.2008г., постановено по гр.д. № 585/2007г. на Великотърновски апелативен съд е отменено решение № 82/08.10.2007г. по гр.д. № 110/2006г. на Русенски окръжен съд в частта, с която е бил отхвърлен иска, предявен от Б. К. Б. против М. на з. и продоволствието за присъждане на сумата 10528 лв., с която М. на з. и продоволствието неоснователно се е обогатило за сметка на ищеца и вместо това този иск е уважен, като ответника е осъден да заплати на ищеца посочената сума, представляваща разликата в стойността на предоставената от ДПФ земеделска земя на Б. К. Б. и получената от него земеделска земя по договор за замяна на недвижими имоти от 16.08.2001г., ведно със законната лихва, считано от 16.08.2006г. В частта, с която искът за присъждане на мораторната лихва върху тази сума за периода от 06.06.2003г. – 16.08.2006г. в размер на 4169,91 лв. е отхвърлен, решението на Русенски окръжен съд е оставено в сила от Апелативен съд Велико Търново.
Касационни жалби са подали и двете страни.
М. на з. и продоволствието /сега М. на з. и горит/ обжалва решението в частта, с която е уважен предявеният против него осъдителен иск за сумата 10528 лв. с оплакване за нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилна квалификация на предявения иск като такъв по чл. 59 от ЗЗД, тъй като между страните е сключен договор за замяна, като счита, че се касае за претенция за обезщетение за неточно изпълнение по чл. 79 във вр. с чл. 197 от ЗЗД. Прави оплакване и за необоснованост на решението.
Ищецът обжалва решението в частта, с която е отхвърлена претенцията му за мораторна лихва, като счита, че съдът в нарушение на чл. 84, ал.3 и чл. 86 от ЗЗД е направил необоснован извод за липса на покана до ответника за изплащане на претендираната сума от 10 528 лв..
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба на М. на з. и горите е подадена на 28.02.2008г. – при действието на отменения ГПК, поради което производството се разглежда по реда на този кодекс. Касационните жалби и на двете страни са подадени против подлежащо на обжалване въззивно решение на Великотърновски апелативен съд, изхождат от процесуално лигитимирана страна, постъпили са в срок, поради което съдът ги преценява като допустими.
По делото е установено следното: По молба на ищеца Б. К. Б., подадена на 25.01.2001г. е извършена замяна по чл. 36 от ППЗСПЗЗ, след извършване на оценка по Наредбата за реда за определяне цени на земеделските земи /ДВ бр. 64/1998г. изм. и доп./ и е издадена на осн. чл. 36, ал.3 от ППЗСПЗЗ заповед № ДР-461184/ 26.06.2001г. на Министъра на з. и храните. Въз основа на тях е сключен между страните договор за замяна по чл. 36, ал.4 от ППЗСПЗЗ, по силата на който МЗГ прехвърля собствеността върху имот с площ 84,363 дка земеделска земя от ДПФ, V категория, съставляваща парцел **** от масив 34 по плана за земеразделяне на с. С., м. “А”, който е образуват от бивш имот 033005, V категория.. В замяна ищеца е прехвърлил четири имота с обща площ 80,567 дка ІV категория от по 9,531 дка, 37,075 дка, 23,962 дка и 10,000 дка в землището на с. Б., обл. Монтана, първият от които е с ограничение на правото на ползване поради наличие на електропровод, минаващ над него /решение № 241СТ/30.03.1994г. на ПС с. С. поле/ По преписката пред областната комисия “земеделие и гори”, ищецът е представил доказателства, че имота от ДПФ, на който държавата ще му прехвърли собствеността е V категория, съгласно плана за земеразделяне, влязъл в сила на 15.03.1994г. /ДВ бр. 22/1994г./ и е бил оценен на 37 921 лв. На същата стойност са оценени и четирите имота, които ищеца прехвърля на държавата чрез МЗХ. След сключване на договора за замяна, снабдявайки се със скици е установил, че целия имот не е пета категория, а се състои от три части. Терен с площ 0,083 е ІV категория, 18225 дка са пета категория и останалата площ от 66,055 дка е шеста категория. При оценка на имота, като обединяващ трите категории, съобразно състоянието и вида на почвата на всяка от тях, цената на имота била 27393 лв. С жалба от 02.10.2001г., ищецът е поискал да му бъде предоставена допълнително земеделска земя на стойност 10649 лв., съставляваща разликата в оценката на земята при замяната и новата оценка, съобразена с по-ниската категория на по-голямата част от земята на получения от ищеца имот. Ответникът е поканил ищеца за доброволно уреждане на отношенията на 06.06.2003г., но до това не се е стигнало.
При тази фактическа обстановка, първоинстанционния съд е приел, че ищецът претендира процесната сума като обезщетение по чл. 79, във вр. с чл. 197 от ЗЗД за неточно изпълнение на договора за замяна, но е отхвърлил иска, като е приел, че установената с плана за земеразделяне категория на земята не може да се променя, защото той е приет със заповед, съставляваща стабилен административен акт, а съобразно него, имота, получен при замяната от ищеца не е с недостатъци относно категорията. Поради това, че няма неточно изпълнение, исковете са отхвърлени.
Въззивния съд е приел, че правилната квалификация следва да е чл. 59 от ЗЗД, защото МЗХП, получавайки по-ценен имот, с по-голяма стойност се е обогатило без основание за сметка на ищеца, поради което е уважил иска за главницата. Претенцията за лихва е отхвърлена, защото ищеца е поканил ответника за му прехвърли собственост върху земя от ДПФ на стойност 10 649 лв., а не да му плати тази сума. Затова е прието, че няма покана по чл. 84, ал.2 от ЗЗД.
Решението на въззивния съд е неправилно, защото е постановено при нарушение на материалния закон.
Въззивния съд е дал неправилна квалификация на предявения иск като такъв по чл. 59 от ЗЗД, като не е отчел обстоятелството, че между страните има действителен договор за замяна. Принципът никой да не се обогатява без основание за сметка на друг съществува в гражданското право независимо дали разместването на имуществени блага в полза на едната страна за сметка на другата без основание е станало въз основа на действителен договор, или на недоговорно основание. При договорните основания дадената престация от едната страна е основанието другата да престира, т.е. основанието е елемент на сделката. Липсата на основание при неоснователното обогатяване е липса на валидно правоотношение между страната, която е дала нещо и тази, която го е получила. Тази липса на валидно правоотношение може да е първоначална поради това, че изобщо не е възникнало правоотношение, или то не се е осъществило, или да е настъпила по-късно поради отпадане на основанието с обратна сила /чл. 55 от ЗЗД/. И в трите случая обаче между обогатилата се и обеднялата страна няма валидно правоотношение. От обстоятелствата, изложени в исковата молба, формулирания петитум и доказателствата по делото е видно, че между страните по делото е сключен договор за замяна, който е действителен. Ищецът счита, че имота, на който е придобил правото на собственост е с по-малка стойност, защото земята е по-лоша категория от отразената в договора. Затова в съответствие с чл. 195, ал. 2 във вр. с чл. 223 от ГПК той иска обезщетение от ответника за това, че е получил по-малко ценен имот от отразеното в договора. Тази претенция следва да се квалифицира като такава по чл. 79 във вр. с чл. 195, ал.2 във вр. с чл. 223 от ЗЗД. Въззивният съд неправилно е преквалифицирал претенцията като такава по чл. 59 от ЗЗД и поради това е отменил решението на първата инстанция. Това решение, като постановено в противоречие с материалния закон следва да се отмени.
При разглеждане на спора по същество, съдът намира следното: Към момента на извършване на замяната, планът за земеразделяне е бил в сила и по него имота от ДПФ, от който е образуван /отделен/ имота, придобит от ищеца е бил пета категория. Промяната на категорията на земята съставлява промяна на този план, който като одобрен с административен акт е част от него. Измерванията и изследванията на фирмата, поддържаща плана относно вида на почвата в различните части на един имот и почвените линии сами по себе си не съставляват изменение на плана за земеразделяне.
За да е налице недостатък на заменената вещ, като основание за обезщетение по чл. 79 във вр. с чл.195, ал.1 от ЗЗД поради неточно изпълнение следва този недостатък да е бил налице към момента на сключване на договора за замяна по аргумент от чл. 193, ал.2, във вр. с чл. 223 от ГПК. Щом към този момент в плана за земеразделяне имота е бил пета категория, с каквато е описан и в договора, то не е налице неточно изпълнение. Определянето на друга категория земя не по установената процедура за промяна на плана и /или/ сключване на договора за замяна не е основание да се приеме наличие на неточно изпълнение. Отделно от това, категорията на земята не е единствения ценообразуващ фактор. Стойността на земята се определя и от нейното местонахождение, комасиране, отстояние от пътна артерия, възможност за стопанска инвестиция. За влиянието на тези компоненти върху цената не са ангажирани доказателства от ищеца за опровергаване оценката, извършена в рамките на производството по чл. 36 от ППЗСПЗЗ. В този смисъл не може да се приеме, че обстоятелството, че част от земята е с по-ниска категория от договорената, дори да бе доказано, е съществено по смисъла на чл. 193, ал.1, във вр. с чл. 223 от ЗЗД, а само съществените недостатъци са основание да се претендира обезщетение за неточно изпълнение.
На последно место, за да може да реализира правото си на обезщетение за некачествено изпълнение, заменителят следва да не е знаел недостатъка на заменената вещ към момента на сключване на договора по аргумент от чл. 193, ал.2, във вр. с чл. 223 от ЗЗД.. В скицата, която ищецът е представил по преписката по замяната за имота, който иска да получи, издадена на 26.07.2001г. е отразено, че той е шеста категория. С решение на ПК № 241/30.03.1994г. и скица от 24.02.2001г., както и с оценителния доклад, приложени по преписката, се установява, че имота от ДПФ е пета категория. Въпреки това, ищецът изразява воля да придобие този имот с площ 84,363 дка, подписвайки договора без да прави възражение за различните данни относно категорията и оценката.
Така по изложените съображения, основанията за ангажиране договорната отговорност на ответника за неточно изпълнение не са налице, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен. Като последица от това, на касатора не се дължи и мораторна лихва. В тази част като краен резултат решението е правилно и следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, пето гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 18 от 29.01.2008г., постановено по гр.д. № 585/2007г. на Великотърновски апелативен съд, в частта, с която е отменено решение № 82/08.10.2007г. по гр.д. № 110/2006г. на Русенски окръжен съд и вместо това е уважен иска, предявен от Б. К. Б. против М. на з. и продоволствието /сега М. на з. и горите/ за присъждане на сумата 10528 лв., с която то неоснователно се е обогатило за сметка на ищеца и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Б. К. Б. ЕГН-4607305320 против М. на з. и горите за присъждане на сумата 10528 лв, представляваща разликата в стойността на предоставената от ДПФ земеделска земя на Б. К. Б. и получената от него земеделска земя по договор за замяна на недвижими имоти от 16.08.2001г., ведно със законната лихва, считано от 16.08.2006г.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: