О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 730
Гр.С., 05.11.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание през двехиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д.N.1370 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Д. М. срещу решение №.1611/15.12.17 по г.д.№.2465/17 на Пловдивски окръжен съд, I.., с което е потвърдено решение №.253/19.07.17 по г.д.№.96/17 на Карловски районен съд, 2гр.с., за изменение на основание чл.59 ал.9 СК на родителските мерки относно малолетното дете Т. К. А.. Със същото родителските права са предоставени на бащата К. Т. А., определен е режим на лични контакти с майката Ц. Д. М. /всяка втора събота и неделя от месеца от 9.00ч. в събота до 20.00ч. в неделя, един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, половината от Коледната и Великденската ваканция, половината от времето на официалните празници и времето на личните празници на майката – рожден ден и имен ден/ и издръжка /120лв. месечно, считано от 24.01.17/.
Ответната страна К. Т. А. оспорва жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че е налице изменение на обстоятелствата, при които първоначално родителските права върху малолетното дете /родено на 22.12.05г./ са били предоставени на майката. Посочил е, че въпреки, че съгласно предвиденото в бракоразводното решение местоживеенето му е следвало да се установи в дома й след развода, от показанията на всички разпитани свидетели /които си кореспондират по отношение на това обстоятелство/ и изслушването на детето се установява, че след прекратяване на брака /с решение от м.декември 2015г./ Т. е останала да живее преимуществено в обитаваното от семейството до развода жилище – в дома на родителите на бащата, съответно с него – и е изразила явно желание да остане там – с мотив, че там е живяла от раждането си и там се чувства спокойно и комфортно. Съдът, позовавайки се и на констатациите в Социалния доклад на АСП К., е приел, че така създалото се фактическо положение, продължило почти двугодишен период, не се отразява отрицателно на развитието на детето от гледна точка на успеха му в училище – който е отличен. Не е довело и до влошаване на неговото положение – при констатирано затруднение при налагането на по-рано взетите мерки за упражняването на родителските права от майката и на тяхната ефективност, респективно междувременно появили се прояви на синдром на родителско отчуждение по отношение на другия родител, предвид заключението на съдебно-психологическата експертиза. При това положение е прието, че е налице промяна в обстоятелствата като правно основание за уважаването на искането за изменение на родителските права. От друга страна, като е съобразил данните от изслушването на родителите, социалния доклад, показанията на свидетелите и експертизата, съдът е приел, че в дома на бащата Т. може да бъде отглеждана с помощта и подкрепата на баба й и дядо й по бащина линия, като липсват съществени обстоятелства за нарушаване на интересите й. Посочил е, че възражението за липса на доказана непригодност на майката не е съществено в случая, тъй като е налице мотивирана предразположеност на детето по отношение на семейната среда в познатата обстановка в дома на родителите на бащата, довела и до елементи на родителско отчуждение с майката – за което, обаче, са допринесли в известна степен и нейните прояви настойчивост по повод желанието за по-чести и по-тесни контакти помежду им, както се установява от социалния доклад. Съдът е отразил, че по делото няма данни за непригодност на бащата и предвид социалния доклад не са налице рискови фактори за развитието на детето и положението му при него. От друга страна, от доклада и психологическата експертиза се установява недостатъчно взаимодействие между родителите, като положителна промяна в тази насока би довела до по-благоприятно развитие в емоционална и личностна насока на детето. Във връзка с възражението за съвместно живеене на родените от брака деца /в дома на майката живее по-малкото братче на Т./, съдът е приел, че страните живеят в непосредствена близост, осигуряваща достатъчно условия за реализиране на възможности за интензивни контакти както в училище, така и в дома на родителите на бащата, при наличие на взаимна привързаност помежду им.
Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по ал.1 и ал.2 на разпоредбата за всеки отделен случай. К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 и ал.2 ГПК. В изложението на касационните основания твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, а решението е и очевидно неправилно: „1.Длъжен ли е съдът да обсъди не отделни, а съвкупността от всички установени по делото обстоятелства, при преценката относно тяхното изменение и относно интересите на детето при спор по иск по чл.59 ал.9 СК?“; 2.“Установяването на детето при родителя, на когото не са предоставени за упражняване родителските права, достатъчно основание ли е да се приеме, че е налице „изменение на обстоятелствата?““; 3. „В случай, че по делото се установи, че е налице изменение на обстоятелствата, следва ли съдът освен изменените обстоятелства да изследва и родителските и възпитателските качества на двамата родители или на родителя, на когото не са били предоставени за упражняване родителските права, условия за отглеждане на детето при всеки от тях, грижите и отношението на родителите към детето /ППВС 1/12.11.74г., реш.№.58/12.02.14 по г.д.№.6073/13, IV ГО/; 4.“Какви са критериите, въз основа на които съдът прави преценката си относно защитата на интересите на детето при решаване на въпроса за режима на личните отношения с родителя, на когото не са предоставени за упражня ване родителските права; обвързан ли е съдът от конкретното предложение на родителите?“; 5.“Следва ли при определяне на режима на лични контакти да се преценява доколко определения режим благопри ятства развитието на детето, да се преценят всички обстоятелства, да се съблюдава и възможност та на родителя, който не упражнява родителските права, да има равна възможност с другия родител да контактува с детето в почивни дни?“ /реш.№.217/27.06.16 по г.д.№.6851/14, IV ГО, реш.№.385/ 23.01.14 по г.д. №.2537/13, IV ГО, реш.№.291/7.11.12 по г.д.№.115/12, III ГО, ППВС 1/74/.
Съгласно задължителната практика на ВКС /в това число цитираната/ във връзка с първия въпрос, обстоятелствата, които са релевантни за спора при кого да живее детето и кой да упражнява родителските права, следва да бъдат обсъдени поотделно и в съвкупност, като във всеки случай съдът е длъжен да мотивира защо дава приоритет на едни или други от тях и то като се ръководи на първо място от интереса на детето; именно за да се охрани този интерес следва да се съобразят възпитателските качества и моралния облик на родителите, полаганите от тях грижи и желанието да отглеждат и възпитават децата, привързаността на децата към тях, полът и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение и жилищно битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага; съдът е длъжен да обсъди всички тези, а и други съществени за упражняването на родителските права обстоятелства (ако има такива) поотделно и в съвкупност и да обоснове как те се отнасят към интереса на детето. Въпросът се поставя в контекста на твърдения, че при преценката си на кого да предостави родителските права съдът се е ръководил единствено от установяването на детето в дома на бащата, без да го обсъди наред с другите обстоятелства. В разглежданата хипотеза въззивната инстанция е съобразила и изложила мотиви както във връзка с трайно установеното фактическо положение – местоживеенето на Т. в дома на бащата повече от 2години, така и относно причините за същото, вкл. мотивираното желание на детето да остане с баща си в дома, в който е живяло от раждането си. Обсъдила е и възможностите за отглеждането му там с помощта и подкрепата на родителите на бащата, заедно с които живее, пригодността на майката и бащата за упражняване на родителските права, в това число значението на липсата на доказана непригодност на майката с оглед конкретиката на случая и затрудненията по налагане на по-рано взетите мерки, обстоятелството, че положението на детето не се е влошило и интересите му не са нарушени – като изводите са формирани на база данните от изслушването на родителите и детето, социалния доклад, показанията на свидетелите и експертизата. Предвид изложеното въззивният съд не се е отклонил от вече наличната задължителната практика по въпроса и не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ГПК.
Във връзка с втория и третия въпрос в задължителната практика на ВКС, вкл. цитираната /ППВС 1/74 т.V вр. с т.II, чиито разрешения са актуални и при действието на СК от 2009г., реш.№ 65/28.02.14 по г.д.№. 4202/13, IV ГО, и др. / се приема, че под „изменение на обстоятелствата” се разбират както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при новото разрешение, по своето съдържание изменението на обстоятелствата, респ. – новите обстоятелства, могат да имат най-различна проявна форма; те могат да се отнасят до родителските, възпитателските или моралните качества на родителите, до тяхното и на децата поведение, до желанието на децата и на родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, до социалната среда, в която живеят децата – като във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки, при която преценка следва да се изхожда изключително от интересите на детето. В. инстанция, като е приела, че е налице изменение на обстоятелствата предвид трайното установяване на детето при родителя, на който не е предоставено упражняването на родителските права, и от друга страна е преценила затрудненията при налагането на по-рано взетите от съда мерки за упражняване на родителските права от майката и липсата на ефикасност на същите, мотивираното предразположение на детето към семейната среда и обстановка в дома на бащата и възможностите за отглеждането му там, появилите се елементи на отчуждение от майката, в това число във връзка с нейни прояви-и е формирала извод, че интересите на детето не са накърнени или злепоставени, не се е отклонила от вече установената задължителна практика. С оглед на това поставените въпроси не биха могли да обосноват допускане до касационно обжалване при твъряните условия на чл.280 ГПК.
Третият и четвъртият въпрос касаят режима на контакти на детето с родителя, на който не е предоставено упражняването на родителските права. Във връзка със същите Окръжен съд Пловдив не е изложил никакви мотиви, респективно не е обсъждал въобще определените от първоинстанционния съд мерки– въпреки че въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище /т.1 ТР 1/09.12.13 по тълк.д. №.4/12, ОСГТК на ВКС/. При тези обстоятелства и като се има предвид, че определеният режим на лични контакти с майката е стеснен, мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права – а съдът, с оглед предмета на спора, е задължен да следи служебно изцяло за интереса на детето и за приложението на материалния закон, обжалваното решение в частта относно определянето на режим на лични контакти с майката трябва да бъде допуснато до касация.
На касатора следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 25лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на №.1611/15.12.17 по г.д.№.2465/ 17 на Пловдивски окръжен съд, I.., В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение №.253/19.07.17 по г.д.№.96/17 на Карловски районен съд, 2гр.с., в частта му относно определяне на режим на лични контакти на малолетното дете Т. К. А. с майката Ц. Д. М..
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.1611/15.12.17 по г.д.№.2465/17 на Пловдивски окръжен съд, I.., в останалата му част.
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 25лв. и да представи доказателства за това в деловодството, като при неизпълнение касационното производство ще бъде прекратено.
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА след изпълнение на указанията на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: