О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 73
София, 13.02.2013 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на седми февруари през две хиляди и тринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 51 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ДП”Н. к. Ж. и.”-гр.С. срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, постановено на 29.10.2012г. по гр.д.№393/2012г.,с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд,с което са отхвърлени предявените от касатора против [фирма]-гр.П. иск за предаване владението на основание,че НК”ЖИ” ползва по силата на Закона за железопътния транспорт обектите на железопътната инфраструктура и земята,върху която са построени или е предназначена за построяването,които са публична държавна собственост, собствеността и владението върху едноетажна стоманобетонна сграда, представляваща склад за монтажни гуми,с площ от 370.88кв.м. /съгласно н.а.,вписан под №*,т.41,д.№100031/2008г. на Агенция по вписванията-П., а съгласно скици 2123/10.06.2008г. и 21938/08.08.2011г.,издадени от С.-П. с площ от 372кв.м./,с идентификационен номер *,изградена в ПИ №* по кадастралната карта на [населено място],с адрес на ПИ:П., [улица],с площ 4304кв.м., при съседи: ПИ №*, * и * и иск за преустановяване на действията,с които препятства НК”ЖИ” да упражнява правата си на лице,на което е предоставено ползването по силата на Закона за железопътния транспорт на същия имот,като премахне едноетажната стоманобетонна сграда.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за доказателствената сила на акта за държавна собственост,по който въпрос е налице противоречива практика на съдилищата,като поддържа също така, че с оглед спецификата на разглеждания случай въпросът има значение за точното и еднакво приложение на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба [фирма] изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в жалбата съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване ,като съображенията за това са следните:
При предявяването на иска касаторът твърди,че ползва терена по силата на Закона за железопътния транспорт,съгласно който обектите на железопътната инфраструктура и земята,върху която са построени или е предназначена за построяването им,са публична държавна собственост, която държавата му е предоставила за ползване.
В обжалваното решение въззивният съд е приел,че представеният по делото АДС №2672/15.09.1999г.,с който на НК”Б.” е предоставено правото на управление и ползване на имот с бивш собственик държавата, представляващ терен с площ 37100кв.м.,сгради и съоръжения в района на Ц. ж.п. гара-П. няма правопораждащо действие съгласно чл.5,ал.3 ЗДС и не създава вещни права. Освен това в самия АДС според въззивния съд липсва изложение на обстоятелствата кой орган,с какъв акт и кога е предоставил на НК”Б.” описания имот-посочени са само законовите текстове на чл.14 ЗДС и чл.8 ЗБДЖ,но не и конкретните обстоятелства за реда и начина,по който на НК”Б.” е било предоставено управлението и ползването на имота,който освен това е отразен като частна държавна собственост,а не като публична такава,както поддържа ищеца. И тъй като в акта не са отразени обстоятелствата по спазване на предвидената законова процедура по предоставяне на имота,е прието,че този акт няма обвързваща доказателствена сила по смисъла на чл.179 ГПК като официален удостоверителен документ и не представлява надлежно доказателство,че на праводателя на ищеца е било предоставено право на оперативно управление на държавната собственост на целия ж.п. терен с площ 37100кв.м. в района на гара П..
Прието е също така,че по делото не е установено процесния имот да представлява обект на железопътната инфраструктура,който по смисъла на §1,т.1 ДР на Закона за железопътния транспорт би бил публична държавна собственост. Прието е,че не е доказано и предоставянето на имота на ищеца по законоустановения ред,с оглед на което самият факт на включване на имота в баланса на предприятието е прието,че не е установява на НК”ЖИ” да е било представено това право.
Според настоящия състав са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280,ал.1,т.3 ГПК поради липса на трайно установена съдебна практика и с оглед необходимостта да бъде дадено тълкуване по въпроса за доказателственото значение на акта за държавна собственост относно посочения в него ползувател при преценка правата на лицето,на което имотът е бил предоставен впоследствие при наличие на позоваване на приет след съставянето на акта нормативен акт относно принадлежността на правото на собственост и основанието за ползване на имота.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 29.10.2012г. по гр.д.№393/2012г. по описа на Пловдивския апелативен съд.
Да се изпрати съобщение на касатора в едноседмичен срок да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 2524.30лв. /две хиляди петстотин двадесет и четири лева и 30ст. / и да представи документ,удостоверяващ,че таксата е внесена.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за насрочване в о.с.з.
Председател:
Членове: