Р Е Ш Е Н И Е
№ 73
София 25.02 2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети януари, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 3892/2008 г.
Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ вр. §2, ал.3 ПЗР ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. Б. А., град София, срещу въззивно решение от 28.06.2005 г. по гр. д. № 918/2002 г. на Софийския градски съд с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./. Според касатора въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото. Освен това неправилно е приел, че уволнeнието е законно.
Ответникът по касационната жалба .
Жалбата е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./. Същата е и процесуално допустима с изключение на частта и относно иска за сумата 1 319.54 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. С нея се обжалва решение на окръжен съд, действащ като въззивна инстанция, по спор за парично вземане с цена по-малка от 5000 лв. Според разпоредбата на чл.218а, ал.2, б. „б” ГПК/отм./ във вр. с чл.218а, ал.1, б. „а” ГПК/отм./ производството по такива спорове е двуинстанционно. С постановяването на въззивното решение от 28.06.2005 г. по гр. д. № 918/2002 г. на Софийския градски съд по отношение на този иск, е налице влязъл в сила съдебен акт, който не подлежи на по-нататъшен контрол съобразно разпоредбата на чл.219, б. “а” ГПК/отм./. Посоченото въззивно решение в тази част е окончателно и с него е приключено двуинстанционното съдебно производство.
Относно основателността на жалбата в допустимата и част по исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на касатора и данните по делото, намира следното:
Софийският градски съд е оставил в сила решение от 27.11.2001 г. по гр. д. №8069/2001 г. на Софийския районен съд, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ на Й. Б. А. срещу М. у. „С” за отмяна на заповед №Р-244/09.03.2001 г. за уволнение на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “старши преподавател по български език на чуждестранни студенти” и за присъждане обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 282.76 лв. Въззивният съд е приел, че има реално съкращаване на длъжността на ищеца. Съкратена е единствената длъжност, заемана от ищеца. Не подлежат на контрол мотивите на работодателя да премахне заеманата от ищеца щатна бройка.
Жалбата е неоснователна. При разглеждане на делото не се допуснати процесуални нарушения, които да са повлияли върху изхода на делото. Безспорно е установено обстоятелството, че преди уволнението, длъжността на ищеца “старши преподавател по български език на чуждестранни студенти”, която е била единствена, е премахната.
Съкращаване на щата най – общо означава фактическо премахване на съответната трудова функция като длъжност или щатна бройка. В разглеждания случай е безспорно установено, че съкращаването на щата е засегнало една единствена длъжност и извършването на подбор е безпредметно, тъй като единственият служител, който я е заемал, е уволнен. Без правно значение за законността на уволнението са обстоятелствата какви са били причините за извършеното съкращаване на щата.
Обжалваното решение е обосновано и е в съответствие с материалния и процесуалния закон.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 28.06.2005 г. по гр. д. № 918/2002 г. на Софийския градски съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Й. Б. А., град София, срещу въззивно решение от 28.06.2005 г. по гр. д. № 918/2002 г. на Софийския градски съд в частта относно оставянето в сила на решение от 27.11.2001 г. по гр. д. №8069/2001 г. на Софийския районен съд за отхвърляне на иска за заплащане обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 1 319.54 лв., като недопустима.
Решението в частта за оставяне без разглеждане касационната жалба има характер на определение и може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен от съобщението пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.