Р Е Ш Е Н И Е
№73
София, 09.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка Марева
Емилия Донкова
при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдията Емилия Донкова гр. д. № 3771/2018 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 64 от 31.01.2019 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 2738, постановено на 03.05.2018 г. по в. гр. д. № 7576/2017 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта за отхвърляне на предявения от касатора срещу Л. М. Т. иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответника правото на собственост в полза на ищеца на основание покупко-продажба върху картина „Натюрморт“ /1958 г./ на художника Д. К. и за осъждането на ответника да му предаде владението върху вещта и е обезсилено същото в частта му, с която е отхвърлен предявения като евентуален установителен иск за собственост, като производството по делото е прекратено в описаната част. Касаторът иска обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен – касационно отменително основание по чл.281, т.3 ГПК. В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявения от касатора иск да бъде уважен.
Ответникът по касация, чрез процесуалния си представител, счита, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.2, изр.3 ГПК с цел проверка дали въззивното решение не е очевидно неправилно с оглед извода на съда за основателност на възражението за придобивна давност, въведено от ответника, направен, без да се отчита, че позоваването на давността не е могло да породи правните й последици, тъй като е след прекъсване на владението /с предаването на фактическата власт върху картината на органите на досъдебното производство/, поради изгубването му за повече от 6 месеца.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа жалбата, приема за установено следното:
Предявеният пред районния съд иск с правно основание чл.108 ЗС е за предаване на владението в полза на ищеца върху процесната картина, като на собственик на основание покупко-продажба. В исковата молба са изложени твърдения, че договорът е сключен през 2000 г. с Б. и К. Н. при продажна цена от 800 щ. д. Вещта била обект на престъпление, за което с влязла в сила присъда по НОХД № 12325/2010 г. на Софийски районен съд лицето Б. Н. Н. е признато за виновно за това, че на 25.06.2002 г. в [населено място] противозаконно е присвоил чужда движима вещ – картина „Натюрморт“ /1958 г./ на художника Д. К., която владеел – предоставена му от собственика С. Д. Г., „за да я занесе и покаже на клиент, който ако я хареса да се договори с Г. да я закупи, но вместо да изпълни това, се разпоредил с нея, като я е продал от свое име“ – престъпление по чл.206, ал.3 във вр. с ал.1 от НК. От мотивите към присъдата се установявало, че подсъдимият заложил картината при ЕТ „Д. Н.“ – Д. Н. Н., като ответникът е получил фактическата власт върху нея. На 25.06.2009 г. вещта била иззета от органите на МВР, а впоследствие – предадена за съхранение в Националната галерия за чуждестранно изкуство /с протокол от 30.06.2009 г./. Претендирал е предаване владението върху същата, евентуално /в случай че се приеме, че ответникът не владее същата/ – установяване на правото му на собственост върху вещта.
В отговора на исковата молба, депозиран на 02.03.2015 г., ответникът е въвел правоизключващо възражение за придобиване на процесната вещ на основание договор за покупко-продажба, сключен с едноличния търговец, евентуално – по давност, чрез упражнявано добросъвестно владение от 2001 г. до 2009 г.
Във въззивното решение, въз основа на обсъдените в съвкупност писмени и гласни доказателства, е прието за доказано, че ищецът е притежавал право на собственост върху процесната картина на основание договор за покупко-продажба. Този извод е обоснован както с обсъждане на събраните в настоящото производство гласни доказателства, така и с анализ на показанията на свидетелката Н., дадени по наказателното дело /същата е починала/. Правото на собственост обаче е било изгубено от него с придобиването му от ответника по силата на изтекла в негова полза петгодишна придобивна давност. Прието е също така, че в резултат на упражнявана фактическа власт в периода от 26.06.2002 г. до 25.06.2009 г. е изтекъл изискуемия се период от време, необходим за осъществяване последиците на придобивната давност, като е приложена презумпцията на чл.83 ЗС. Изложени са и съображения, че не се е осъществило първото въведено от ответника придобивно основание – покупко-продажба, тъй като от гласните доказателства /св. Н./ се установява, че връщайки заетата от свидетеля на Б. Н. парична сума от 500 лв., е изпълнил чуждо задължение.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
Видно от постановената на 16.05.2012 г. присъда по НОХД № 12325/2010 г. на Софийски районен съд, наказателният съд е приел за установено, че е извършено престъпление обсебване от подсъдимия Б. Н.. В мотивите е посочено, че същият е заложил картината при свидетеля Н., като е получил сумата от 500 лв. В процеса ищецът е участвал като частен обвинител. С протокол от 04.01.2001 г. процесната картина е била предадена от ищеца в галерията за издаване на сертификат за нейната автентичност /такъв е бил издаден на 15.01.2001 г./.
Установява се от протокол от 25.06.2009 г. за доброволно предаване, че същата е била предадена от ответника на органите на досъдебното производство /образувано на същата дата по жалба на ищеца/. С последващ нарочен протокол от 30.06.2009 г. тя е била приета за отговорно пазене във фонда на Националната галерия.
С влязло в сила постановление от 07.08.2009 г. по досъдебното производство е отказано връщането на картината като иззето веществено доказателство. Отказът е обоснован с приложимостта на разпоредбата на чл.113 НПК – при наличие на спор за собственост върху предметите, иззети като веществени доказателства, те не подлежат на връщане до разрешаване на спора по гражданско-правен ред.
Според показанията на починалата свидетелка Н., установени със съдебния протокол по наказателното дело, които по аргумент от чл.232, изр.2 ГПК могат да се използват и в настоящия процес, през 2000 г. тя и съпругът й са продали на ищеца процесната картина за сумата от 800 щ. д.
От показанията на свидетелите Б. /заместник-директор на Направление «Чуждестранно изкуство» в Националната художествена галерия/ и Б. /реставратор в галерията/, посочени от ищеца, се установява, че през 2001 г. той е занесъл картината за идентификация в галерията. Сертификат за идентификацията е бил издаден от първата свидетелка, като след изготвянето му картината е била върната на ищеца. Свидетелят Б. сочи, че го познава като колекционер, който многократно му е носил картини за реставрация. Извършил е реставрация на процесната картина, която е била в доста деформирано състояние.
Видно от показанията на свидетелите Г. и Д. Н., ангажирани от ответника, Л. Т. е колекционер на картини. Първият свидетел /близък семеен приятел/ сочи, че е виждал в дома на ответника картината «Натюрморт» на художника К., която е закупил през 1998 г. – 1999 г. Същият е притежавал само оригинални картини. Вторият свидетел /собственик на антикварен магазин/ сочи, че познава ответника като колекционер. Процесната картина му е била оставена от Б. Н., на когото услужил със сумата 500 лв. Предал картината на ответника, който му върнал горната сума, по нареждане на Б. Н..
По основателността на касационната жалба.
По делото е доказана принадлежността на правото на собственост върху процесната движима вещ в полза на ищеца – касатор въз основа на събраните писмени и гласни доказателства. Следва да се разгледа направеното от ответника правоизключващо възражение, при обосноваване на което като първо придобивно основание е въведено придобиването по възмезден начин на владението върху вещта на правно основание от несобственик, което трябва да се квалифицира по чл.78, ал.1 ЗС. Този придобивен способ, включва във фактическия си състав установяване на фактическа власт въз основа на правно основание – транслативен акт, годен да прехвърли собствеността, възмездност на придобиването и незнание, че се придобива от несобственик. В настоящата хипотеза не е налице вторият елемент – транслативен акт, годен да прехвърли собствеността. От свидетелските показания се установява, че престирайки на едноличния търговец сумата 500 лв. ответникът е изпълнил чуждо задължение /на Б. Н./ за връщане на заета сума. Липсата на този елемент обуславя невъзможност правото на собственост върху вещта да възникне на горното правно основание. Същата е могла да бъде придобита при условията на чл.80, ал.1 ЗС – с непрекъснато владение в продължение на петгодишен давностен срок. Ответникът е изгубил владението с предаването на фактическата власт върху картината на органите на досъдебното производство /на 25.06.2009 г./. В решение № 138/22.03.2018 г. по гр. д. № 4303/2016 г. на ВКС, второ г. о., е прието, че когато фактическата власт върху движима вещ е предадена на държавен орган по повод образувано наказателно производство, независимо дали това е осъществено доброволно или посредством принудително изземване, е налице прекъсване на владението по смисъла на чл.81 ЗС. Поради предаването на вещта с протокол за доброволно предаване от посочената по-горе дата, упражняваното от ответника владение е било прекъснато на 25.06.2009 г. Очевидно неправилен е изводът на въззивния съд, че в резултат на упражняваната фактическа власт в периода от 26.06.2002 г. до 25.06.2009 г. ответникът е придобил по давност процесната вещ. Той се е позовал на изтеклата в негова полза придобивна давност с депозирането на отговор на настоящия иск – на 02.03.2015 г. Към този момент обаче давността е била прекъсната с изгубването на владението /предаване на картината на органите на досъдебното производство/ за повече от шест месеца – чл.81 ЗС. От прекъсването на давността започва да тече нова давност /чл.117, ал.1 ЗЗД/, което означава, че последиците от изтеклата преди прекъсването давност не се зачитат, т. е. последица от изгубване на владението за повече от шест месеца е юридическото заличаване с обратна сила на изтеклия период на давностния срок. В случая ответникът не може да се ползва от правните последици на придобивната давност, тъй като се е позовал на нея за пръв път след прекъсването й. Не е доказано и въведеното като евентуално придобивно основание. Следва да се признае за установено правото на собственост на ищеца върху картината на основание договор за покупко-продажба. Ответникът не упражнява фактическа власт върху нея, поради което искането за предаване на владението й подлежи на отхвърляне.
С оглед на изложеното по-горе следва да се приеме, че като е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлено искането за установяване правото на собственост на ищеца, въззивният съд е постановил неправилно решение. То следва да се отмени при касационното отменително основание по чл.281, т.3 ГПК – необоснованост на фактическите и правни изводи относно неоснователността на предявения иск, довели и до нарушение на материалния закон. Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се реши по същество от ВКС съгласно чл.293, ал.2 ГПК. Предявеният иск за ревандикация подлежи на уважаване в установителната му част.
Решението е правилно в частта, с която е отхвърлено искането за предаване на владението, както и в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение по разгледания като евентуален установителен иск за собственост. В тълкувателно решение № 4/14.03.2016 г. по тълкувателно дело № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, т.2А от същото, е прието, че искът по чл.108 ЗС съдържа в себе си две искания за правна защита: за установяване правото на собственост на ищеца и за осъждане на ответника да му предаде владението върху вещта. Първото искане, съдържащо се в иска за ревандикация, не е самостоятелен иск. В описаните части въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на касатора следва да се присъдят разноските за водене на делото пред всички инстанции в размер на 2 124 лева /1 350 лв. за първата инстанция; 382 лв. за въззивната инстанция и 392 лв. за касационната инстанция/, съразмерно на уважената част от жалбата.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 2738, постановено на 03.05.2018 г. по в. гр. д. № 7576/2017 г. по описа на Софийски градски съд, в ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска за признаване за установено по отношение на ответника правото на собственост в полза на ищеца на основание покупко-продажба върху картина „Натюрморт“ /1958 г./ на художника Д. К. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С. Д. Г. срещу Л. М. Т. иск с правно основание чл.108 ЗС, че С. Д. Г. е собственик на основание покупко-продажба на картина „Натюрморт“ /1958 г./ на художника Д. К..
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в ЧАСТТА, с която е отхвърлено искането за предаване владението на картината и в ЧАСТТА, с която е обезсилено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения като евентуален установителен иск за собственост и за прекратяване на производството по делото в описаната част.
ОСЪЖДА Л. М. Т. от [населено място], [улица], ет.1, да заплати на С. Д. Г., със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, ап.2, адв. Н. С., разноски за водене на делото пред всички инстанции в размер на 2 124 лв. /две хиляди сто двадесет и четири лева/.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.