О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 73
София, 25.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 21 януари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1359 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Н. Т. против решение № 224 от 09.06.2009г., постановено по гр.д. № 80/2009г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е оставено в сила решение № 312/16.12.2008г.по гр.д. № 2021/2007г. на Великотърновски РС. С последното е отхвърлен иска, предявен от касаторката по чл. 108 от ЗС против Акционерно дружество със специална инвестиционна цел /АДСИЦ/ “Ф” за четири земеделски имота.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че ищцата К не се легитимира като собственик на процесните земеделски имоти, възстановени с решение № 10/09.05.1994г. по преписка № 7* на ПК П. Т. на наследници на К. Т. Г. , тъй като не е неин наследник. Същите ниви са продадени от М. А. С. на ответното АД с н.а. № 1*,т.VІІ от 08.09.2006г., като единствен неин наследник – син на починалата /неизвестно кога/ нейна дъщеря К. А. Т. Този извод на съда е мотивиран с това, че ЕГН-тата и датите на смъртта на К. Т. Г. и К. А. Г. , за които ищцата твърди, че са едно и също лице са различни в приложените по делото официални документи – удостоверения за наследници.
В касационната жалба и изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК не е формулиран конкретен материално правен въпрос, на който въззивната инстанция да е отговорила в противоречие със задължителната практика на ВКС, но се твърди не изпълнение на функциите й на инстанция по същество, защото не е обсъдила представените пред нея доказателства. Така на практика се твърди противоречие на въззивното решение с практиката по чл. 188 от ГПК /отм/, включително и задължителна такава /НР № 1/2000г. на ОСГТК/ респ. чл. 235 от новия ГПК.
Ответникът по касация не взема становище по допускането на въззивното решение до касационен контрол.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
С касационната жалба и изложението към нея е формулиран процесуален въпрос – следва ли възивната инстанция да разгледа представените пред нея доказателства, когато те са допустими и относими към спора. Възивният съд е процедирал в противоречие със задължителната съдебна практика по този въпрос, поради което следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 224 от 09.06.2009г., постановено по гр.д. № 80/2009г. на Окръжен съд – Велико Търново по касационна жалба, подадена от К. Н. Т.
Указва на касаторката да внесе държавна такса по сметка на ВКС в едноседмичен срок от получаване на съобщението в размер на 35 лв. и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: