4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 730
София, 19.10.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева т.дело № 61211 по описа за 2016 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба,подадена от [фирма] чрез адв.А. В. срещу решение № 84 от 12.01.16г.по т.дело № 3404/15г.на Софийския апелативен съд,с което е потвърдено решение № 846 от 26.05.15г.по гр.дело № 6860/14г.на Софийски градски съд.С него са отхвърлени предявените от същата страна против [фирма] иск с правно основание чл.56 ЗЗД за връщане на сумата от 39 479 щатски долара,с която поради грешка с платежно нареждане от 17.06.14г.е изпълнено задължение на трето лице към него,евентуално съединен с иск по чл.59 ЗЗД за заплащане на същата сума ,с която ответникът се е обогатил без основание за сметка на К. импортс инк –С./праводател на ищеца по договор за цесия от 1.08.14г./.
В изложението по чл.284 ал.1 т.3 от ГПК жалбоподателят поддържа,че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по следните въпроси:1. Какво стои зад законодателната мисъл в чл.56 ЗЗД- да поправя само и единствено грешно изпълнено чуждо задължение поради грешка в кредитора или да поправя всяко неоправдано/поради грешка/разместване на блага,което е довело до несправедливо обогатяване на едно лица за сметка на обедняването на друго; 2.Ако се приеме,че чл.56 ЗЗД има за предмет неограничен кръг от възможни грешки,то в неговата хипотеза следва ли да се включи и връщане на грешно преведена и получена сума,без наличието на какъвто и да било субективен елемент относно длъжника и кредитора,в случай на т.н.”техническа грешка”; 3.Кое е основополагащото в хипотезата на чл.56 ЗЗД – наличието на грешка,довела до неоснователно обогатяване на кредитора или начина на изпълнение – пряк или косвен; 4.Общата разпоредба на чл.59 ЗЗД не е ли създадена от законодателя с цел възстановяване разместването на блага във всички останали случаи,предвидени в специалните разпоредби на чл.55 – 58 ЗЗД,когато е налице обедняване на едно лице.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата [фирма] счита,че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК ,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна,че с договор за цесия от 1.08.14г.К. импортс инк-С. е прехвърлило на ищеца [фирма] вземането си за сумата от 39 474 щ.д.,с източник извършено плащане от цедента на сумата,представляваща дължимо на основание фактура LC 69 плащане към цесионера – [фирма] по банковата сметка на трето лице към ответната банка [фирма],по което въпреки депозираното в тази банка канцелиращо нареждане- обратен суифт,не е извършено възстановяване на сумата на наредителя.Прието е,че на 17.06.14г.с платежно нареждане К. И.И. –С. е наредило да бъде преведена сумата от 39 474 щ.д. по сметката на [фирма] в ответната банка [фирма].В платежното нареждане е цитирана фактура № LC 69 от 20.03.14г.,издадена от [фирма] за доставка на стоки на стойност 38 311.20 щ.д.На 18.06.14г.сметката на [фирма] в банката –ответник е заверена с цитираната сума.На същата дата,с отменително нареждане банката на американското дружество е поискала връщане на сумата по искане на клиента.С писмо от 19.06.14г.ищецът [фирма] е уведомил банката –ответник,че по доларовата сметка на [фирма] е постъпил валутен превод от К.И.И. в размер на 40 000 щ.д.по цитираната фактура,която е погрешно преведена по сметката на [фирма] вместо по неговата.На 20.06.14г.ответната банка е получила съобщение за отмяна на превода на процесната сума чрез посредничеството на кореспондентската банка – Р. интернешънъл банк.Същевременно ответната банка е кредитор на [фирма] въз основа на изпълнителен лист от 21.07.11г.по гр.дело № 24473/11г.на СРС за вземания в общ размер от 372 516.81 лв,по който е образувано изп.дело /№/ на ЧСИ К..На 8.12.11г. са изпратени запорни съобщения по банковите сметки на длъжника във всички банки.На 8.08.14г.по изп.дело е постъпила сума от запор на банковите сметки на длъжника в [фирма] в размер на 57 693.71лв,която на 11.08.14г.е преведена на взискателя по делото.
При тези данни по делото въззивният съд е приел,че не са налице предпоставките на чл.56 ЗЗД за успешното провеждане на иска ,тъй като специфичният елемент от тази хипотеза изисква изпълнение на чуждо,а не на лично задължение,а в случая не било установено американското дружество да е изпълнило чуждо задължение към ответната банка.Разгледан е и евентуалния иск по чл.59 ЗЗД,който също е приет за неоснователен.Изложени са съображения,че от една страна,с плащането на процесната сума имуществото на К. импортс инк е намаляло,или е налице обедняване на дружеството,от друга страна ответната банка се е обогатила,тъй като в качеството си на кредитор на [фирма] се е удовлетворила по реда на принудителното изпълнение,но липсва причинна връзка между обогатяването на ответника и обедняването на праводателя на ищеца,тъй като те не произтичат от един общ факт или обща група факти.Последващото получаване на сумата от банката – ответник е вследствие осъществяване на други факти,а именно съществуващо задължение на [фирма] към банката – ответник,снабдяването на същата с изпълнителен лист срещу това дружество,образуването на изпълнително дело по молба на взискателя,запорирането на вземанията на дружеството по банковата му сметка в банката –взискател, превеждането на постъпилата сума от банката по сметката на съдебния изпълнител на основание чл.508 ал.3 ГПК и частичното удовлетворяване на взискателя с превеждането на сумата от сметката на съдебния изпълнител по сметката на банката- ответник.Направен е извод,че твърдяните от ищеца факти могат да обосноват основателност на исковата претенция по чл.55 ал.1 т.1 ГПК, но такъв иск не е предявен.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Посочените от касатора въпроси,уточнени от настоящия съдебен състав съгласно правомощията му,разяснени в ТР № 1/19.02.10г.по т.д.№ 1/09г.на ОСГТК на ВКС,се свеждат по искане за тълкуване на правната норма на чл.56 ЗЗД и съотношението й с чл.59 ЗЗД,което е основателно поради липса на практика на ВКС,постановена по реда на чл.290 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 84 от 12.01.16г.,постановено по в. т.дело № 3404/15г.на Софийския апелативен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 1229.04 лв по сметка на ВКС и да представи доказателства за това.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на Председателя на ІV го. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.