Р Е Ш Е Н И Е
№ 730
София, 05.10. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 29 септември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 3466 /2008 година
Производството е по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от “И” ООД гр. В. против решение № 243 от 10.03.2008г., постановено по гр.д. № 2* по описа за 2007г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила решение на Варненски РС по гр.д. № 1959/2007г. в частта, с която са уважени предявените от Н. А. Н. против дружеството искове по чл. 344, ал.1 т. 1 и 2 от КТ, като е отменено наложеното наказание на Н. със заповед № 02/15.01.2007г. “дисциплинарно уволнение” и той е възстановен на заеманата до уволнението длъжност “организатор проект “Л” в “И” ООД гр. В.. Отменено е решението на РС в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 344, ал.1 т.3 от съшия текст, като вместо това му е присъдено обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ в размер на 2843,20 лв.
С определение № 110/08 от 05.11.2008г. е допуснато касационно обжалване на осн.чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК поради това, че основния материално правен въпрос – кога заповедта за дисциплинарно уволнение следва да се счита достатъчно мотивирана, е разрешен в противоречие с константната съдебна практика на ВКС.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – 195 от КТ и необоснованост, тъй като съдът не е отчел конкретното съдържание на уволнителната заповед.
Ответникът по касация оспорва жалбата и моли решението, като правилно и законосъобразно, да се остави в сила. Развива тезата, че наказанието “дисциплинарно уволнение” му е наложено като са отчетени предходни дисциплинарни нарушения, наложени преди повече от една година, за които е реабилитиран, че има разминаване между посочените в заповедта текстове, съставляващи правни основания за налагане на заповедта – чл. 187, ал.1 т. 3 и 10 от КТ и фактическите обстоятелства и че не са посочени правните норми, които са нарушени.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Варненски окръжен съд, изхожда от процесуално лигитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
По делото е установено, че ищецът Н. А. Н. е работил по безсрочно трудово правоотношение в ответното дружество на длъжност “организатор проект Л. ”. Със заповед № 2/15.01.2007г. е наложено на Н. дисциплинарно наказание “уволнение” на основание чл. 187, ал.1 т. 3 и 10 за системно неизпълнение на възложените му търговски задачи. Отразено е, че поради тези причини са наложени предходни дисциплинарни наказания забележка на 17.12.2003г. и “предупреждение за уволнение” на 21.07.2004г. Поради това, че въпреки наложените наказания не са настъпили промени в поведението и дейността му и защото освен неизпълнение на търговските си функции, на 08.12.2006г. е нарушил правилника за вътрешния ред , като е употребил алкохол на работното си место в рамките на работното време, констатирано и доказано с рапорт на управител на фирмата и със свидетелски показания в хода на процеса. За да постанови обжалваното решение, Въззивният съд е приел, че работодателят е изискал обяснения от работника, но последния не ги е дал, поради което не е нарушен чл. 193 от КТ. Съдът обаче е приел, че неизпълнението на трудовите задължения е свързано с предходни нарушения, за които са наложени дисциплинарни наказания, за които работника е реабилитиран, съгл. чл. 197, ал.1 от КТ а изискванията на чл. 195 ат КТ за съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарно наказания не са спазени, защото заповедта не е мотивирана. Не било посочено за коя от трите хипотези на чл. 187, ал.1 т.3 от КТ е наложено наказанието, употребата на алкохол през работно време било въведено като допълнително нарушение, а по чл. 187, т.10 не било посочено коя правна норма е нарушена. Поради това съдът е приел, че е нарушен чл. 195 от КТ и това е пречка работника да се защити. Съдът е разгледал уволнението и по същество и е намерил, че тежестта на наказанието – дисциплинарно уволнение не съответства на тежестта на нарушението – употреба на алкохол на работното место и в работно време.
Решението е неправилно.
Действително съгласно константната практика на ВКС по приложението на императивната норма на чл. 195 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, а неспазване на това изискване има за последица незаконосъобразност на уволнението. Въззивният съд в противоречие с тази практика е приел, че заповедта не е мотивирана. С процесната уволнителна заповед е индивидуализирано нарушението с тези признаци – посочено е, че на 08.12.2006г., в рамките на работното време на работното место, Неделбев е употребил алкохол. Посочено е, че нарушението е доказано с рапорт, но и в хода на процеса е установено от показанията на разпитаните свидетели. Тези показания са противоречиви само относно началното време, в което са се събрали колегите в кабинета, където е работил ищеца, за да отпразнуват студентския празник, но не опровергават констатацията за употреба на алкохол на работното место и преди изтичане на работното време. Неправилно въззивния съд е приел, че това нарушение е само допълнително посочено. В заповедта е констатирано неправилно, че има предходни нарушения на трудовата дисциплина, за които са били налагани дисциплинарни наказания, но наказанието не е мотивирано с тези нарушения. Те не са описани.. Нарушенията на трудовата дисциплина по чл. 188, т. 3 и т.10 от КТ са реализирани от работника, защото употребата на алкохол през работно време и на работното место, което е забранена с нормата на чл. 126,т.2 от КТ, а с оглед характера на трудовите функции на ищеца – търговия с автомобили от определена марка, в това състояние той не би могъл да изпълнява трудовите си задължения. Затова е реализирано и нарушението по чл. 188 т.3 от КТ. Трите хипотези на този текст са взаимно свързани и не съставляват задължително отделни състави на нарушение.на трудовата дисциплина. Допуснатото нарушение е достатъчно тежко, тъй като препятства възможността да се извършва търговска дейност и фактически да се изпълняват трудовите задължения, поради което наложеното наказание дисциплинарно уволнение е съобразено с него. Неправилно въззивния съд е приел, че почерпката на работното место в края на работното време било в изпълнение на установена традиция. Дори да е установена подобна “традиция”, тя не омаловажава факта на нарушение на трудовата дисциплина.
По изложените съображения, въззивното решение е неправилно, защото противоречи на чл. 195 от КТ и практиката по приложението му, поради което следва да се отмени, като вместо това, предявените искове по чл. 344, ал.1 т.1-3 от КТ да се отхвърлят.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 243 от 10.03.2008г., постановено по гр.д. № 2* по описа за 2007г. на Варненски окръжен съд и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. А. Н. против “И” ООД искове по чл. 344, ал.1 т. 1, 2 и 3 от КТ за признаване за незаконосъобразно и отмяна на наложеното дисциплинарно наказание “уволнение” на Н. А. Н. със заповед № 02/15.01.2007г., за възстановяването му на заеманата до уволнението длъжност “организатор проект “Л” в “И” ООД гр. В. и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ в размер на 2843,20 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: