4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 730
София,08.06.2015г.
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно втори юни, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Светла бояджиева
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №2683/2015г.по описа на Върховния касационен съд
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от срещу решение от 12.02.2015г. по гр.д.№2185/2014г. на ОС Бургас, с което е уважен частично иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Жалбоподателят – М. Ж. К. поддържа, чрез процесуалния си представител, че решението, в частта с която е отхвърлен иска му до пълния размер, е дадн отговор на правен въпрос от значение са точното приложение на закона и развитие на правото.
Жарлбоподателят -П. на РБ, чрез процесуалния си предствител поддържа, че с решението, в частта му, с която е уважен иска, е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са разрешавани противоречиво от съдилищата
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил П. на Република България да заплати на М. Ж. сумата 10 000 лв. /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, като за разликата до пълния предявен размер от 24 000 лв. искът е отхвърлен
Съдът е приел, че е сезиран с иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Приел е за установено от приложеното към настоящото дело НОХД № 1746/2012г. на РС Бургас, че спрямо М. Ж. е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т.1, т.9 и т.12, вр. с чл.130, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК, по което същият е бил оправдан с Присъда № 1895 от 09.11.2012г. по НОХД № 1746/2012г. на РС Бургас, потвърдена с Решение № 130/16.07.2013г. по ВНОХД № 333/ 2013г. на ОС Бургас. От приложеното дело се установява също и че спрямо него по време на наказателното производство за били предприемани съответни мерки на процесуална принуда, а именно- мярка за неотклонение ”Задържане под стража” за общо 242 дни в периода 07/08.03.2013г. и от 13.03.2012г. до 09.11.2012г. и МНО-”Домашен арест” – 5 дни от 08.03.2012г. до 13.03.2012г. Видно от Постановлението за привличане на обвиняем, лицето е било привлечено на 07.03.2012 г. по ДП № БОП-18/2012г. – ДП № 518/2012г. на РП Бургас, като обвинителният акт спрямо лицето, внесен в съда с посочената правна квалификация е от 07.05.2012 г.
Съдът е установил от представената справка за съдимост, че към 29.07.2014 г., същият е бил осъждан по НОХД № 79/2007 г. по описа на Военен съд –Варна, като наложеното наказание от една година и два месеца лишаване от свобода за престъпление по чл.198, ал.1, вр. чл. 55, ал.1, т.1 НК е било отложено за срок от три години, а НОХД № 1913/2010 г. по описа на Бургаския районен съд, е приключило със Споразумение от 15.03.2011 г.
Съдът при тези данни е приел, че не е налице хипотезата на чл.5, ал.2 ЗОДОВ, тъй като обезщетението се намалява, когато настъпилият вредоносен резултат е в причинно-следствена връзка с поведението на пострадалия; когато пострадалият с действията си по време на наказателното преследване недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение, а обремененото съдебно минало на пострадалия няма отношение към хипотезата на чл.5, ал.2 ЗОДОВ. Приел е, че съпричиняване е налице и когато с поведението си пострадалият е станал причина както за промяна на марката за неотклонение, така и за удължаване на времето, през което е продължила съдебната фаза на процеса, каквото поведение в случая не е налице. Прието е също така, че делото е приключило спрямо лицето в разумни срокове.
Съдът е взел предвид представените медицинските документи по делото, без да е изслушана съдебно-медицинска експертиза установяваща връзката им с воденото наказателно преследване, съобразил е и негативните последици, до които наказателното преследване е довело за близки на лицето, както и че са засегнати честта и достойнството Ж.. При така установените обстоятелства въззивният съд е приел, че в настоящия случай сумата от 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване е достатъчна и справедлива с оглед фактите по конкретния казус.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят М. Ж., чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора-за задължението на съда да приведе размера на присъжданите обезщетение в съответствие с европейската практика. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В изложение по чл. чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят П. на РБ, чрез процесуалния си прадставител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да обсъди всички доказателства и за приложението на критерия за справедливот на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Позовава се на ПВС№4/1968г. и представя решения на ВКС и въззивен съд за критериите при определяне обезщетение за неимуществени вреди по справедливост и за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото.
Настоящият състав намира, че по поставения от жалбоподателя Ж. въпрос за задължението на съда да приведе размера на присъжданите обезщетение в съответствие с европейската практика не е налице общо основание по чл.280 ГПК за допускане накасационно обжалване. Посоченият от жалбоподателя правен въпрос трябва да е отзначение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността наобжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая съдът е приложил правна норма от българското законодателство и не е имал задължение да обсъжда нейното съотношение с европейското такова. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
С оглед данните по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение само по поставените от П. на РБългария въпроси за задължението на съда да обсъди всички доказателства и да изложи мотиви за всички обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението /включително наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди/ на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като постановяване на решението в обжалваната му част при преценка само на част от доказателствата, е довело до разрешаването им в противоречие с практиката на ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.02.2015г. по гр.д.№2185/2014г. на ОС Бургас в частта му, с която е уважен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. за насрочване в открито съдебно заседание и призоваване на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: