3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 730
С., 09.10. 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 4412/2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274,ал.2 ГПК.
Образувано по частна жалба на В. С. П. от Република Гърция срещу определение от 30.04.2014 год. постановено по ч. гр.д. № 345/2014 год. на СГС, І ГО, с което е оставено без разглеждане възражение вх. № 3324898/06.12.2013 год. , депозирано от В. С. П. и производството по делото е прекратено.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Според частния жалбоподател съдът неправилно е приел, че най- късния момент за узнаване на постановената заповед от длъжника е деня на изпращане на първото депозирано възражение по чл. 423 ГПК по пощата – 05.04.2013 год., без да разгледа направените от него възражения.Иска отмяна на определението и връщане делото на градския съд за произнасяне по същество. Претендира разноски.
Ответникът по частната жалба [фирма] [населено място] не взема становище .
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното:
Частната жалбата е подадена в законоустановения срок , от страна, която има право интерес от обжалване и срещу съдебен акт – определение, което подлежи на обжалване съгл. чл. 274,ал.2 ГПК , поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество , частната жалба е основателна.
Софийският градски съд е бил сезиран с възражение от В. С. П. по чл. 423 във вр. чл. 411,ал.2,т.4 ГПК срещу заповед за изпълнение от 13.06.2012 год. по ч. гр.д. №11312/2012 год. на СРС, ІІІ ГО, 113 състав.С възражението се твърди, че В. П. няма обичайно местопребиваване на територията на страната, доколкото е гръцки гражданин, живее и работи в Гърция . С оглед на това счита, че провеждането на заповедно производство на осн. чл. 410 ГПК срещу него е недопустимо и иска заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист да бъдат обезсилени на осн. чл. 423,ал.3 във вр. чл. 411,ал.2 ГПК като му се присъдят направените по делото разноски.
С обжалваното определение съдът е приел, че възражението е подадено след срока по чл.423,ал.1 ГПК / едномесечен след узнаване на заповедта за изпълнение /, поради което е оставил възражението без разглеждане като процесуално недопустимо. За да формира този извод съдът е съобразил обстоятелството, че е бил сезиран с предходно възражение по чл. 423 ГПК , подадено от името на В. П. , което е изпратено по пощата на 05.04.2013 год. Съдът е приел, че това е възможно най- късния момент към който длъжника е знаел за издадената срещу него заповед за изпълнение и доколкото възражението, по което е образувано делото е подадено на 06.12.2013 год., същото е просрочено.
Определението е неправилно. При формиране на своите изводи относно релевантната дата, от която е започнал да тече срока по чл. 423,ал.1 ГПК, съдът не е съобразил обстоятелството, че това възражение е било подадено от адв. П. Х. като пълномощник на В. П., а последният оспорва да го е упълномощавал за това.Съгласно чл. 278,ал.2 ГПК не е имало процесуална пречка съдът да назначи поисканата графологична експертиза за установяване дали подписа положен на представеното по делото пълномощно на адв. Х. действително е на длъжника, както и да извърши проверка на постъпилите по делото данни за негов постоянен и настоящ адрес на територията на РБ.Това са спорни въпроси, които страната е въвела в това производство и същите подлежат на съответната проверка. Несъмнено, ако тази проверка установи, че подписът положен на пълномощното не е на длъжника съдът не би могъл да се позовава на датата на предходното възражение като дата, от която да изчислява срока по чл. 423,ал.1 ГПК. Като не е сторил това , а е оставил възражението без разглеждане по същество, Софийският градски съд е постановил неправилно определение, което подлежи на отмяна. Делото следва да се върне на същият съд за разглеждане на подаденото възражение в това число и за установяване на соченото от длъжника основание за обезсилване на заповедта.
Водим от горното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 30.04.2014 год. постановено по ч. гр.д. № 345/2014 год. на СГС, І ГО и ВРЪЩА делото на същия съд за произнасяне.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: