О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 731
София, 22.11.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 279 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. В. З. чрез адвокат Р. Ж. и адвокат С. Б. срещу решение № 750/19.10.2010 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д. № 433/2010 г.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване – наличие на хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата – ЗАД [фирма] оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.
Третото лице помагач – В. К. П. не взима становище по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски градски съд /СГС/ е предявен иск по чл.226 ал.1 КЗ от Т. З. срещу ЗАД [фирма] за сумата 150000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата от увреждания при внезапно спиране на тролей, в който е пътувала. СГС е уважил иска за 80000 лв. и го е отхвърлил за разликата до пълния предявен размер. По жалби и на двете страни срещу решението на СГС в уважителната и отхвърлителната му част, САС е отменил първоинстанционното решение и е постановил друго, отхвърлящо иска в цялост. САС е приел, с оглед установената фактическа обстановка от изслушани автотехнически експертизи, че механизмът на спиране на тролея в случая изключва неправомерно действие или бездействие от страна на ватмана. Приел е, че е налице случайно събитие, при което при опит на водача да намали скоростта чрез спирачната система, превозното средство рязко спира, поради промяна на ел.напрежението, при което компютърът изключва и блокира електрическата спирачка. Прието е още, че водачът не е имал възможност да предотврати произшествието. Доколкото няма противоправно поведение на застрахования водач, а в хипотезата на чл.226 ал.1 КЗ отговорността на застрахователя към увреденото от застрахования лице е равна по обем и съдържание с отговорността на прекия причинител по чл.45 ЗЗД, искът за претендираното обезщетение е отхвърлен.
Допускането на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. Настоящият касатор в изложението си формулира следните два въпроса:
1. „Ангажирана ли е отговорността на застрахователя по застраховка „гражданска отговорност” на собственик на МПС, когато увреждането на пострадалото лице е причинена от повреда в самото МПС, т.е. увреждането е резултат на безвиновно поведение на водача на МПС?” Твърди се, че разрешението на този въпрос е извършено от САС в противоречие с ПП на ВС № 7/1978 г. – т.6, в което е прието, че се дължи обезщетение от застрахователя за вреди, причинени от вещи – чл.50 ЗЗД. Разрешението на този въпрос, така както е формулиран в цялост не е обусловило изхода на спора, тъй като по делото не е установена повреда в процесния тролей, довела до рязкото му спиране и увреждането на ищцата. Вярно е, че вещото лице е приело, че рязко промененото контактно напрежение е в резултат на недоброто захващане на плъзгащата се част на пръта към контактната мрежа или на местата на захващане на същата към металните стълбове, но не твърди, нито установява това да е в резултат от повреда в процесния тролей. Въпросът за безвиновното поведение на водача на МПС се съдържа във втория формулиран въпрос, поради което по така формулираният първи въпрос не следва да се допуска касационно обжалване на решението на САС.
2. „Застрахователното покритие по застраховката „гражданска отговорност” включва ли в обема си случаите, при които увреждането на третото лице е настъпило в резултат на безвиновно поведение на водача на МПС-то по смисъла на чл.257 и чл.267 КЗ, вр. чл.50 ЗЗД или включва само случаите, при които е налице единствено и само деликт, т.е. виновна отговорност на водача на МПС-то?” За този въпрос се поддържа наличие на допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, с оглед липсата на съдебна практика. Въпросът е обусловил изхода на спора и доколкото липсва съдебна практика по него, налице са предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
На касатора не следва да се указва да внесе държавна такса, с оглед наличие на освобождаване от внасянето й на основание чл.63 ал.1 б.”б” ГПК /отм./
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, ВКС, ТК, първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 750/19.10.2010 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 433/2010 г.
Делото да се докладва на председателя на Първо отделение на ТК на ВКС за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.