3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№732
С., 04.08. 2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на шести април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 2814 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. В. К. срещу тази част от Решение № 884 от 30.04.2015 год. по гр.д.№ 536/2015 год. на Софийския апелативен съд с която, произнасяйки се по въззивна жалба на [фирма] срещу решението от 05.11.2014 год. по гр.д.№ 14796/2012 год. на Софийския градски съд е отменил първоинстанционния акт частта с която на С. К. по иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ (отм.) е било присъдено обезщетение за сумата над 25000 лв. и до 45000 лв. и е отхвърли иска в тази му част.
По реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация [фирма], чрез процесуалния си представител е депозирал писмен отговор в който сочи, че не са налице основанията за допускане на касационен контрол.
Ищцата С. К. (род.1924 год.) е пострадала в качеството си на пешеходец в резултат на ПТП на 09.10.2012 год., вина за което има И. Ц. – водач на л.а. „Фолксваген” мод.”Пасат“. Претърпяла е телесни увреждания. Позовавайки се на това, че автомобилът му е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при [фирма], С. К. е предявила пряк иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ (отм.) срещу застрахователя за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 45000 лв.
Последователно подържаната теза на ответника е, че претендираното обезщетение е със завишен размер.
Първоинстанционният съд е уважил иска изцяло. Мотивирал се е с това, че уврежданията на ищцата: подкожен хематом на лявата лицева половина, счупване на носните кости без разместване, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, счупване на лявата бедрена кост в областта на шийката и за причинили временно разстройство на здравето за около 20-25 дни, период на обездвижване за около 8 месеца и трайно затрудняване на движения на левия долен крайник.
Сезиран с жалбата на [фирма], съставът на Софийски апелативен съд е счел, че присъденото от СГС обезщетение за неимуществени вреди е завишено, поради което го е намалил до 25000 лв., считайки, че към датата на деликта 2012 год. това е адекватният размер на обезщетяване на едно средна телесна повреда и две леки.
В изложенията по чл.284 ал.3 т.1 ГПК (основно и допълнително) се сочи общо чл.280 ал.1 ГПК. Позоваването е на т.10 на ППВС № 4/1968 год. по прилагането на чл.52 ГПК, както и на Решение № 184/2011 год. по т.д.№ 217/2011 год. на ІІ т.о. на ВКС; Решение № 124/2010 год. по т.д.№ 708/2009 год. на ІІ т.о. на ВКС и Решение № 749/2008 год. по т.д.№ 387/2008 год. на ІІ т.о. на ВКС. Поставен е и риторичният въпрос „Следва ли съдът да обсъжда конкретни обстоятелства, които обуславят намаляването на присъденото от долустоящия съд обезщетение?”.
Позоваването на цитираната по-горе задължителна съдебна практика, сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, но обуславящ правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, който да е съобразен с критериите по т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, липсва. От съдържанието на изложението следва, че касаторът счита, че следва да бъдат въведени критерии за справедливост при определяне с размера на обезщетенията, присъждани от съдилищата, което няма как да бъде сторено с оглед спецификата на всеки отделен случай. Както многократно е имал случай да посочи ВКС, съдилищата дължат преценка за дължимото обезщетение с оглед всички данни по конкретното дело – обстоятелства при деликта, степента и интензивността на търпените неблагоприятни последици, периода на възстановяване и степента на възстановяването и пр. Преценяват се всички релевантни факти и обстоятелства, а те не могат да бъдат еднакви при различните съдебни спорове, доколкото идентични случай на деликт и на идентични болки и страдания няма. По въпроса за лимитите на отговорността на застрахователите, ВКС също е имал случай да се произнесе, посочвайки, че тези лимити не са предвидени за едно увреждане, а сочат лимита отговорността на застрахователя спрямо неограничен брой застрахователни събития пред периода за неустановен брой пострадали. Посоченият риторичен въпрос, по естеството си съставлява твърдение за допуснато от въззивния съд нарушение на чл.235 ГПК, което и да би било налице, би съставлявало основание по чл.281 т.3 ГПК, но не и по чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед изхода на спора, касаторката ще следва на основание чл.78 ал.3 ГПК да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 1017 лв., съобразно заплатеното адв.възнаграждение.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 884 от 30.04.2015 год. по гр.д.№ 536/2015 год. на Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА С. В. К. да заплати на [фирма] сумата 1017 лв., представляваща направени по делото разноски пред настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.