О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 732
София 08.07. 2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари, две хиляди и десета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 1266/2009г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. к. – С. , подадена от пълномощника и а. Р, срещу въззивно решение №273 от 23.04.2009 г. по гр. дело № 59/2009 г. на Софийския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по процесуалноправни и материалноправни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС и решавани противоречиво от съдилищата – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Въпросите касаят възможността да се приеме, че са налице предпоставките за реституция по чл.2, ал.2 ЗВСОНИ без да се посочи в коя от двете хипотези попада процесният имот и за прилагане разпоредбата на чл.79 ЗС и чл.82 ЗС във връзка с това, дали ищцата е придобила процесния имот въз основа на упражняваната от нея фактическа власт за периода 1951 г. – 1962 г. – към момента на завземането на имота.
Ответницата по касация И. Б. Р., с. Б., община С., оспорва жалбата в писмено становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Ответникът по касация община С. не е заявил становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК. Тя е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение от 30.10.2008 г. по гр.д. №193/2006 г. на С. районен съд, с което е признато за установено по отношение на ответниците. П. к. – С. и община С., че ищцата е собственик по давностно владение на дворно място – УПИ с площ 720 кв.м., находящ се в с. Б., област Софийска, представляващ парцел ****span>I, отреден за имот пл. №136 в кв.14 по регулационния план на с. Б. от 1979 г.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищцата от 1951 г. до 1962 г., когато е построена първата сграда – фурна, е упражнявала фактическа власт върху процесния имот като го е придобила по давност. По делото няма данни след това да е извършено отчуждаване на имота при спазване изискванията на ЗПИНП/отм./. Оттук следва, че са налице предпоставките за реституция по чл.2, ал.2 ЗВСОНИ. Ефектът на реституцията настъпва по право. Предвид установеното право на собственост на ищцата въз основа на придобивна давност към 1962г. са налице предпоставките на чл.2,ал.2 ЗВСОНИ за реституция.
Налице са предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Повдигнатите от касаторите въпроси по приложението разпоредбата на чл.2,ал.2 ЗВСОНИ и предпоставките за възстановяване собствеността на това основание, съгласно разясненията, дадени в ТР №6/2006г., ОСГК, както и по приложение разпоредбата на чл.79 ЗС относно института на придобивната давност, са обусловили изхода на делото. Те са противоречиво решавани от съдилищата. Ето защо с оглед конкретните данни по делото следва да се прецени материалноправната легитимация на ищцата по положителния установителен иск за собственост, основан на давностно владение и реституция ex lege на основание чл.2,ал.2 ЗВСОНИ.
Ето защо следва да се приеме, че са налице основанията на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението.
Касаторът трябва да внесе по сметка на ВКС на РБ държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 50 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №273 от 23.04.2009 г. по гр. дело № 59/2009 г. на Софийския окръжен съд.
Указва на. П. к. – С. да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 50 лева и да представи вносния документ в едноседмичен срок от съобщението.
Делото да се докладва на председателя на ІІ г.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
института на придобивната давност, без владелецът да се е позовал на нея чрез снабдяване с титул за собственост, или чрез предявяване на собственически иск или възражение, е от значение за изхода на спора. Трайна е практиката на ВКС по приложението на разпоредбите на чл.79 ЗС и чл.120 ЗЗД, съгласно която изтичането срока на придобивната давност не води автоматично до възникване право на собственост в полза на владелеца на недвижимия имот, тъй като тя не се прилага служебно, а е необходимо позоваването от него на изтичането и чрез предявяване на иск за собственост, възражение срещу предявен иск или чрез снабдяване с нотариален акт за собственост, издаден по обстоятелствена проверка. Оригинерното придобиване е способ, който не действа автоматично, а на него правоимащият следва да се позове по някой от изброените начини. В разглеждания случай, преценявайки материалноправната легитимация на ищцата по положителния установителен иск за собственост, основан на давностно владение, въззивният съд е дал разрешение на въпроса за титула за правото на собственост по давност на ищцата, в противоречие с практиката на ВКС по прилагане на цитираните разпоредби.