Р Е Ш Е Н И Е
№ 733/09
София, 02.03.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Виолета Петрова
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 2279/2008 година по описа на Второ гражданско отделение.
Производството е по чл. 218а ГПК /отм./ във връзка с §2 ал.3 ПЗР ГПК обн. Д.в.бр. 59/2007г. в сила от 01.03.2008г.
И. М. П. и Р. С. П. са обжалвали въззивното решение на Бургаския окръжен съд № 274 от 18.12.2007г. по гр.д. № 1113/2006г.
Ответниците Е. Н. Т., В. А. П. , Н. Е. Т. и И. Е. Т. са подали отговор по реда на чл.218г ГПК /отм./, в който изразяват становище, че въззивното решение е правилно и молят да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в срок и съдържа мотивирано изложение на отменителните основания , поради което е процесуално допустима.
По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение намира следното:
Предявен е иск от И. М. П. и Р. С. П. за признаване по отношение на Е. Н. Т., В. А. П. и Н. Е. Т., че са собственици на основание договор за продажба на поземлен имот с идентификатор 00878.503.114 /бивш имот пл. № 114/ в гр. А., Община Ц.. К. евентуално основание за придобиване на собствеността ищците са посочили придобивна давност.
Бургаският окръжен съд е оставил в сила решението на Районния съд гр. Ц. № 186 от 01.08.2006г. по гр.д. № 583/2005г., с което установителният иск за собственост е отхвърлен.
Въззивният съд е приел, че праводателите на ищците – по нот.акт № 38/1991г. не могат да се легитимират като собственици на спорния имот, тъй като нотариалният акт, издаден в производство по чл.483 ал.2 ГПК /отм./ не е подписан от нотариуса и като нищожен не поражда права, а продаденият имот парцел **** кв.18 не е идентичен с имот пл. № 114 по плана на новообразуваните имоти, предмет на установителния иск. Правните изводи на съда във връзка с твърдението на ищците за оригинерното придобиване на собствеността са, че изтеклата придобивна давност до 1997г. не може да бъде зачетена на основание чл.5 ал.2 ЗВСОНИ, освен това имотът попада в зона по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ и възстановяването на собствеността е настъпило с издаването на заповед по § 4к ПЗР ЗСПЗЗ през 2005г., до когато не е имало лица, по отношение на които ищците да демонстрират намерението си да своят имота.
В касационната жалба се правят доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Поддържа се от касаторите, че съдът не е преценил цялостно доказателствата, не е извършил косвен контрол за законосъобразност на решението на П. комисия, с което е възстановена собствеността на наследниците на С. К. и е направил необоснован извод за нищожност на нотариалния акт на праводателите им. На следващо място в касационната жалба са развити съображения за неточно прилагане на разпоредбата на чл.5 ал.2 ЗВСОНИ. Касаторите се позовават и на нарушение на разпоредбата на чл.188 ГПК /отм./при преценката на гласните доказателства.
Тези доводи са частично основателни.
Не е допуснато нарушение на закона и процесуалните правила от въззивния съд при преценката за нищожност на нотариалния акт № 184/1991г. по обстоятелствена проверка. По делото е получен официален препис от службата по вписванията, който не е подписан от нотариуса и писмо, че нотариалното дело , по което е съставен този нотариален акт е унищожено. При тези данни и процесуалното бездействие на ищците, в чиято тежест е било да установят правата на своите праводатели, съдът не е имал задължения служебно да събира други доказателства за да установи дали именно този нотариален акт е вписан. Липсата на подпис на нотариуса на нотариалния акт правилно е преценена от въззивния съд като порок, водещ до нищожност на нотариалното удостоверяване на основание чл.472 ГПК/отм./ във връзка с чл.476 ал.1 б.”е” ГПК /отм./ . За пълнота на изложението следва да се посочи, че поради съществуващата законодателна забрана на чл.29 ЗСГ / отм/ от 1973г. до 1990г. за придобиване по давност на имоти, за които се е прилагала глава ІІ , с оглед на заявените конкурентни права на собственост и при липса на данни за владение срещу лица, попадащи в изключението на чл.15 ЗСГ /отм./ дори и при валиден нотариален акт /подписан от нотариуса/ признатите с него права не биха могли да бъдат зачетени към датата на издаването му, а към настоящия момент правилно съдът е приел, че следва да се преценява и приложението на чл.5 ал.2 ЗВСОНИ.
Разпоредбата на чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ, приета с изменението, обнародвано в Д.в. 107/1997г. заличава изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността, върху които се възстановява по ЗВСОНИ и ЗСПЗЗ . С незачитането на давността се цели да се отстранят евентуални пречки за възстановяване на собствеността върху земеделските земи, както и за имотите, които се реституират по ЗВСОНИ. В разпоредбата изрично е посочено, че от влизането й в сила започва да тече нова давност, без да поставя като условие до началото й да е настъпил друг юридически факт – възстановяване на собствеността на заинтересованите лица, въвод във владение и др. Следователно съдът незаконосъобразно е приел, че давността е започнала да тече от 2005г. , когато е издадена заповедта по §4к ЗСПЗЗ. Изводът, че от този момент е възстановена собствеността също е незаконосъобразен. Съгласно чл.14 ал.1 ЗСПЗЗ в редакция към 1994г., когато е постановено решението на П. комисия , не е имало изискване към него да бъде приложена скица , нито издаване на заповед на К. на съответната община /. е приет с изменението на ЗСПЗЗ Д.в.бр. 98/1997г./, от което следва, че с постановяването на решение № 83а от 27.01.1994г. е настъпил вещноправният ефект и собствеността е възстановена. Обектите на собствеността, за които се прилага чл.5 ал. 2 ЗВСОНИ във връзка с изискването те да подлежат на реституция , следва да се определят по критериите посочени в двата закона – ЗСПЗЗ и ЗСОНИ. Реституцията на земеделските земи се извършва по административен ред . Решението на Общинската служба по земеделие и гори има конститутивно действие, тъй като определя настоящите граници на обекта на собствеността които могат да бъдат стари, възстановими или нови граници, установени с план за земеразделяне. То обаче се постановява в административно производство, в което участат само заинтересованите собственици, в него не се разрешават спорове за собственост и не може да бъде противопоставено на трети лица, които заявяват собственически права върху същия имот. В този случай бившите собственици, на които собствеността е възстановена в реални граници, когато са ответници по иск за собстеност и се позовават на заличаването на давността по чл.5 ал.2 ЗВСОНИ трябва да установят предпоставките за приложението й, а именно, че са били налице условията на закона за възстановяване на собствеността върху спорния имот в реални граници, от което би възникнала конкуренция на права, пораждаща необходимостта да се преценява приложението на чл.5 ал.2 ЗВСОНИ. Ето защо като не е разгледал възраженията на ищците относно законосъобразността на извършената реституционна процедура, относима към последиците на чл.5 ал.2 ЗВСОНИ въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила , което налага въззивното решение да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане следва да се изслуша геодезическа експертиза, която да отговори точно и изчерпателно на въпросите, поставени от ищците в молбите от 05.07.2007г. /лист 58/ и 24.08.2007г. / лист 143/ като мотивира изводите си за идентичност респективно липсата на идентичност на имотите по отделните планове и документи за собственост , да посочи каква е връзката между отделните планове и как се идентифицират имотите по тези планове като се даде възможност на страните с оглед становището по спорните въпроси да допълнят задачата на експертизата.
Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение на основание чл.218б ал.1 б.”в” ГПК /отм./
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивното решение на Бургаския окръжен съд № 274 от 18.12.2007г. по гр.д. № 1113/2006г. и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: