Решение №733 от по гр. дело №125/125 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
 
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
 
N 733
 
София, 06.08.2010 година
 
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на   8 юни  две хиляди и десета година в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
 
 
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 125/2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от Й. Г. С., Й. Г. Е. и В. Г. Н., представлявани от адв. Н от САК срещу решение от 18.11.2009 г. по гр. д. № 377/2009 г. на Кюстендилски окръжен съд. Твърдението е за необоснованост и незаконосъобразност на решението и нарушаване на съдопроизводствените правила – касационни основание по чл. 281 ГПК. Относно предпоставките за допускане касационна проверка на решението е направено позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като съдът се е произнесъл по редовността на направеното възражение за нищожност на сключен договор от наследодателя за разпореждане с имот в режим на СИО без съгласието на другия съпруг и възражение за намаляване на завещателно разпореждане в нарушение на процесуалния закон и задължителната практика на ВКС. Прави се твърдение и за допуснато процесуално нарушение от въззивния, който при констатирана нередовност на възраженията включително и това, с което е упражнено правото по чл. 30 ЗН, сам не е предприел действия за отстраняването им .
Ответникът по касация намира жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима.
След проверка на решението тричленен състав на ВКС намира, че е налице въведеното основание за допускане касационно обжалване.
Касаторите са предявили срещу И. Г. С. и Д. Г. С. иск за делба на УПИ ХІХ-265 в кв. 14 по плана на гр. Б. дол; УПИ І-265 в кв. 14 по плана на същия град и на УПИ ХІІ-25 в кв. 72 по плана на същия град и построените в него масивно жилище, паянтова сграда и масивен гараж. В първото проведено съдебно заседание ответниците са противопоставили възражение, че са собственици на имоти УПИ ХІХ-265 и УПИ І-265 на основание дарения, направени от наследодателя през 1969 г., за което са представили писмени доказателства. Ответникът И. С. е възразил, че е собственик на сградите, построени в УПИ ХІІ-25 в кв. 72 по плана на гр. Б. третия парцел ****а основание завещание.
Ищците са направили възражение за намаляване на даренията и завещанието до размера на запазените им части .
С въззивното решение постановено по гр. д. № 715/02 г. Кюстендилски окръжен съд е приел, че искането за намаляване на дарственото разпореждане до размера на запазената част не е направено от всеки от наследниците със запазена част, поради което произнасянето на съда по него е недопустимо.
При новото разглеждане на делото от районния съд, в изпълнение указанието на въззивния съд, ищците са подали искова-молба уточнение, в която искат да бъдат обявени за нищожни договорите за дарение сключени от наследодателя в полза на ответниците през 1969 г. като сключени без участието или съгласието на съпруга съсобственик, както и завещанието направено от наследодателя в полза на И. С. за имот пл. № 4* отреден за озеленяване, поради липса на предмет.
С решение от 18.02.2008 г. по гр. д. № 1071/07 г. Дупнишки районен съд след тълкуване на волеизявленията е приел, че е сезиран с искане за намаляване на дарения и завещание до размера на запазената за наследници част и се е произнесъл по тях.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че тези искания не са надлежно направени, поради което решението, в частите съдържащи произнасяне по тях, е недопустимо и на това основание го е обезсилил. Обезсилил е решението и в частите, с което е отхвърлен иска за обявяване за нищожни даренията, също и претенцията па чл. 282, ал.2 ГПК, и в частта, с която е прекратено производството по останалите заявени претенции в исковата молба-уточнение. Намерил е че се касае за самостоятелни искове, които не са предявения по установения в закона ред, поради което са недопустими.
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл по процесуален въпрос – редовността на направеното искането за намаляване на дарствено и завещателно разпореждания до размера на разполагаемата част на завещателя упражненото чрез възражение в противоречие със задължителната практика на ВКС – ТР № 1 от 17.07.2001 г.
Разрешението на въпроса са допустимостта на възражението направено от ищците след като са узнали за даренията и завещанието в първото съдебно заседание и тяхната форма и съдържание е направено в противоречие със задължителната практика на ВКС, което е предпоставка за допускане касационна проверка на въззивното решение по чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК.
Неоснователен е доводът за допуснато друго процесуално нарушение със записването на конституирания като ответник по иска Д. С. като ищец в списъка за призоваване на страните при повторното разглеждане на делото от районния съд. В делбеното производство всички съделители имат качеството на ищци и ответници. Записването в списъка на лицата за призоваване като ищец, вместо като ответник не се отразява на процесуалните му права в процеса. Това действие не представлява разрешаване на процесуален въпрос, който да е от значение за изхода на спора.
Другият разрешен от съда въпрос е за допустимостта на релевиране нищожност на сделка с възражение по време висящността на исковото производство за делба. Той също е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС по приложение на процесуалния закон, което обуславя предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение и в тази част.
По изложените съображения ВКС на РБ, ГК, състав на І г. о.
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.11.2009 г. по гр. д. № 377/2009 г. на Кюстендилски окръжен съд.
УКАЗВА на касаторите в едноседмичен срок от съобщаване на указанието да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 2% от данъчната или пазарна оценка на имотите, предмет на делба и представят доказателство за това.
След изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ: 1.
 
 
2.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top