Р Е Ш Е Н И Е
№ 734
гр. София, 27.10.2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при участието на секретар СОФИЯ СИМЕОНОВА като изслуша докладваното от съдия ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА т. дело № 373 по описа за 2008г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. „б” от ГПК /отм./ във връзка с § 2, т. 3 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007г., в сила от 01.03.2008г./.
Образувано е по касационна жалба на Г. Л. И. от гр. С. против решение № 160 от 18.01.2007г. по гр. д. № 559/2007г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 3 състав, с което е обезсилено решение от 11.01.2006г. по гр. д. № 5/2005г. на Окръжен съд, гр. М. и е прекратено производството по делото.
Касаторът излага оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. „в” от ГПК /отм./. Инвокира доводи, че съдът е обосновал решението си единствено с фотокопие на писмо, получено от касатора в съдебното заседание, проведено на 31.05.2006г. от Софийски апелативен съд, ГК, 6 състав, т. е. при първоначалното разглеждане на спора от въззивния съд. Поддържа становище, че не е получил писмото на 11.10.2004г. и това обстоятелство се установява от показанията на свидетеля К пред Монтански окръжен съд. Касаторът твърди, че такова писмо в оригинал не съществува, поради което е направил искане пред Софийски апелативен съд при новото разглеждане на спора другата страна да представи оригинала, но неправилно съдът пренебрегнал това искане. Излага доводи, че съдът е обсъдил едностранчиво писмото и не е взел предвид обстоятелството, че то е в противоречие с останалите доказателства. Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено и решението на Окръжен съд Монтана да бъде оставено в сила.
Ответникът „Б” А. в ликвидация, гр. Лом не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите във връзка с инвокираните касационни основания и извърши проверка на данните по делото съобразно правомощията си по чл. 218ж, ал. 1 от ГПК /отм./, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК /отм./ от надлежна страна в процеса, имаща интерес от обжалване на решението и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Предявеният иск е за отмяна на приетите на 24.08.2004г. от Общото събрание на акционерите на „Б” А. , гр. Лом решения за освобождаване на Г. Л. И. от отговорност, от длъжност член на Съвета на директорите и Изпълнителен директор, избиране на нов член на Съвета на директорите, промяна на адреса на управление и устава на дружеството. Визираните в исковата молба основания за отмяна на посочените решения са следните: 1/ нарушение на чл. 139, ал. 1 от ТЗ и чл. 30 от устава и чл. 223 от ТЗ – липса на писмена покана, обнародвана в Държавен вестник или писмена покана до акционерите; 2/ липса на кворум за провеждане на събранието – нарушение на чл. 227 от ТЗ.
За да обезсили решението на Окръжен съд, гр. М. и прекрати производството по делото, въззивният съд е приел, че искът е недопустим, тъй като е предявен след законоустановения срок. С оглед обстоятелството, че ищецът не е присъствал, нито е бил редовно поканен за участие в събранието, решаващият съдебен състав е направил извод, че искът е следвало да бъде предявен в 14-дневен срок от датата на узнаването от страна на ищеца, че събранието е проведено, но не по-късно от 3 месеца от деня на провеждането му. Констатирайки, че ищецът е бил уведомен за събранието на 11.10.2004г. с писмо изх. № 12/11.10.2004г. и че исковата молба е била депозирана в съда на 27.10.2004г., съдът е приел, че искът е предявен след преклузивния срок.
Решението на въззивния съд е правилно. Разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от ТЗ урежда 14-дневен преклузивен срок за предявяване на иска за отмяна на решението на общото събрание. Моментът, от който започва да тече преклузивният срок, е определен в зависимост от присъствието на ищеца на събранието или изпратената до него покана, или узнаването за събранието. В настоящия случай е налице последната хипотеза, а именно 14-дневният срок за предявяване на процесния иск е започнал да тече от узнаването за провеждане на събранието. Правилно, обосновано и съобразно представените доказателства въззивният съд е констатирал, че ищецът не е бил редовно поканен за участие в събранието, не е присъствал на него, поради което е направил законосъобразен извод, че искът е следвало да бъде предявен в 14-дневен срок от датата на узнаването от страна на ищеца, че събранието е проведено, но не по-късно от 3 месеца от деня на общото събрание.
Констатирайки, че ищецът е бил уведомен за събранието на 11.10.2004г. с писмо изх. № 12/11.10.2004г. и че исковата молба е била депозирана в съда на 27.10.2004г., съдът обосновано е приел, че искът е предявен след преклузивния срок. Неоснователен е касационният довод за неправилност на решението поради това, че съдът е обосновал решението си единствено с фотокопие на писмо изх. № 12/11.10.2004г. и не го е обсъдил в съвкупност с останалите доказателства. Законосъобразно и обосновано съдът е приел, че положеният от ищеца /касатор/ върху посоченото писмо подпис с дата на получаване 11.10.2004г. удостоверява факта, че писмото е получено от Г. И. на посочената дата. Този извод е съобразен с обстоятелството, че ищецът не е оспорил подписа си в срока по чл. 154, ал. 1 от ГПК /отм./. Представеното от ответното дружество в съдебно заседание на 31.05.2006г. при първоначалното разглеждане на въззивната жалба от Софийски апелативен съд писмо е прието без да е направено от касатора – ищец каквото и да било възражение срещу него или оспорване на истинността му, поради което за съда не е съществувало задължение за неговата проверка в производство по чл. 154 от ГПК /отм./. Съгласно ал. 1 на посочената разпоредба оспорването на автентичността на писмото по отношение на подписа на Г. И. е трябвало да се заяви изрично и недвусмислено най-късно на 31.05.2006г., тъй като документът е представен в съдебното заседание, на което въззиваемият /касатор в настоящото производство/ е присъствал. При представянето на писмото Г. И. не го е оспорил въпреки дадената му възможност, заявил е, че се е запознал с представените в съдебното заседание доказателства и не възразява да се приемат, поради което не би могло да се приеме, че съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Касационният довод, че съдът е обсъдил едностранчиво писмото и не е взел предвид обстоятелството, че то е в противоречие с останалите доказателства, е неоснователен. Останалите доказателства не установяват по-късна дата на узнаване на решенията на Общото събрание от страна на ищеца, поради което правилно не са взети предвид от въззивната инстанция. Свидетелят Калин Иванов изрично посочва, че Г. И. е уведомен за решенията на Общото събрание в деня на събранието и няколко пъти в рамките на 10 дни след събранието, т. е. до 03.09.2004г. вкл. и преди получаване на писмо изх. № 12/11.10.2004г.
Неоснователен е касационният довод, че Софийски апелативен съд при новото разглеждане на жалбата незаконосъобразно не е уважил искането за представяне на писмото в оригинал с оглед твърдението на касатора за фотомонтаж и искането за експертиза. Съгласно чл. 218з, ал. 3 от ГПК /отм./ при новото разглеждане на делото се допускат само доказателства за новооткрити и новонастъпили обстоятелства след първоначалното разглеждане на делото от въззивния съд и за проверка на събраните доказателства при новото разглеждане. Недопустимо е при новото разглеждане на въззивната жалба да се правят доказателствени искания, които са могли да бъдат заявени при първоначалното разглеждане на делото, какъвто е настоящия случай. Правилно въззивната инстанция не е уважила искането за представяне на оригинала на писмото и за експертиза.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение счита, че въззивното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила и е обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника по касационната жалба за настоящото производство не следва да се присъждат, тъй като такива не са направени и не са поискани.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 160 от 18.01.2007г. по гр. д. № 559/2007г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 3 състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.