О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 734
гр. София 06.07.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 14 октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 1134 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищците П. А. С., Г. П. Н., Д. П. Б., Е. Г. С. и Г. Д. С., всички чрез адв.И. Ж. срещу решение № 223/10.05.2010 г. по в.гр.дело № 891/2009 г. на Добричкия окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 56/27.04.2009 г. по гр.дело № 19/2007 г. на Девненския районен съд. В хода на делото са починали ищецът П. Г. С., заместен от наследниците по закон – П. А. С.-съпруга и низходящи Г. П. Н. и Д. П. Б.. Починала е ищецът Д. Г. С. и е заместен от наследниците по закон – Е. Г. С. съпруга и Г. Д. С. – син. Починалата в хода на делото Г. П. С. е заместена от наследниците по закон Е. Г. С., Г. П. Н. и Д. П. Б.. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявения от жалбоподателите иск срещу Д. С. Х. за отстъпване собствеността и предаване владението върху недвижимия имот – 40 кв.м. от дворно място, находящо се в [населено място], [улица], идентичен с ПИ *, кв.*, върху който е построена едноетажна жилищна постройка от кирпич на осн.чл.108 ЗС, отхвърлен е предявения иск срещу същата ответница за осъждането на последната да възстанови предишното състояние на процесния имот, като премахне незаконно изградената жилищна постройка и е отхвърлен предявения от жалбоподателите иск за обезсилване на нот.акт № */2004 г. в частта в която ответницата е приета за собственик на едноетажна жилищна сграда, състояща се от две стаи, салон и тоалет на осн.чл.431,ал.2 ГПК/отм./.
Жалбоподателите поддържат основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост.
В изложението са формулирани правните въпроси: 1. допустимо ли е повдигнатия спор съда да разреши чрез позоваване на обстоятелства, които не са въвеждани от страните като правни твърдения и като основание за възникване, съществуване или отричане на права и 2. какво е основанието за възникване правата по ЗУПЛЗПДДМ – по силата на закона или възоснова на издаденото удостоверение по чл.4 от закона, които въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответницата по жалбата Д. Х., чрез адв.Б. Ж. в писмен отговор е изразила становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирани страни и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел, че предявения ревандикационен иск е неоснователен. Прието е, че жалбоподателите-ищци се легитимират като собственици на имот пл. № * в кв.* възоснова на договор за доброволна делба и продажба, сключени при действието на регулационния план на [населено място], одобрен със Заповед № 59/11.06.84 г. При действието на същия план се легитимира като собственик и ответницата по жалбата-ответник по иска възоснова на договор за продажба, извършен с н.акт № */01.07.2004 г. Прието е, че при действието на този план правата на жалбоподателите са върху имот пл. № *, а тези на ответницата върху имот пл. № *, които са съседни и са включени в общ парцел *, кв.* отреден за [жк], че претенцията, заявена с иска за собственост е за терен, върху който е построена сграда. Като е взел предвид твърденията в исковата молба съдът е приел, че процесната сграда е изградена за времето от 1935 до 1940 г. в парцел държавна собственост, че А. И. П., наследодател на праводателите на ответницата и семейството му не са притежавали друго жилище и са ползвали сградата за такова жилище. За да направи извода съдът е взел предвид и показанията на св.К. Б. С.. Възоснова на тези факти е прието, че са налице предпоставките, предвидени в чл.1,ал.1,б.”а-в” от ЗУПЛЗПДДМ и чл.4 от правилника за приложение на този закон. С оглед на това съдът е извел извода, че процесната сграда е собственост на А. И. П., че на същия е признато право на строеж върху държавна земя съобразно разпоредбите на чл.1,ал.1 от ЗУПЛЗПДДМ в обем на 1/2 ид.част, тъй като в същото дворно място е изградена и сграда на наследодателя на ищците. Прието е, че правото на собственост върху сградата и ограниченото вещно право са придобити по силата на закона при наличието на предвидените в него предпоставки и за легитимацията на собственика е без значение липсата на издадено удостоверение с констативно действие по чл.4 от ЗУПЛЗПДДМ.
Съдът е приел, че след като ищците не претендират право на собственост върху жилищната сграда и това право е придобито от А. П., а впоследствие валидно отчуждено от наследниците му в полза на ответницата искът с пр. осн. чл. 108 ЗС е неоснователен. С оглед неоснователността на ревандикационния иск съдът е приел за неоснователен и иска за премахване на процесната сграда, както и предявения иск за обезсилване на н.акт № */2004 г. в частта, касаеща процесния имот.
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по първия правен въпрос, формулиран в изложението допустимо ли е повдигнатия спор съда да разреши чрез позоваване на обстоятелства, които не са въвеждани от страните като правни твърдения и като основание за възникване, съществуване или отричане на права. Поставеният въпрос касае правилността на обжалваното решение и подлежи на преценка ако се допусне касационно обжалване на въззивното решение. В настоящото производство се извършва преценка само на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
Вторият правен въпрос, формулиран от жалбоподателя е какво е основанието за възникване правата по ЗУПЛЗПДДМ – по силата на закона или възоснова на издаденото удостоверение по чл.4 от закона. Съдът преценява, че следва да се допусне касационно обжалване по този правен въпрос, тъй като няма съдебна практика и същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Налице е хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставения правен въпрос.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение № 223/10.05.2010 г. по в.гр.дело № 891/2009 г. на Добричкия окръжен съд.
Указва на жалбоподателите П. А. С., Г. П. Н., Д. П. Б., всички с адрес [населено място], [улица], Е. Г. С. и Г. Д. С., двамата с адрес [населено място], [улица], ет.4,ап.18 в едноседмичен срок от съобщението да внесат сумата 25 лв. държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба и да представят платежен документ. При неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната, което да се впише в съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на II г.о. за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: