Р Е Ш Е Н И Е
№ 734
гр. София, 17.10.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на тридесети септември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при секретаря В. Петрова
след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 1176 по описа на четвърто гражданско отделение за 2008 г., за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 218а и сл. ГПК / отм./ вр. с § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК.
С решение № 388 от 23.12.2007 г. по гр. д. № 306/07 г. Окръжен съд гр. С. е обезсилил решение № 130 от 04.05.2007 г. по гр. д. № 569/06 г. на Районен съд гр. С. и е прекратил производството по делото.
Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от Й. К. Н.. Оплакванията развити в касационната жалба са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и е необосновано.
О. по касация не вземат становище по жалбата.
Касационната жалба е допустима. Подадена е в срок от легитимирано лице, насочена е срещу решение което подлежи на касационно обжалване и отговаря на изискванията по чл. 218в ГПК /отм./.
Върховният касационен съд, след като прецени съвкупността на всички събрани по делото доказателства, взема предвид наведените съображения и с оглед очертаните в жалбата пороци на решението, приема за установено следното:
За да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството въззивният съд е приел, че искът е недопустим, тъй като имотите са били собственост на К. Р. Я. , а не на неговия син Р. Те били възстановени по молба на един от наследниците, затова не могат да бъдат възстановени на друг наследник.
В касационната жалба се твърди че искът е допустим, тъй като между наследниците на общия наследодател съществувал спор за материално право по чл. 13 ал. 8 ЗВСГЗГФ, което не води до недопустимост на иска по чл. 13 ал. 2 ЗВСГЗГФ. Решението по ал. 2 било предпоставка за иска по ал. 8.
Видно е от данните по делото, че на 09.08.2006 г. Й. Н. предявила срещу ОСЗ гр. С. иск, с който иска да бъде признато за установено че наследниците на К. Р. Я. , починал на 04.04.1963 г., имат право да им бъде възстановена собствеността върху гори и паша. Според копие от емлячен регистър от 1929-1935 г., процесните 12 имота били записани на името на общия наследодател К, но през 1949 г. били декларирани от неговия сина Р. С решение на ОСЗ гр. С., по молба на К. Я. , имотите били възстановени на наследниците на Р. К. Я. , син на К. , починал на 21.12.1993 г. Според вещото лице има идентичност между процесните имоти с тези заявени и възстановени на наследниците на Р.
Доводите в жалбата са неоснователни.
Съгласно чл. 13 ЗВСГЗГФ, български физически и юридически лица, от които са били отнети гори могат да подадат заявление за възстановяване правото си на собственост върху г. и земите от горския фонд в ОСЗ по местонахождението им при условия и по ред, определени в правилника за прилагането на закона. Искът по чл. 13 ал. 2 ЗВСГЗГФ се предявява от лица, които са пропуснали да подадат заявление в срок до 30.06.1999 г. В този случай те установяват с иск срещу ОСЗ правото да възстановят собствеността си върху г. и земите от горския фонд, ако са депозирали искова молба в срока по § 5б от ПЗР на ЗВСГЗГФ. Въз основа на постановено позитивно решение ОСЗ определя земите и г. , върху които се възстановява правото на собственост в съществуващи, възстановими на терена стари реални граници или нови реални граници. Спорът за материално право по чл. 13 ал. 8 ЗВСГЗГФ предполага решение на ОСЗ с което претендираната гора е възстановена. В този случай искът се предявява от заинтересувано лице по съдебен ред, като ответник по иска е лицето на което гората е възстановена и върху която ищецът също заявява свои права. Ако обаче г. са били заявени и са възстановени по заявление на един от наследниците, предявеният иск по чл. 13 ал. 2 ЗВСГЗГФ е процесуално недопустим, тъй като според чл. 11 ал. 4 от ППЗВСГЗГФ, подаденото заявление от един наследник ползва всички останали наследници. Още повече че правата, които би създало евентуалното позитивно решение с иск по чл. 13 ал. 8 ЗВСГЗГФ, ищцата би могла да реализира по реда на чл. 13 ал. 10 ЗВСГЗГФ.
По изложените съображения касационната жалба на заявените в нея основания е неоснователна, а въззивното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 218ж ГПК /отм./, ВКС
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 388 от 23.12.2007 г. по гр. д. № 306/07 г. на Окръжен съд гр. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: