Р Е Ш Е Н И Е
№ 735
София, 3.11. 2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в публично
заседание на седми октомври две хиляди и девета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.N 415 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал.3 ПЗР на ГПК вр. чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на Г. Н. М., лично и като майка и законен представител на Д. В. М. и И. В. М. , срещу въззивно решение № 1665 от 15.10.2007 г. по гр.д. № 3003/2006 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решението 16.10.2006 г. по гр.д. № 281/2006 г. на К. районен съд, с което Г. Н. М. е осъдена да предаде на Д. М. М. владението на дворно място от 655 кв.м., намиращо се в с. П., обл. Пловдивска, съставляващо УПИ *, ведно с построените в него къща, навес, плевня и подбрения, както и в частта с която е отменено решението на районния съд в частта му, с която е отхвърлен иска на Д. М. срещу Д. и И. М. и в тази част е постановено ново, с което са осъдени да предадат на Д. М. владението върху недвижимия имот. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на съдебния акт, чиято отмяна се иска, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК /отм./.
Ответницата по касационната жалба Д. М. М. не изразява становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК /отм./, отговаря на изискванията по чл.218в, ал.2 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, намира следното:
С обжалваното решение Пловдивският окръжен съд, действайки като въззивна инстанция е уважил предявеният от Д. М. срещу Г. М. , Д. М. и И. М. иск по чл.108 ЗС за предаване владението върху дворно място от 655 кв.м., намиращо се в с. П., обл. Пловдивска, съставляващо УПИ *, ведно с построените в него къща, навес, плевня и подбрения.
Въззивният съд е приел, че ищцата е носител на вещното право на ползване върху процесния недвижим имот, както и че ответниците възпрепятстват упражняването на това право. Изложил е съображения, че ответниците-касатори владеят имота без правно онование, тъй като са носители на голата собственост по наследствено правоприемство от наследодателя им- техен съпруг и баща, починал през 2004 г., който е син на ищцата, а правото на ползване е учредено в полза на ищцата, и затова следва да и го предадат.
Касационните доводи за неправилност на въззивното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон са неоснователни.
Собствеността е вещно право от категорията на абсолютните. Носителят на това право може да иска от всички останали лица да се въздържат от каквито и да било действия върху вещта. Когато носителят на правото на собственост учреди ограниченото право на ползване по предвидения за това ред в полза на трето лице, той се лишава от всякаква възможност да ползва вещта. В тези случай собствеността е “гола” и собственикът й може да извърши всички разпоредителни действия с изключение на правото на ползване. Правото на ползване може да бъде учредено и когато собственикът на вещта по съответния ред и в съответната форма-нотариална, прехвърли правото на собственост на трето лице, а за себе си запази правото на ползване, какъвто е настоящия случай. Когато вещното право на ползване е запазено за бившият собственик- праводателят той може да го защити с иск за собственост- чл.108 ЗС. Ползвателят може да иска от собственика предаване владението на имота и това не може да се третира като ограничение на правото на собственост. В настоящия случай ищцата и съпругът й с договор за покупко-продажба по нот.акт № 757/1993 г. са прехвърлили на сина си Видол И. М. процесният недвижим имот, като са запазили правото да живеят и ползват имота пожизнено и безвъзмездно, заедно и поотделно. След смъртта на приобретателя Видол М. през 2004 г. ответниците по иска са придобили правото на собственост по наследствено правоприемство. Ищцата като носител на вещно право на ползване може да иска от ответниците предаване на владението му. Затова, законосъобразен е изводът на съда, че ответниците и настоящи касатори следва да предадат владението на процесния имот на ищцата.
Доводите за заплащани от касаторката Г. М. консумативните разходи свързани с ползването на процесния имот, както и поставените на ищцата въпроси по чл.114 ГПК /отм./ са ирелевантни в случая за основателността на иска по чл.108 ЗС , тъй като от събраните по делото гласни доказателства е установено, че ответниците ползват процесния имот. След като вещното право на ползване е учредено в полза на ищцата, тя може чрез иска по чл.108 ЗС да го защити от носителите на голата собственост. Поради това и доводите, че искът е неоснователен не могат да се споделят. Неоснователно е и касационното оплакването, че правото на ползване поради неупражняването му в законоустановения срок е погасено. От събраните по делото доказателства е установено, че за няколко месеца през зимата на 2005- 2006 г. ищцата е пребивавала при внучката си в друго населено място, но от този момент и до предявяване на иска- 27.10. 2006 г. предвиденият в чл.59, ал.3 ЗС срок не е изтекъл.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК /отм./ и постановеното от въззивния съд решение, с което е уважен предявеният иск с правно основание чл.108 ЗС, като правилно ще следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК /отм./ Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 1665 от 215.10.2007 г. по гр.д. № 303/2006 г. на Пловдивския окръжен съд.
Председател :
Членове :