Р Е Ш Е Н И Е
№ 735
гр. София, 05.10.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на тридесети септември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при секретаря В. Петрова
след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 1411 по описа на четвърто гражданско отделение за 2008 г., за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 218а и сл. ГПК /отм./ вр. с § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК.
С решение № 566 от 29.06.2007 г. по гр. д. № 775/07 г. Районен съд гр. Ш. е отхвърлил предявения от Б. С. Й. срещу Ж. С. В. и С. С. Й. иск за прогласяване нищожността на договор за продажба на недвижими имоти, обективиран в нот. акт № 52 от 09.10.2006 г.
С решение от 05.11.2007 г. по гр. д. № 620/07 г. Окръжен съд гр. Ш. е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото.
Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от Б. Й. Оплакванията развити в касационната жалба са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и е необосновано.
Ответникът по касация С. Й. оспорва жалбата.
Ответникът по касация Ж. В. не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е допустима. Подадена е в срок от легитимирано лице, насочена е срещу решение което подлежи на касационно обжалване и отговаря на изискванията по чл. 218в ГПК /отм./.
Върховният касационен съд, след като прецени съвкупността на всички събрани по делото доказателства, взема предвид наведените съображения и с оглед очертаните в жалбата пороци на решението, приема за установено следното:
За да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по делото въззивният съд е приел че искът е недопустим. Ищецът бил трето лице което не е страна по сделката. Въпреки че е внук на продавачката той няма правен интерес, тъй като няма придобити наследствени права.
В касационната жалба се твърди че ищецът има правен интерес от предявяване на иска, тъй като са нарушени неговите бъдещи права на наследник. Освен това, въззивният съд не му дал възможност да докаже твърденията си, че волята на продавача не била за продажба на имота.
Изводът на съда за недопустимост на иска е правилен, по следните съображения:
Правното основание на иска се определя от съда. Ищецът не е задължен посочи правната квалификация на претенцията си в исковата молба, а и дори да посочи такова, съдът не е задължен да се съобрази със заявеното основание. Въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и петитума на иска, съдът сам определя основанието на иска.
Недействителността на договорите е уредена в отделни текстове на ЗЗД – от чл. 26 до чл. 35. Нищожните договори, според чл. 26 ЗЗД са тези които противоречат на закона или го заобикалят; договори които накърняват добрите нрави вкл. договори върху неоткрити наследства; договори които имат невъзможен предмет; договори при които липсва съгласие; предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Такива договори не пораждат желаното правно действие от самото им сключване и не могат да се санират. Всяко лице може да се позове на нищожността на сделка която има изброените по-горе пороци.нищожаемите договори пораждат правно действие, но действието им може да бъде отменено по искане на определено лице. Основанията за унищожаемост са посочени изчерпателно в закона. Това са договори сключени от недееспособни лица или от техен представител без представителна власт; договори сключени при грешка, измама, заплашване или крайна нужда. Според чл. 31 ЗЗД, унищожаем е и договор сключен от дееспособно лице, ако при сключването му то не е могло да разбира или да ръководи действията си. В исковата молба са изложени твърдения че поради здравословното си състояние при подписване на пълномощното продавачката Ж. В. не е съзнавала свойството и значението на извършеното. Била подведена, че прехвърля имота си срещу гледане и издръжка, а и записаната в акта сума не била изплатена. С оглед на посочените факти, предявеният иск е за унищожаване на правната сделка, а не за прогласяване на нейната нищожност. Чл. 32 ЗЗД изрично посочва, че иск за унищожение на договор може да иска само страната, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта. Това е страната по договора, но не и трето на сделката лице.
Видно е от данните по делото, че ищецът е внук на ответницата Ж. От брака си с Й. В. , починал на 26.03.1978 г. Ж. В. има синове Ж. и С. Втората ответница С. и ищецът са внуци на Ж. , деца на С. , починал през 2005 г. С нот. акт № 52 от 09.10.2006 г. Ж. В. продала на С. Й. собствените си недвижими имоти. Ищецът не е легитимиран да предяви иск за унищожаване на договора, тъй като не е страна по него.нищожаване на договор, сключен при условията на 27 или чл. 31 ЗЗД, приживе може да се иска само от лицето което го е сключило. След неговата смърт унищожаване по чл. 31 ЗЗД може да се иска, ако приживе е било поискано лицето да бъде поставено под запрещение, или когато доказателството за недееспособността произтича от самия договор.
По тези съображения касационната жалба е неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 218ж ГПК /отм./, ВКС
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 05.11.2007 г. по гр. д. № 620/07 г. на Окръжен съд гр. Ш..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: