О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 735
София, 20.07.2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на ………………………………. юли две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова
Л. Р.
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 661/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. , представлявана от м. на регионалното развитие и благоустройството, по пълномощие от областния управител на област Р. , срещу въззивното решение № 7 от 16.02.2009 г. по гр. д. № 681/08 г. на Русенския окръжен съд. Касаторът поддържа, че съществените за изхода на делото материалноправни и процесуалноправни въпроси за начините за придобиване на право на собственост от държавата, в т. ч. и по реда на чл. 6 ЗС /отм./, за приложението на чл. 127, ал. 1 и чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./, са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Сочи и, че по въпросите за приложението на чл. 21, ал. 2 ПДИ /отм./ и чл. 5, ал. 2 ЗДС вр. чл. 114, ал. 1 и пар. 4 от ППЗДС /Обн., ДВ, бр. 78/06 г./ няма известна съдебна практика, поради което разрешаването им е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация С. Р. П. счита, че не са налице обстоятелства, очертаващи приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, а по същество жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира, че касационната жалба, която е приподписана от старши юрисконсулт Д. Я. , е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна.
С обжалваното въззивно решение, след частична отмяна на решението от 13.08.2008 г. по гр. д. № 3133/07 г. на Русенския районен съд, е отменен акт за държавна собственост № 8 от 14.01.1965 г., а в частта, с която е признато за установено по отношение на държавата, че ищецът е собственик на 750/1 000 ид. ч. от УПИ I-490 от кв. 40 по плана на с. Б., първоинстанционният съдебен акт е оставен в сила.
Въззивният съд приел, че актът от 1965 г. не е одобрен съгласно чл. 21, ал. 4 ПДИ /отм./ от председателя на ИК на ОНС гр. Р., с което е нарушен законоустановеният ред за съставянето му и в резултат неговата доказателствена сила е оборена. След като държавата не е удостоверила по предвидения ред претендираното от нея право на собственост и не е ангажирала доказателства за възникнало в нейна полза право да одържави имота за неплатени данъчни задължения, то и твърдението, че имотът е държавна собственост и затова не може да се придобие по давност, е неоснователно. Записаното в акта, че имотът е бивша собственост на Д. С. И. , е мотивирало съда да приеме, че не се касае за основанието по чл. 6 ЗС /редакция от 1951 г., отм./, според който държавните стават и имотите, които нямат друг собственик. С оглед на това правно положение и предвид доказателствата по делото за упражнявана от ищеца фактическа власт върху имота, продължила необезпокоявано повече от 10 години и съставляваща основание за придобиване по давност съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС, въззивният съд заключил, че положителният установителен иск за собственост е основателен и доказан.
Налице са предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
В защитата си по същество срещу претендираното от ищеца право на собственост, ответникът е противопоставил възражение, че имотът по исковата молба не е имал друг собственик и следователно е придобит от държавата на основание чл. 6 ЗС /редакция от 1951 г., отм./. Материалноправният въпрос за правото на собственост и основанията за придобиването му, обуславящ изхода на спора, е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл. 6 ЗС /отм./ и регламентирания в него придобивен способ, намерила израз в представеното от касатора решение № 1306/06 г. на IV-то г. о. Според него ако имотът е останал без собственик, то същият на основание чл. 6 ЗС /отм./ преминава в патримониума на държавата, независимо дали е актуван за държавен или не, тъй като актовете за държавна собственост само обективират правата, но не ги пораждат. В противоречие с утвърдената съдебна практика по приложението на чл. 127, ал. 1 и чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./ – решение № 506 от 08.07.2005 г. по гр. д. № 217/05 г. на I-во г. о.; решение № 189 от 14.07.2005 по гр. д. № 2219/03 г. на IV-то г.о., е разрешен същественият за изхода на делото процесуалноправен въпрос за тежестта на доказване на отрицателен факт, каквото е твърдението на ответника, че имотът не е имал друг собственик. Отрицателните факти се установяват ч. доказване на положителни факти. Твърдението на ищеца, че имотът е принадлежал на конкретно физическо лице, е следвало да бъде проверено при преценка на всички доказателства и доводи по делото, включително и на данните в назначената техническа експертиза, чието заключението е пренебрегнато от въззивния съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 7 от 16.02.2009 г. по гр. д. № 681/08 г. на Русенския окръжен съд.
Делото да се докладва за насрочване в отрито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: