Р Е Ш Е Н И Е
№ 736
гр. София, 27.10. 2008г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при участието на секретар СОФИЯ СИМЕОНОВА като изслуша докладваното от съдия ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА т. дело № 195 по описа за 2008г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 192, ал. 2 от ГПК /отм./.
Ответникът по касационната жалба „М” Е. , гр. С. е подал молба за поправка на очевидна фактическа грешка в т. 2 от диспозитива на решение № 554 от 11.07.2008г. по т. дело № 195/2008г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ в частта относно израза „… всички неустойки” на основание чл. 192, ал. 2 от ГПК /отм./, евентуално за тълкуване на решението в посочената му част на основание чл. 194, ал. 1 от ГПК /отм./.
„П” Е. , гр. С. оспорва молбата и поддържа становище, че не е налице явна фактическа грешка в решението и е неоснователно искането за тълкуване.
ВКС, ТК, Второ отделение, след като извърши проверка по делото, констатира от фактическа и правна страна следното:
С решение № 554 от 11.07.2008г. по т. дело № 195/2008г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение е постановил отмяна на решение № 221 от 04.01.2008г. по гр. д. № 1443/2007г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав в следните части:
1/ с която е отменено решението от 02.04.2007г. по гр. д. № 1110/2005г. на Софийски градски съд, VІ търговско отделение, 2 състав в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил исковете на „М” Е. , гр. С. срещу „П” Е. , гр. С. за заплащане по договор за строителство от 20.03.2002г. на следните суми: 58 000 лв. – договорна неустойка върху платеното със закъснение възнаграждение по 19 броя фактури и върху главница 146 178,36 лв.; 15 571,26 лв. – обезщетение във вид на лихва по чл. 86 от ЗЗД, считано от датата на падежите по всяка фактура от заплатените със закъснение суми по 19 броя фактури; 28 618,47 лв. – обезщетение във вид на лихва по чл. 86 от ЗЗД върху главницата, считано от датата на падежите по всяка фактура до датата на предявяване на иска; в частта му, с която са отхвърлени исковете за заплащане по договор за строителство от 20.10.2002г на сумите 123 896 лв. – договорна неустойка върху сумата 18 841,20 лв., 6 282,50 лв. – обезщетение във вид на лихва по чл. 86 от ЗЗД, считано от датата на падежите по всяка фактура от заплатените със закъснение суми по 9 бр. фактури, 3 953,34 лв. – обезщетения във вид на лихва по чл. 86 от ЗЗД, считано от датата на падежите по всяка от двете незаплатени фактури до датата на предявяване на иска;
2/ в частта, с която е осъдил „ 58 000 лв. – на основание чл. 92 от ЗЗД неустойка върху платеното със закъснение възнаграждение по 19 броя фактури; 15 576,26 лв. – обезщетение във вид на лихва по чл. 86 от ЗЗД, считано от падежите по всяка фактура от заплатените със закъснение суми по 19 броя фактури; 28 618,47 лв. – обезщетение във вид на лихва по чл. 86 от ЗЗД върху главницата от 146 178,36 лв., считано от датата на падежите по всяка неплатена фактура до датата на предявяване на исковете; по договора от 20.10.2002г.: 123 896 лв. – неустойка на основание чл. 92 от ЗЗД и т. 7.2. във връзка с т. 7.1. от договора от 20.10.2002г.; 6 282,50 лв. – обезщетение във вид на лихва по чл. 86 от ЗЗД за забавено плащане на част от извършените СМР по 8 бр. фактури; 3 953,34 лв. – обезщетение във вид на лихва по чл. 86 от ЗЗД върху главницата 18 841,20 лв., едно със законните лихви върху всички неустойки, считано от датата на завеждането на исковата молба 16.08.2005г. до окончателното им изплащане; както и да заплати на „М” Е. на основание чл. 64 от ГПК разноски в размер над 22 030,78 лв. до 33 646 лв.,
Делото е върнато на Софийски апелативен съд за ново разглеждане в отменената част от друг състав, а в останалата обжалвана част въззивното решение е оставено в сила.
Анализирайки мотивите и диспозитива на решението, настоящият съдебен състав констатира, че в диспозитива на съдебния акт е допусната очевидна фактическа грешка при изписване на отменената част от решението по отношение на законните лихви върху неустойките – вместо „заедно със законните лихви върху отменените неустойки, считано от датата на завеждането на исковата молба 16.08.2005г. до окончателното им изплащане” погрешно е посочено „едно със законните лихви върху всички неустойки, считано от датата на завеждането на исковата молба 16.08.2005г. до окончателното им изплащане”.
Предмет на делото са множество искове по два договора между страните от 20.03.2002г. и 20.10.2002г., като по първия договор претенциите са за заплащане на възнаграждение за изпълнени СМР, неустойка за забава, лихви за забава върху неплатеното и платено със забава възнаграждение, заедно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба до окончателното плащане на сумите, а по втория договор предявените искове са за заплащане на възнаграждение за изпълнени СМР, неустойка за забава на плащанията, лихви за забава върху неплатеното и платено със забава възнаграждение, неустойка за едностранно неоснователно прекратяване на договора, заедно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба до окончателното плащане на сумите. Формираната истинска воля на решаващия съдебен състав на ВКС на РБ, ТК, Второ отделение е била за отмяна на решението на въззивния съд в частта относно неустойките за забава на плащанията, лихвите за забава върху неплатеното и платено със забава възнаграждение по двата договора и законната лихва върху отменените неустойки, считано от датата на завеждането на исковата молба 16.08.2005г. до окончателното им изплащане, като в тази част делото е върнато за ново разглеждане от въззивната инстанция. Изписвайки в частта за отмяна на решението израза „едно със законните лихви върху всички неустойки”, касационната инстанция е имала предвид законните лихви върху всички неустойки, по отношение на които решението на въззивния съд се отменя. В останалата част формираната воля на настоящия съдебен състав е била за оставяне в сила на решението на САС в частта по исковете за заплащане на възнаграждение по двата договора, неустойка за едностранно неоснователно прекратяване на договора от 20.10.2002г. /по т. 8.4. от договора/ и законната лихва върху възнаграждениeто по договора от 20.10.2002г. и неустойката по т. 8.4. от договора от 20.10.2002г., считано от датата на завеждането на исковата молба 16.08.2005г. до окончателното им изплащане.
Допуснатото несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване следва да бъде отстранено като на редове тридесет и осми и тридесет и девети от диспозитива на решение № 554 от 11.07.2008г. по т. дело № 195/2008г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение /редове двадесет и пети и двадесет и шести на страница четиринадесета от решение № 554 от 11.07.2008г. по т. дело № 195/2008г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение/ вместо „едно със законните лихви върху всички неустойки” следва да се чете „заедно със законните лихви върху отменените неустойки”.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 192, ал. 2 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
Р Е Ш И :
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 554 от 11.07.2008г. по т. дело № 195/2008г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като на ред ред тридесет и девети от диспозитива /ред двадесет и шести от страница четиринадесета от решението/ вместо „едно със законните лихви върху всички неустойки” да се чете „заедно със законните лихви върху отменените неустойки”.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.