ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 736
София, 28. юни 2017 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седми юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 1356 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1574/08.12.2016 на Варненския окръжен съд по гр. д. № 1480/2016, с което е потвърдено решение № 1606/25.04.2016 на Варненския районен съд по гр. д. № 10156/2015 и е уважен предявеният иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на алеаторен договор и е отхвърлен иска за обезщетение за предоставената издръжка и положените грижи в изпълнение на договора.
Недоволна от решението е касаторката А. А. П., представлявана от адв. М. Ф. от ВАК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за допустимостта на нови доказателства, които не са събрани от първоинстанционния съд, поради неизпълнение на задълженията му по чл. 143, чл. 145 и чл. 146, ал. 2 ГПК и за задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението всички твърдения и възражения, изложени в отговора на исковата молба и във въззивната жалба; както и по материалноправния въпрос за правното значение на изпълнението на задълженията по договор за издръжка и гледане от длъжника и от другите лица, които отговарят за изпълнението, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС и се разрешават противоречиво от съдилищата, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Позовава се на противоречие с практиката на ВКС и съдилищата, която прилага.
Ответникът по жалбата А. Д. А., чрез адв. Н. Т. я оспорва като неоснователна, като счита, че поставените въпроси нямат претендираното значение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че първият ищец е прехвърлил част от собствения си недвижим имот (втори етаж от жилищна сграда с Ѕ ид. ч. от изба и от дворното място) на първата ответница – негова дъщеря по време на брака й с втория ответник срещу задължение за издръжка и гледане на него и съпругата му, запазвайки пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху част от имота (югоизточна стая). В отговора на исковата молба вторият ответник е заявил, че първата ответница – негова бивша съпруга от няколко години е в конфликтни отношения с ищците – нейни родители, които са в лошо здравословно и финансово състояние и имат нужда от грижи, като поддържа, че искът е основателен и следва да бъде уважен. Първата ответница в писмения отговор на исковата молба твърди, че допреди една година е изпълнявала стриктно задълженията си и признава, че след това не е изпълнявала задълженията си, тъй като здравословното й състояние се е влошило, а вторият ответник я е изгонил от дома си. Въззивният съд е приел, че ищците са доказали наличието на валидно облигационно отношение, но по делото не е било доказано от ответниците да са полагали адекватни на поетите с договора задължения за грижи и издръжка, поради което е налице виновно неизпълнение на задълженията по алеаторния договор, по който неизпълнението не се явява незначително. Като неоснователно е прието възражението на ответницата, че ищецът е отказал да приеме грижи и издръжка в натура, като това не я освобождава от изпълнение и тя е следвало незабавно да поиска от съда трансформация на задължението в паричен еквивалент. Съдът е приел, че влошеното й здравословно състояние и ниската пенсия, която тя е получавала са обстоятелства, които не обуславят обективна невъзможност да изпълни поетите грижи и освобождаване от отговорност. По отношение на искането на ответницата да й бъде върнато даденото по договора, въззивният съд е приел, че е неоснователно, доколкото по делото не е доказано да е престирала нещо в полза на ищците.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите: процесуалноправен въпрос за допустимостта на нови доказателства, които не са събрани от първоинстанционния съд, поради неизпълнение на задълженията му по чл. 143, чл. 145 и чл. 146, ал. 2 ГПК и материалноправен въпрос за правното значение на изпълнението на задълженията по договор за издръжка и гледане от длъжника и от другите лица, които отговарят за изпълнението, обуславят изхода на делото и се разрешават противоречиво от съдилищата.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1574/08.12.2016 на Варненския окръжен съд по гр. д. № 1480/2016.
Касаторката А. А. П. е освободена от заплащане на такса.
Делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.