Р Е Ш Е Н И Е
№ 736
гр. София, 05.10.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на тридесети септември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ:ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при секретаря В. Петрова
след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 1447 по описа на четвърто гражданско отделение за 2008 г., за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 218а и сл. ГПК /отм./ вр. с § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК.
С решение № 23 от 08.02.2008 г. по гр. д. № 431/07 г. Окръжен съд гр. Г. е отменил частично решение № 456 от 02.12.2005 г. по гр. д. № 220/05 г. на Районен съд гр. С.. Осъдил е Т. К. П. да заплати на Е. “Е”, представляван от С. М. , 6 006.61 лв. имуществени вреди заедно със законната лихва считано от 14.04.2005 г. Признал е за недоказано оспорването на констативен протокол от 17.02.2005 г. Оставил е в сила първоинстанционното решение в останалата му част, в която искът е отхвърлен до предявения размер от 8 160 лв.
Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от Т. П. Оплакванията развити в касационната жалба са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и е необосновано.
Ответникът по касация Е. “Е” не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е допустима. Подадена е в срок от легитимирано лице, насочена е срещу решение което подлежи на касационно обжалване и отговаря на изискванията по чл. 218в ГПК /отм./.
Върховният касационен съд, след като прецени съвкупността на всички събрани по делото доказателства, взема предвид наведените съображения и с оглед очертаните в жалбата пороци на решението, приема за установено следното:
За да уважи частично иска въззивният съд е приел че наводняването на склада било вследствие на теч от апартамента на ответника. Доказано било бездействие от негова страна, както и причинната връзка между бездействието и претърпяна от ищеца вреда. Фактите отразени в констативния протокол не били опровергани с ангажираните от ответника доказателства. Размерът на вредата съдът определил след като изключил от заключението на счетоводната експертиза стойността на незаявени с исковата молба имуществени вреди.
В касационната жалба се излагат твърдения че съдът не е преценил всички доказателства по делото. Доказана била непреодолима сила, която изключвала отговорността на касатора. Неоснователно съдът приел за недоказано оспорването на констативния протокол, тъй като бракуваните дрехи не били измерени. Освен това, в стойността на стоката вещото лице включило и неприсъщи разходи.
Доводите в жалбата са неоснователни.
Основният състав на чл. 45 ЗЗД е изграден върху общата забрана да не се вреди другиму. За да се уважи иск за деликтна отговорност, трябва да са на лице всички елементи от фактическия състав на текста, а именно: ответникът с деянието си, действие или бездействие, виновно да е причинил вреда на ищеца. Трябва да е на лице и причинна връзка между вредата и виновното деяние на ответника. Елемент от състава е виновността на поведението на ответника. Съгласно ал. 2 на чл. 45 ЗЗД, тя се предполага по отношение причинителя до доказване на противното. Вината представлява психическото отношение, изразено в умисъл или непредпазливост, което извършителят на неправомерното действие или бездействие има към своето противоправно поведение и произтичания от него резултат. Задължение на дееца е да обори това твърдение като докаже липсата на вина. Само доказана липса на вина го освобождава от отговорност.
Страните не спорят, че апартаментът на ответника се намира над склада нает от ищеца. Не се спори и обстоятелството, че на 17.02.2005 г. складът бил наводнен. За състоянието на помещението и стоката намираща се в него бил съставен констативен протокол от комисия, в която взел участие и представител на общината. В протокола е записано, че по стените и от тавана се стичала вода. Целият склад бил наводнен и всички налични дрехи, на стойност около 15 000 лв., били мокри.
Касаторът оспорва приетата от съда за причина за наводнението. Твърденията му са неоснователни. Въпросът е бил изяснен от съда с тройна техническа експертиза. Според вещите лица, наводнението в склада е вследствие спукан водомер в жилището на ответника. Действително, вещите лица са посочили още две причини, но както е посочил и въззивният съд, те са теоретично изразени и с доказателствата по делото не е доказано че вредата е причинена поради някоя от тях. Неоснователно е и твърдението че причина за наводнението е непреодолима сила – ниските температури от -29 до -34 градуса. Непреодолима сила е земетресение, наводнение и прочие бедствия предизвикани от сили извън волята на човека. В случая наводнението е от неспрян водопроводен кран в жилище което не се обитава постоянно, довело до спукване на водомера, което представлява бездействие, а не непреодолима сила. С жалбата касаторът оспорва и размера на обезщетението. Този довод е също неоснователен. Съдът е обсъдил заключението на приетата неоспорена счетоводна експертиза и е корегирал посочената от вещото лице стойност на дрехите, като е изключил разходите за пране и гладене за които не е бил предявен иск.
По изложените съображения касационната жалба на заявените в нея основания е неоснователна, а въззивното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 218и ГПК /отм./, ВКС
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 23 от 08.02.2008 г. по гр. д. № 431/07 г. на Окръжен съд гр. Г..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: