О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 736
гр.София, 06.11.2018 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 2576 по описа за 2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 40/ 01.03.2018 г. по гр.д. № 4/ 2018 г., с което Ловешки окръжен съд, потвърждавайки решение № 389/ 20.10.2017 г. по гр.д. № 863/ 2017 г. на Ловешки районен съд, е отхвърлил исковете на М. В. М., Г. В. У. и Д. М. М. при условията на чл. 439 ГПК да се признае за установено, че Д. С. Д., конституиран като взискател на мястото на М. Я. Ц., не притежава право на принудително изпълнение за сумата 9 856.94 лв., предмет на изпълнително дело № 20168800400283/ 2016 г. по описа на ЧСИ с рег. № 880 на КЧСИ.
Решението се обжалва от М. В. М., Г. В. У. и Д. М. М. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по следните процесуално-правни въпроси (третият – обобщен и конкретизиран съобразно т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС): 1. Изчерпателен ли е кръгът на лицата по чл. 429, ал. 1 ГПК? 2. Дали чл. 429, ал. 1 ГПК допуска само приемство в изпълнителния лист на страната на взискателя или и приемство в изпълнителното дело? 3. Какъв е предметът на делото по иска, предвиден в чл. 439 ГПК, когато ищецът твърди, че съдебният изпълнител е приложил неправилно чл. 429, ал. 1 ГПК, като е конституирал на мястото на първоначалния взискател лицето, което след образуваното дело е погасило изпълняемото право и твърди, че е встъпило в правата на първоначалния взискател, защото е имало правен интерес да изпълни чуждото задължение (чл. 74 ЗЗД)? Касаторите считат, че въпросите обуславят въззивното решение и съзират противоречие в отговорите, които въззивният съд е дал, с решение № 414/ 05.02.2014 г. по гр.д. № 1292/ 2013 г.,ВКС, IV-то ГО, решение № 29/ 4595/ 2017 г. на ВКС по гр.д. № 4595/ 2017 г. на ВКС, IV-то ГО и с определение № 40/ 25.01.2018 г. на ВКС по ч.гр.д. № 4750/ 2017 г. ВКС, III-то ГО (общото и допълнителното основание за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). Касаторите считат също, че въпросите имат значение и за точното прилагане на закона и за развитието на правото (общото и допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК). По същество се оплакват, че въззивното решение е неправилно поради съществено нарушение на чл. 429, ал. 1 и чл. 439 ГПК. Претендират разноски.
От ответника Д. С. Д., ответник и по касация, не е постъпил отговор на касационните жалби.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбите с допустим предмет. Обжалваното решение е въззивно, по гражданско дело с цена на отрицателния установителен иск над 5 000 лв. Жалбите са подадени от процесуално легитимирани страни. Касатори са ищците по отхвърления иск. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на касационните жалби, а повдигнатите въпроси имат претендираното значение. Съображенията са следните:
В обстоятелствената част на исковата молба касаторите са обосновали предпоставките (процесуалните условия) на иска, предвиден в чл. 439 ГПК, със следните твърдения: 1. Те са длъжниците по изпълнително дело № 20168800400283/ 2016 г. по описа на ЧСИ с рег. № 880 на КЧСИ. 2. Изпълнителното дело е образувано по искане на М. Я. Ц., в чиято полза е издаден изпълнителен лист от 19.01.2016 г. на основание влязло в сила решение по гр.д. № 1562/ 2014 г. по описа на Ловешки районен съд срещу тримата длъжници за сумата 6 000 лв. – главница, законни лихви върху нея от 10.10.2014 г. и разноски от 593.50 лв. 3. Принудителното изпълнение е било насочено срещу осем недвижими имота. 4. С влязло в сила решение по гр.д. № 2100/ 2014 г. на Ловешки районен съд, влязло в сила на 12.12.2015 г., на основание чл. 135 ЗЗД по иск на взискателя М. Я. Ц. е бил обявен за недействителен договор по н.а. № 70/ 2012 г., с който тримата длъжници и техен наследодател са дарили на Д. С. Д. осемте имота. 5. Ответникът по иска Д. С. Д. внася по сметка на съдебния изпълнител сумата 9 856.94 лв. – пълният размер на дълга, предмет на изпълнителното дело и е направил искане да замести взискателя. 6. С постановление № 119/ 24.01.2017 г. съдебният изпълнител го конституира на мястото на първоначалния взискател, преценяйки неговият правен интерес от плащането (чл. 74 ЗЗД ) и възприемайки осъществени предпоставките по чл. 429, ал. 1 ГПК. 7. Тримата ищци са обжалвали постановлението, но с решение № 20/ 16.02.2017 г. по гр.д. № 95/ 2017 г. на Ловешки окръжен съд жалбите са оставени без разглеждане, а постановлението е влязло в сила. Касаторите са заявили, че с постановлението за замяна на първоначалния взискател с Д. С. Д. е нарушен чл. 429, ал. 1 ГПК, защото: 1) той не е адресат на разпоредбата; 2) чл. 429, ал. 1 ГПК допуска процесуално приемство в изпълнителния лист на страната на взискателя, но не и приемство в изпълнителното производство и 3) съдебният изпълнил няма правомощие, а е приел за осъществени материалноправните предпоставки по чл. 74 ЗЗД. Добавили са, че оспорват осъществяването на тези предпоставки. С тези твърдения и доводи са поискали съдът да признае за установено спрямо ответника по иска по чл. 439 ГПК Д. С. Д., че неговото плащане е погасило изпъляемото право, а няма законово основание за заместване на взискателя.
Ответникът Д. С. Д., ответник и по касация, е оспорил иска. Възразил е, че е недопустимо длъжниците да твърдят незаконосъобразността на влязлото в сила постановление по чл. 429, ал. 1 ГПК. Евентуално е възразил, че принудителното изпълнение върху имотите, които длъжниците са му дарили и влязлото в сила решение, с което чл. 135 ЗЗД договорът за дарение е обявен за недействителен спрямо взискателя доказват правния интерес от плащането (чл. 74 ЗЗД), настъпилата суброгацията осъществява изискванията по чл. 429, ал. 1 ГПК и той е титуляр на правото на принудително изпълнение по изпълнителния лист.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че искът по чл. 439 ГПК го задължава да изследва предпоставките на чл. 429, ал. 1 ГПК, защото влязлото в сила постановление за замяна на първоначалния взискател с ответника няма задължително действие в исковия процес. Приел е, че чл. 429, ал. 1 ГПК допуска не само приемство в изпълнителния лист, но и приемство в изпълнителното производство, включително в полза на третото лице, което макар да не е поръчител или солидарен длъжник, се е суброгирало в правата на първоначалния взискател, защото е погасило изпълняемото право при наличието на правен интерес (чл. 74 ЗЗД). Така въззивният съд е дал отрицателен отговор на първия и положителен отговор на втория повдигнати от касаторите въпроси. Добавил е, че разликата между приемството в изпълнителния лист и приемството в изпълнителното производство се проявява в това, че в първата хипотеза е необходимо новият кредитор да представи към молбата за образуване на изпълнителното дело писмени доказателства за погасяването на изпълняемото право (чл. 429, ал. 1, изр. 2 ГПК), а във втората хипотеза – доказателствата са излишни, когато третото лице е погасило дълга чрез плащане по специалната сметка на съдебния изпълнител (чл. 455 ГПК). Приел е, че в случая се е осъществила втората хипотеза. Въззивният съд е приел също, че предявеният иск покрива изискванията на чл. 439 ГПК, защото плащането от ответника (трето за изпълнението лице) е факт, настъпил в хода на изпълнителното производство, т.е. след приключване на съдебното дирене в производството, по което е постановено влязлото в сила осъдително решение (изпълнителният титул по издадения изпълнителен лист). Добавил е, че именно защото ответникът по иска е трето за изпълнението лице, предметът на иска по чл. 439 ГПК се концентрира върху материалните предпоставки на чл. 74 ЗЗД, а установяването им би легитимирало ответника по иска като носител на правото на принудително изпълнение по висящото изпълнително дело.
След това въззивният съд е квалифицирал като неоснователни оплакванията във въззивната жалба от касаторите, че ответникът е нямал правен интерес да плати дълга. Съзрял го е в насоченото принудително изпълнение върху имотите, дарени от длъжниците на ответника и в последиците на конститутивното решение по чл. 135 ЗЗД, с което дарението е било признато за недействително по отношение на взискателя. Обобщил е, че очакваното принудително осребряване би погасило придобитото право на собственост от ответника, а той е погасил дълга, за да избегне негативната за него правна последица. Плащането е породило обратно вземане срещу длъжниците (касатори и ищци по иска), защото не е доказано да е поради грешка, дарствено намерение или със средства на длъжниците. Настъпилата суброгация по чл. 74 ЗЗД легитимира ответника по иска по чл. 439 ГПК като титуляр на изпълняемото право по изпълнителния лист, издаден в полза на първоначалния взискател. Постановлението на съдебния изпълнител за заместването му от ответника по иска по чл. 439 ГПК е в точното приложение на чл. 429, ал. 1 ГПК, искът е неоснователен, а първоинстанционното решение, с което е отхвърлен, подлежи на потвърждаване. При тези мотиви обуславящ въззивното решение е и третият правен въпрос, повдигнат от касаторите.
Никой въпрос не е обсъждан в посочената от касаторите практика. В първото решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК, се приема, че когато изпълнителният лист е издаден в полза на няколко лица за едно вземане, без да са посочени различни техни права, се предполага равенство в правата. Правомощието на съдебния изпълнител по чл. 429, ал. 1 ГПК е различно. Второто решение е постановено в производство по чл. 73 ЗЧСИ и е обсъждана законосъобразността на действията на съдебния изпълнител по чл. 429, ал. 1 ГПК при цесия. Определението на ВКС е негодно да осъществи допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. То е постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, но въззивното определение не е било допуснато до касационно обжалване. Следователно е изключено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.
На настоящия състав не е известна практика на ВКС по повдигнатите въпроси. Те са от значение за точното прилагане на чл. 429, ал. 1 и чл. 439 ГПК и за развитието на правото. Следователно касационният контрол по трите следва да бъде допуснат при допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 40/ 01.03.2018 г. по гр.д. № 4/ 2018 г. на Ловешки окръжен съд.
УКАЗВА на касаторите в 1-седмичен срок от съобщението да представят документ за внесена в полза на ВКС държавна такса 197.14 лв.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание или за връщане на касационните жалби в зависимост на изпълнението на указанията в дадения срок.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.