ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№. 736
гр. София, 08.11.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 05 ноември , две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2366/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на [фирма]-гр.Б. срещу решение №1399/ 28.02.2013 г. по в.гр.д. № 12 871/12 на Софийски градски съд , с което е потвърдено първоинстанционното решение от 11.05.2012 г. на СРС по гр.д. №13 334/2011 г., в частта, с което е отхвърлен искът на касатора предявен по чл.422 ГПК срещу [фирма]- [населено място] за признаване дължимостта на сумата от 14 144,80 лева на основание чл.266 ЗЗД, 4 684,26 лева-лихва по чл.86 ЗЗД за периода 26.09.2007 г. – 16.02.2010 г. и 91.86 лева – лихва за забава върху присъдената главница от 280 лева за периода 04.10.2007 г. -16.02.2010 г., както и в съответната част за разноските. Излагат се доводи и оплаквания за нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1,т. т.1 ГПК.
Ответната страна не изпраща писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 от ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд се основава на това, че издадената за сумата от 100 000 лева-стойност на изграждане на вентилационна и климатична инсталации фактура №17/31.01.2007 г. няма отношение към търсеното вземане по договор за изработка сключен между страните на 26.03.2007 г., нито се установява изпълнената работа по нея да е била приета,въпреки доказателствата за частично плащане на сумите по същата фактура от ответника на ищеца, съдържанието на анексите към него и свидетелските показания пред първата инстанция.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на жалбоподателя се сочи като обуславящ изхода на спора въпросът за задълженията на въззивната инстанция да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните при формиране на изводите си по предмета на спора .Твърди се, че по тези въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителна практика на ВКС: ТР №1/04.01.2001 г на ОСГК и №205/30.12.2005 г. по т.д. № 654/2010 на ІІ т.о. , постановено по реда на чл.290 ГПК.
Според очертаните от ВКС, ОСГТК в ТР 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г. критерии за съотносимост на правния въпрос и формулировката на същия от страна на касатора в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК става ясно, че соченият въпрос има качеството на обуславящ . Процедирането от решаващия въззивен състав в несъответствие с посочената задължителна практика на ВКС по този процесуален въпрос е основание за допускане до касация, съгласно разпоредбата на чл.280 ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения, съдът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1399/ 28.02.2013 г. по в.гр.д. № 12 871/12 на Софийски градски съд.
УКАЗВА на касатора [фирма]-гр.Б. да внесе по сметка на ВКС държавна такса от 379 лева в едноседмичен срок и да представи вносния документ за това по делото.
След изпълнение на горните указания делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.