3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 737
С., 22,11,2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора………………….……………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 70 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 37698 от 13.ХІІ.2010 г. на [фирма]-гр. П., подадена против частта от въззивното решение № 1591 на Пловдивския ОС, ГК, 14-и с-в, от 17.ХІ.2010 г., постановено по гр. дело № 2648/2010 г., с която, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, този търговец е бил осъден да заплати на ответното [фирма]-гр. П. сума в размер на 2 495.72 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 12.І.2010 г. и до окончателното й изплащане, а също и 789.74 лв. разноски по делото, както и в частта, с която първоначалните искове на касатора по чл. 266, ал. 1 ЗЗД и съответно по чл. 86, ал. 1 от същия закон, водени срещу [фирма]-гр. П. за присъждане на главница в размер на 4 000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 6.ХІ.2009 г. и до окончателното й изплащане, а също и на мораторна лихва в размер на 1 337.43 лв., са били отхвърлени, като неоснователни.
Оплакванията на търговеца настоящ касатор са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваните негови три части както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Пловдивския окръжен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира частичното му касиране, като неправилно, и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който обективно кумулативно съединените претенции на [фирма]-гр. П. да се уважат, като същевременно бъде отхвърлена насрещната претенция по чл. 55, ал. 1 ЗЗД на ответното [фирма]-гр. П. за присъждане на сума в размер на 2 495.72 лв., ведно със законна лихва върху нея, считано от 12.І.2010 г. и търсените разноски в размер на 789.74 лв.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, структурирано в раздели І и ІІ, [фирма]-гр. П. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение въззивната инстанция се е произнесла в противоречие с практиката на ВКС по материално- и процесуалноправни въпроси, решавани противоречиво от съдилищата и имащи значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Това произнасяне се обективирало в игнориране и подценяване на правното значение на процесните фактури, както и в игнориране, подценяване и необсъждане на свидетелски показания на двама от ангажираните свидетели /М. и Б./.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-гр. П., писмено е възразило чрез процесуалния си представител по пълномощие както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на наведените в жалбата оплаквания за неправилност на въззивното решение на Пловдивския ОС в атакуваните негови части. Инвокирани са доводи, че в изложението няма „ясно и конкретно поставени” материално- и процесуалноправни въпроси.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския ОС, касационната жалба на [фирма]-гр. П. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, т.е. този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на решаващия съд по това дело. Върховният касационен съд не е задължен и не може да извежда релевантния правен въпрос от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, нито от твърденията на подателя й или от там посочените от него факти и обстоятелства. Въобще непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело е само по себе си достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В процесния случай касаторът [фирма]-гр. П. всъщност възпроизвежда оплакванията си за неправилност на въззивното решение на Пловдивския ОС, че не били надлежно обсъдени процесните пет данъчни фактури в съвкупност със събраните по делото гласни доказателства. Но това, което е отменително основание по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК – във вр. чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от процесуалния закон, не може да е и основание за допустимост на касационното обжалване.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1591 на Пловдивския окръжен съд, ГК, 14-и с-в, от 17.ХІ.2010 г., постановено по гр. дело № 2648/2010 г. в атакуваните от [фирма]-гр. П. негови три части.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: