О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 737
София, 03.06.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ХИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 1463/2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Т. И. Д.,чрез процесуален представител Ц. Ч. срещу решение от 21.12.2013 г. по гр.д.№ 6538/ 2012 г.на Софийски градски съд ІІ-д състав.
Ответникът по касационната жалба Върховен касационен съд в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител юрисконсулт М. Н. я оспорва.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие и е допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение от 20.01.2012 г. по гр.д.№ 22255/ 2011 г. на Софийски районен съд, 74 състав в частта, с която е уважен предявеният от касатора иск по чл.225 ал.1 ЗСВ и вместо това е постановил отхвърлянето на същия за сумата 8798 лв. Решението в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.96 ал.1 ЗЗД за сумата 1 286 лв. за периода 01.01.2010 г.-25.05.2011 г. е потвърдено и е влязло в сила.За да постанови този съдебен акт въззивният съд е приел, че фактическият състав на чл.225 ал.1 ЗСВ за възникване правото на обезщетение при освобождаване от длъжност на съдия, прокурор или следовател включва стаж като такъв в органите на съдебната власт с продължителност повече от десет години.Направил е извод, че стажът в органите на съдебната власт не включва работа изобщо в правораздавателен орган , че разпоредбата на § 11 от ПЗР ЗСВ е неприложима и не може да бъде зачетен стажът на касатора като арбитър в периода 06.07.1987 г.-19.12.1991г. Счел е ,че не е налице и запазване на трудовото правоотношение в хипотезите на чл.123 КТ при закриване на арбитража и преминаване на арбитрите на работа в съответните съдилища, тъй като те са били назначени, а не преназначени като съдии.Направил е обобщаващ извод за незаконосъобразност на приетото от първоинстанционния съд равенство в статута на арбитрите и магистратите.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа касационно основание по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Касаторът поставя процесуалноправния въпрос : дължи ли въззивният съд произнасяне по всички наведени от страната защитни доводи,които са свързани с предмета на спора.Счита, че решението противоречи на решения на ВКС, произнесени по реда на чл.290 ГПК, които цитира.С така формулирания въпрос не е обосновано приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК.Той е свързан с оплакванията за неправилност на въззивното решение и постановяването му при допуснати процесуални нарушения.Според разрешенията на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г.ОСГТК изведеният от страната въпрос трябва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, обхващащи предмета на делото, но не трябва да е свързан с правилността на решението.Тя е предмет на обсъждане във фазата по чл.290 ГПК, ако касационната жалба бъде селектирана.Не е обосновано и допълнително основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. За да бъде аргументирано то, касаторът следва да направи анализ и съпоставка на изводите в обжалваното решение и приложената съдебна практика ,при наличие на пълен идентитет на разглежданите случаи, което не е сторено.
По-нататък в изложението е изведен и материалноправният въпрос: следва ли стажът набран в качеството на арбитър в органите на Държавния арбитраж да бъде зачетен като стаж в органите на съдебната власт в хипотезата на чл.225 ал.1 ЗСВ.Във връзка с този въпрос касаторът поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, при липса на съдебна практика.
Въпросът е релевантен,тъй като е свързан с мотивите на въззивния съд за отхвърляне на иска и е обоснована необходимостта от еднаквост в разрешаването на аналогични случаи.По него решението на въззивния съд следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Поради изложеното ВКС, състав на ІІІ г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 21.12.2013 г. по гр.д.№6538/2012 г.на Софийски градски съд ІІ-д състав.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание на председателя на ІІІ г.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: