Р Е Ш Е Н И Е
№ 737
гр. София, 05.10.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на тридесети септември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при секретаря В. Петрова
след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 3103 по описа на четвърто гражданско отделение за 2008 г., за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 218а и сл. ГПК /отм./ вр. с § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК.
С решение № 6 от 12.02.2007 г. по гр. д. № 150/06 г. Районен съд гр. К. е отхвърлил предявения от П. К. М. срещу М. И. М. , И. И. М. и М. И. И. установителен иск за собственост на нива с площ 1 дка в м. “Г”, землището на с. Б., представляваща масив № 24 имот № 1* въз основа на давност и наследство.
С решение № 1* от 14.06.2007 г. по гр. д. № 890/07 г. Окръжен съд гр. П. е оставил в сила първоинстанционното решение.
Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от П. М. Оплакванията развити в касационната жалба са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и е необосновано.
О. по касация оспорват жалбата.
Касационната жалба е допустима. Подадена е в срок от легитимирано лице, насочена е срещу решение което подлежи на касационно обжалване и отговаря на изискванията по чл. 218в ГПК /отм./.
Върховният касационен съд, след като прецени съвкупността на всички събрани по делото доказателства, взема предвид наведените съображения и с оглед очертаните в жалбата пороци на решението, приема за установено следното:
За да остави в сила първоинстанционното решение въззивният съд е приел че имотът е възстановен на ответника. Ищцата не установила права на наследодателя си върху процесния имот, не притежава и решение на ОСЗ за възстановяването му в нейна полза. Отхвърлил е довода за придобиване на имота по давност, тъй като до подаване на исковата молба не са изтекли повече от 10 години, а и владението не е било необезпокоявано. Свидетелите установили, че през последните 2 години ищцата не е ползувала имота, затова не го е придобила по давност.
В касационната жалба се твърди, че ищцата е единствен наследник на К. М. С писмени доказателства установила, че имотът бил записан и стопанисван от нейния баща. След неговата смърт тя продължила да го обработва и никой друг не е работил, затова го придобила по давност. Освен това, съдът незаконосъобразно не дал вяра на посочените от нея свидетели, а само тези на ответника.
Доводите в жалбата са неоснователни. Видно е от данните по делото, че ищцата е наследник на К. Н. М. , починал на 13.05.1977 г. Ответниците са наследници на И. И. М., починал на 21.03.1967 г. С решение № 0* от 19.08.1996 г. ПК гр. К. възстановила на наследниците на И. М. нива с площ 0.959 дка в м. “Г”, землището на с. Б., имот № 0* в стари реални граници.
За да се легитимира едно лице като собственик на бивш земеделски имот, е необходимо той да му е възстановен от ОСЗ в стари реални граници, или в нови граници с план за земеразделяне. ОСЗ е органът, на когото по закон са възложени правомощията по възстановяване на земеделските земи. С. чл. 18ж ППЗСПЗЗ, ОСЗ постановява решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, в което се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към решението се прилага скица на имота, заверена от ОСЗ. Влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота. До произнасянето на ОСЗ никое лице не може да се легитимира като собственик на определен имот, тъй като предварително не може да се знае дали правото ще бъде възстановено, в какви граници и площ.
Безспорно е по делото, че ищцата не е заявила процесния земеделски имот за възстановяване. Имотът е бил заявен и възстановен на ответниците. Затова правото си на собственост ищцата обосновава с придобиването му въз основа на наследяване и давностно владение. Твърденията обаче са недоказани. Осъществяваната от нея и баща и фактическа власт, дори това да е било върху процесния имот, е била по времето когато имотът е внесен в ТКЗС и върху него стопанството е придобило право на кооперативно земеползване, изключващо възможността имотът да се придобие по давност от граждани, предвид забраната на чл. 86 ЗС. Без значение е на какво основание е установена фактическа власт върху имота. След възстановяване на собствеността може да тече давност по отношение на новите собственици, но владението и неговата продължителност трябва да бъде доказана. С ангажираните доказателства ищцата не е доказала че е владяла процесния имот, тъй като в показанията си нейните свидетели не са категорични по отношение на площта и границите на владяния имот с този възстановен на ответниците. От друга страна, срокът на владение не е достатъчен за придобиването му по давност. Съгласно чл. 5 ал. 2 ЗВСОНИ в редакцията с ДВ бр. 107 от 18.11.1997 г., изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по ЗСПЗЗ не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила. Тъй като исковата молба е подадена на 06.04.2006 г., изводът на съда, че ищцата не е придобила имота по давност, е законосъобразен.
Водим от горното и на основание чл. 218ж ГПК /отм./, ВКС
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1* от 14.06.2007 г. по гр. д. № 890/07 г. на Окръжен съд гр. П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: