О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 737
гр.София, 06.11.2018 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на седемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 2319 по описа за 2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение от 04.01.2018 г. по гр.д. № 1954/ 2017 г. в частта, с която Софийски градски съд, изменяйки решение № 18 311/ 11.11.2016 г. по гр.д. № 35369/ 2012 г. на Софийски районен съд, е осъдил [фирма] да заплати на С. Стоянова В. сумата 2 570 лв. – обезщетение за вредите поради отклонението в изпълнението на строителството в апартамент № 15 и гаражна клетка № 6 по договор за учредяване право на строеж и строителство по н.а. № 99/ 21.12.2009 г., ведно със законната лихва от 23.07.2012 г., а на К. С. Б. и на Г. С. Б. да заплати сумата 479 лв. – обезщетение за вредите поради отклонението в изпълнението на строителството на апартамент № 6 и гаражна клетка № 5 по същия договор, ведно със законната лихва от 23.07.2012 г., като исковете са отхвърлени за разликите до пълните предявени размери съответно до сумите 11 642 лв. и 12 079 лв.
Решението се обжалва от [фирма] с искане да бъде допуснато до касационен контрол по множество повдигнати правни въпроси, чието обобщаване и конкретизация се изразяват в следния материалноправен: Кой е критерият, който разграничава неточното в качествено отношение от неточното в количествено отношение изпълнение на договорното задължение на строителя да построи бъдеща сграда в завършен вид и да предаде на възложителя конкретен обект в нея срещу насрещна престация? (т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС). Касаторът твърди, че въпросите са включени в предмета на делото и обуславят решението в обжалваните осъдителни части и счита, че визираният материално-правен е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (общото и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК). По същество се оплаква, че решението е недопустимо като постановено по нередовна искова молба, евентуално – неправилно поради нарушение на материалния закон. Претендира разноски.
Ответниците по касация С. Стоянова В. и Г. С. Б. възразяват, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а въззивното решение в обжалваните части е правилно.
От ответника К. С. Б. не е постъпил отговор на касационната жалба.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбата с допустим предмет. Обжалваното решение е по гражданско дело с цена над 5 000 лв. на всеки от активно субективно съединените осъдителни искове, частично уважени от въззивния. Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна. Касатор е осъденият ответник. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за нейната редовност и допустимост, а касационният контрол следва да бъде допуснат за проверка на правилността на решението по обобщения и конкретизиран въпрос. Съображенията са следните:
За да пристъпи към разглеждането на осъдителните искове, предявени от ответниците по касация при условията на евентуалност, въззивният съд е приел, че главните искове с правна квалификация чл. 265, пр. 1 ЗЗД са неоснователни и следва да потвърди първоинстанционното решение, с което са отхвърлени. Пристъпвайки към разглеждането на евентуалните искове, въззивният съд е намерил, че с договора по н.а. № 99/ 21.12.2009 г. ответниците по касация и други лица са учредили на касатора [фирма] право на строеж в свой съсобствен урегулиран поземлен имот (УПИ) в [населено място] за бъдеща сграда по одобрен архитектурен проект и издадено разрешение за строеж, срещу което касаторът се е задължил да я построи в завършен вид със свои средства и да предаде на учредителите конкретни обекти в нея по взаимно учредено между тях право на строеж: на ответника по касация С. В. – апартамент № 15 и гаражна клетка № 6, а на другите двама ответници по касация К. Б. и Г. Б. – апартамент № 6 и гаражна клетка № 5. Приел е, че този договор е сключен в изпълнение на предварителен договор от 18.04.2009 г., с който съсобствениците на УПИ и касаторът уговарят конкретните характеристики на бъдещото строителство (завършен вид на сградата и жилищните обекти в нея, в т.ч. размер и разположение на гаражните клетки в сутеренния етаж). От фактическа страна въззивният съд е приел, че касаторът е построил бъдещата сграда (акт обр. 15/ 30.05.2011 г. за установяване годността за приемане на строежа и разрешение за въвеждане в експлоатация и ползване № ДК-07-С-30/ 03.02.2012 г.). Установил е обаче разлики между извършеното от строителя и уговореното между страните, които са изразени в намалени височини на врати и прозорци в двата апартамента и в по-малки размери на гаражните клетки. Неизпълнението въззивният съд е квалифицирал като неточно в количествено отношение. Приел е, че при него презумпцията на чл. 264, ал. 3 ЗЗД не се прилага, а за ангажиране на договорната отговорност на строителя за вредите по тази причина е без значение, че ответниците по касация са подписали без възражения акт обр. 15/ 30.05.2011 г. Въззивният съд е остойностил тези вреди и е частично е уважил евентуалните искове, присъждайки обезщетения в тяхна репарация.
При тези мотиви на въззивния съд, обобщеният и конкретизиран материалноправен въпрос обуславя решението в обжалваната част. По него касационният контрол следва да бъде допуснат при основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По въпроса, при подобни договори в какво се изразява неточното в качествено отношение изпълнение на основното задължение на строителя, е отговорено с решение № 59/ 31.07.2017 г. по т.д. № 53 622/ 2015 г. на ВКС, ГК, I-во отд. От друга страна, с решение № 94/ 02.03.2012 г. по т.д. № 133/ 2010 г., на ВКС II-ро ТО се приема, че при договора за изработка презумпцията по чл. 264, ал. 3 ЗЗД не се прилага, когато неизпълнението е неточно в количествено отношение. С решение № 141/ 27.04.2015 г. по т.д. № 3601/ 2013 г. на ВКС, II-ро отд. е проведено разграничение между неточно в количествено и в качествено отношение на задълженията на строителя при подобни договори, но само при намалени размери на отделните обекти в сградата и нейната разгърната застроена площ. Следователно въпроса предполага обобщаване на практиката на ВКС, включително като се съобрази, че в обжалваната част от решението въззивният съд е установил разлика между крайния (завършен вид) на отредените за ответниците обекти в сградата и уговореното с договора. Такова отклонение при подобни договори е неточно в качествено отношение изпълнение по подобни договори. Въззивният съд обаче е квалифицирал отклонението като неточно в количествено отношение. Позовал се е на другите две цитирани решения на ВКС. Следователно изясняването на критерия, който разграничава неточното в качествено отношение изпълнение от неточното в количествено отношение изпълнение на задълженията на строителя при подобни договори е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решението от 04.01.2018 г. по гр.д. № 1954/ 2017 г. на Софийски градски съд в осъдителните части.
УКАЗВА на касатора в 1-седмичен срок от съобщението да представи документ за внесена в полза на ВКС държавна такса в общ размер 76. 70 лв. (51.70 лв. – 2 % от обжалваемия интерес по първия иск и 25.00 лв. – минималната по втория).
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание или за връщане на касационната жалба в зависимост от изпълнението на указанията в дадения срок.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.