1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 737
гр.София, 09.06.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 2766 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Н. Г. и Й. И. Г., чрез адв. М.Р. и адв. Св.Й., срещу въззивно решение от 22.01.2015г., постановено по възз.гр.д. №11681/2013г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 14.05.2013г. по гр.д. №44936/2010г. на Районен съд – София. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от И. Н. Г. и Й. И. Г. срещу Т. Г. Т. и В. Г. Т. иск с правно основание чл.124, ал.5 ГПК за установяване на престъпно обстоятелство, изразяващо се в това, че свидетелите М. Л. М., Т. Т. Т. и К. Ц. П. са дали неверни показания при разпита им пред съда по гр.д. №659/1993г. по описа на Районен съд – Благоевград.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо и се моли за неговото обезсилване, а евентуално – че е неправилно, поради противоречие с материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочат основания за допускане на касационното обжалване по чл.281, т.2 ГПК и по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърдяната процесуална недопустимост на въззивното решение е аргументирана с произнасяне по нередовна искова молба, в която не са посочени като надлежни ответници и лицата, за които се твърди, че са извършили престъплението по чл.290 НК. Сочи се, че съдът е бил длъжен, но не е дал указания на ищците за правилното конституиране на ответниците, а е приключил производството по делото без участието на всички надлежни страни. По въпроса, свързан с пасивно легитимираните да отговарят по иска с правно основание чл.124, ал.5 ГПК лица, касаторът твърди противоречие на въззивното решение с ТР№20/1968г. на ОСГК на ВС.
Ответниците В. Г. Т. и Т. Г. Т., чрез адв. А. Б., в представения писмен отговор излагат становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че са налице предпоставките за допускане на касационния контрол, поради следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Н. М. Г. (заместен в хода на процеса от своите наследници И. Н. Г. и Й. И. Г.) срещу Т. Г. Т. и В. Г. Т., иск с правно основание чл.124, ал.5 ГПК за установяване, че свидетелите М. Л. М., Т. Т. Т. и К. Ц. П. са дали неистински показания по гр.дело №695/1993г. по описа на Районен съд – Ботевград, на които показания се основава решението по цитираното дело. В. съд е приел, че предявеният иск е допустим, тъй като: ищците имат правен интерес от завеждането му, а наказателното преследване за твърдяното престъпление по чл.290 НК не може да бъде възбудено, поради изтекъл абсолютен давностен срок, което се установява и от представеното по делото прокурорско постановление за отказ да се образува досъдебно производство. За да потвърди първоинстанционното решение, с което искът за установяване на престъпно обстоятелство е отхвърлен, въззивната инстанция, след анализ и оценка на събраните по делото доказателства, е направила извод, че тримата свидетели по гр.д. № 695/1993г. на РС – Ботевград не са дали неверни показания. Същевременно, лицата, сочени за извършители на престъпното деяние, наказателната отговорност за което е погасена по давност, не са конституирани като ответници по предявения иск.
С представеното от касаторите ТР №20/1968г. на ОСГК на ВС е прието, че по иск, предявен на основание чл. 97, ал. 4 ГПК /отм./, като ответници следва да бъдат конституирани както лицата, извършили престъплението, предмет на установителния иск, така и лицата, по отношение на които следва да се противопоставят установените с решението престъпни обстоятелства. Когато извършителят на престъплението, предмет на установителния иск, не е открит, искът следва да се предяви против лицата, на които установените с решението престъпни обстоятелства следва да се противопоставят. Когато извършителят на престъплението е починал, установителният иск следва да се предяви против наследниците му и лицата, на които ще се противопоставят установените с решението престъпни обстоятелства. Съдът е длъжен да укаже на ищеца да предяви иска си срещу двете групи лица.
По настоящото дело, в исковата молба не са посочени като ответници лицата, за които се твърди, че са извършили престъплението по чл.290 НК – М. Л. М., Т. Т. Т. и К. Ц. П.. Във връзка с надлежната пасивна процесуална легитимация по предявения с правно основание чл.124, ал.5 ГПК иск съдът не е давал указания. Съгласно приетото по т.6 от ТР№1/2013г. на ОСГТК, нарушаването на изискването за съвместна процесуална легитимация е нередовност на исковата молба, за която съдът следи служебно и е задължен да упражни правомощията си по чл. 129 ГПК. Предвид възможността обжалваното въззивно решение да е недопустимо, касационният контрол следва да бъде допуснат в хипотезата на чл.281, т.2 ГПК, а преценката за това, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 22.01.2015г., постановено по възз.гр.д. №11681/2013г. на Софийския градски съд.
УКАЗВА на касаторите И. Н. Г. и Й. И. Г., със съдебен адрес за призоваване – [населено място], [улица], ет., офис № , Адв.дружество „Р., Й. и партньори”, че в едноседмичен срок от получаване на съобщението следва да внесат по сметката на ВКС държавна такса за касационното производство в размер на 40 лева и да представят платежния документ по делото. В противен случай производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
След и в зависимост от изпълнението на указанията на съда, делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание, или на съдията – докладчик за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.