О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 737
София, 28.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 349/2010 година.
Производство за допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
Русенският окръжен съд, с въззивно решение от 29. 10. 2009 г. по гр. д. № 832/2009 г. е потвърдил решението на Русенския районен съд по гр. д. № 2577/2009 г., с което е прогласена нищожност на сключения между Н договор за покупко-продажба на недвижим имот – дворно място с площ 995 кв.м., УПИ ХІІ-661 в кв. 55 по плана на с. В., област Русе, заедно с масивна жилищна сграда, масивна лятна кухня, второстепенна постройка и гараж, който договор е удостоверен с нот. акт № 31/2008 г. на Русенски нотариус.
Касационни жалби срещу решението са подадени от Х. И. от с. В. и от Н. М. от гр. Р.. Към жалбите са приложени изложения на основанията за допускане на касационно обжалване и съдебни решения на други съдилища.
Ответницата по жалбата, ищца по делото, С. И. М., със съдебен адрес в гр. Р., не е взела становище.
След проверка, касационният съд приема следното:
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което договорът за покупко-продажба е признат за нищожен изцяло, като се е позовал на безспорно установения по делото факт, че продаденият имот е имуществена общност на съпрузите С. и Н. М. , че разпореждането с имота е извършено еднолично от Н. М. , а не съвместно от двамата съпрузи, както изисква чл. 22, ал. 2 СК, и поради липса на разпоредително волеизявление от съпругата С, сделката, като цяло, е недействителна.
Двамата жалбоподатели оспорват въззивното решение, с което е прието, че сделката е изцяло недействителна и считат, че покупко-продажба е само относително недействителна по отношение на неучаствувалата съпруга – ищцата С само досежно нейните права върху имота, като се позовават на точното прилагане на закона – чл. 22, ал. 3 СК и на съдебната практика. Към изложенията на двамата касатори по чл. 280, ал. 1 ГПК са приложени решения на различни съдилища /състави на касационен съд, на апелативен и на окръжен съд/, с които е прието, че при иск по чл. 22, ал. 3 СК, предявен в законния срок от съпруга, неучаствувал в разпоредителната сделка, същата е недействителна за този съпруг досежно неговите права върху имота, но е изцяло действителна по отношение на правата на съпруга, който е участвувал в сделката. В други решения, както и в решението по настоящото дело, е изразено становище, че при същите фактически обстоятелства – сделката следва да се счита изцяло за нищожна /за правата и на двамата съпрузи върху имота/, тъй-като не е изпълнено законовото изискване по чл. 22, ал. 2 СК за волеизявление, т. е. съгласие за продажба, изразено от двамата титуляри – съпрузите с непрекратен брак.
Касационният съд счита, че в случая е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречива съдебна практика по въпрос, който има основно значение за спора между страните.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 29. 10. 2009 г. по гр. д. № 832/2009 г. на Русенския окръжен съд по жалбите на Н. И. М. и Х. М. И..
УКАЗВА на Н. М. и на Х. И. да внесат, всеки от тях поотделно, по 65 /шестдесет и пет/ лева държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационните им жалби.
След изпълнение, делото да се докладва за насрочване в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: