О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 737
София 10.07.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на седми юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 521 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Б. П. К. чрез адв. И срещу решение от 5.11.08г.по гр.дело № 435/08г.на Кюстендилския окръжен съд,с което частично е отменено решението от 16.06.05г.по гр.дело № 1912/04г.на Кюстендилския районен съд и в отменената част е постановено друго,с което е отхвърлен предявения от същата страна иск против ДГС”Н”с. Невестино с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението му длъжност”горски стражар”.
В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,като счита,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че предявеният иск с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ не може да бъде уважен,тъй като към момента на постановяване на съдебното решение за възстановяване на ищеца на работа срокът на действие на трудовия му договор вече е бил изтекъл. За да направи този извод съдът е изложил съображения,че трудовият договор бил сключен на основание чл.68 ал.1 т.3 от КТ –до завръщането на отсъстващия служител Р. И. от отпуск по болест. Същият се е завърнал на работа след изтичане на отпуска му за временна нетрудоспособност на 16.11.04г.и според съда това обстоятелство е довело до прекратяване на трудовия договор на уговореното от страните законно основание. Изложени са съображения,че обстоятелството,че впоследствие И. е ползвал друг вид отпуск – платен отпуск ,е ирелевантно доколкото прекратяването на трудовия договор не е било обусловено от изтичането на този вид отпуск.
В разглеждания случай е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос,който е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото. Под точно прилагане на закона най-общо се разбира еднообразно тълкуване на закона,т.е.когато се касае за приложение на разпоредба по която липсва съдебна практика,или се налага изоставяне на създадена непротиворечива практика,или когато приложимата разпоредба е неясна и се налага нейното тълкуване. Повдигнатият материалноправен въпрос относно предпоставките за прекратяването на срочния трудов договор по чл.325 т.5 от КТ е от значение за точното прилагане на закона доколкото няма трайно установена практика,в която да се тълкува понятието”завръщане на замествания на работа”- дали е достатъчно минифестираното волеизявление на титуляра да се върне на работа, както е приел въззивния съд или реално да започне да изпълнява трудовите си задължения.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решението от 5.11.08г.,постановено по гр.дело № 435/08г.на Кюстендилския окръжен съд по жалба на Б. П. К..
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. за насречване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.