О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 738
С., 30.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на
прокурора…….……..………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 3140 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2-във вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 и чл. 396, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 85463 от 18.VІІ.2013 г. на шуменското [фирма], подадена против определение на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-А, от 14.VІ.2013 г., постановено по гр. дело № 5535/2013 г., с което е била оставена без уважение негова молба с вх. № 68358/10.VІ.2013 г. за налагане на възбрана – до размер на сумата от 1 192.85 лв. – върху недвижим имот /апартамент в [населено място]/ на ответното [фирма]-С., претендирана като обезпечение на уважените в първата инстанция срещу последното два осъдителни иска на търговеца настоящ частен жалбоподател, от които първият с правно основание по чл. 327, ал. 1 ТЗ и с цена от 1 205.17 лв., а вторият – съответно с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД с цена от 167.17 лв.
Дружеството частен жалбоподател поддържа общо оплакване за неправилност на атакуваното определение на СГС, претендирайки отменяването му, като едва с подаването на настоящата си частна жалба прилага онези писмени доказателства, поради непредставянето на които в обезпечителния процес пред СГС се е стигнало до отказ на последния да допусне исканото обезпечение.
Ответното по частната жалба [фирма]-С. не е ангажирало становище на свой представител по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното определение на СГС, постановено по реда на чл. 389 ГПК.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС, настоящата частна жалба на шуменското [фирма] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е основателна.
В процесния случай решаващият извод на СГС, действащ като въззивна инстанция, за да откаже допускане на исканото от търговеца настоящ частен жалбоподател обезпечение на уважените от първостепенния съд негови два осъдителни иска, е бил този, основан върху констатацията му за липса на доказателства „относно собствеността” на апартамента, върху който въззиваемият [фирма] е искал да бъде наложена възбрана. Допълнително е било съображението на СГС, че с оглед сборната цена на уважените два осъдителни иска, предложената от настоящия частен жалбоподател обезпечителна мярка се явява неподходяща, т.е. недоказани са били в този обезпечителен процес и двете алтернативно дадени условия за допускане на всяко обезпечение: за ищеца да е невъзможно или да е затруднително осъществяването на правата по решението. Но щом в случая със сигурност се установява наличие на хипотезата по чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК, а от сега представените с частната жалба писмени доказателства и по-конкретно: за апортирането на въпросния апартамент в капитала на ответното по частната жалба [фирма]-С., както и за вече вписаните върху въпросния апартамент № 14 три възбрани с №№ 2, 17 и 19, което е видно от приложената справка от службата по вписвания към датите 1 и 2 февруари 2013 г., съдържаща данни, че възбрани са били вписани и върху други 17 недвижими имота, собственост на търговеца ответник по настоящата частна жалба, изводът, който се налага е, че за д-вото настоящ частен жалбоподател ще е затруднително осъществяването на правата му, произтичащи от първоинстанционното осъдително решение. С оглед това, че искането на шуменското [фирма] е за вписване на четвърта поред възбрана върху един и същи недвижим имот /апартамент/ на ответното [фирма]-С., с тази обезпечителна мярка не се засяга неоправдано имуществената сфера на последното.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-А, от 14.VІ.2013 г., постановено по гр. дело № 5535/2013 г. И ВМЕСТО ТОВА П О С Т А Н О В Я В А :
ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на уважените с решение № ІІ-74-237 на Софийския районен съд, ІІ ГО, 74-и с-в, от 13.ХІ.2012 г., постановено по гр. дело № 35256/2011 г., два осъдителни иска на шуменското [фирма] срещу ответното по тях [фирма]-С. посредством налагането на ВЪЗБРАНА върху недвижим имот, собственост на последното, а именно: А. № , находящ се в [населено място], кв. Б.,[жк], [жилищен адрес], същият с площ от 94.34 кв.м. и ведно с избено помещение /мазе/ № ДО РАЗМЕР НА ЧАСТ от сборната цена на уважените два осъдителни иска, а именно 1 192.85 лв. (хиляда сто деветдесет и два лева и осемдесет и пет стотинки).
В Р Ъ Щ А делото на същия състав на СГС за издаване на обезпечителна заповед в полза на шуменското [фирма] срещу ответното по уважените от първата инстанция негови два осъдителни иска [фирма]-С..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2