Р Е Ш Е Н И Е
№ 738
гр.София, 06.10.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Виолета Петрова, като изслуша докладваното от съдията Т.Гроздева гр.д.№ 1270 от 2008 г. по описа на Второ г.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на пар.2, ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а и сл.от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на Г. Е. Д. и И. С. Д. срещу решение № 457 от 08.01.2008 г. на Окръжен съд-гр. Велико Т. , постановено по гр.д. № 1* от 2006 г., с което е отменено решение № 730 от 11.08.2006 г. по гр.д. № 184 от 2006 г. на Великотърновския районен съд в частта му за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ и в частта за присъдените разноски и вместо него е постановено друго решение за признаване за установено между касаторите, ищеца П. К. Д. и ОСЗГ–гр. Велико Т. , че титуляр на правото на собственост на земеделските земи, описани в исковата молба, находящи се в м.”П”, м.„Н”, м.”Б” и м.„С” е била наследодателката на ищеца Я. И. Т. /по мъж Д. /.
В касационната жалба се правят оплаквания за недопустимост и за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено наушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл.218б, ал.1, б.”б” и б.”в” от ГПК /отм./. Твърди се, че неправилно съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, а не по предявения с исковата молба иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./. Неправилно в решението си въззивният съд е приел, че сделката, с която общия на страните наследодател К е продал процесните земеделски земи на наследодателката на ищеца П. Д. Я. Д. , е валидна, макар че същата не можела да породи правни последици, тъй като към датата на сключване на тази сделка земите вече са били внесени в ТКЗС. Неправилно било прието и че земите, предмет на сделката, били идентични със земеделските земи, възстановени от ОСЗГ-гр. Велико Т. на наследниците на К. Д. по реда на ЗСПЗЗ.
В срока по чл.218г от ГПК /отм./ ответникът по жалбата П. К. Д. оспорва същата.
Ответникът ОСЗГ-гр. Велико Т. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след проверка на посоченото основание за касация на въззивното решение, приема следното: Касационната жалба е допустима- подадена е в срока по чл.218в, ал.1 от ГПК /отм./, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което съгласно чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./ подлежи на касационно обжалване. В нея се съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна: С обжалваното решение въззивният съд по същество е уважил предявеният от П. К. Д. срещу ОСЗГ- гр. В. и касаторите Г. Е. Д. и И. С. Д. иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ за признаване за установено, че наследодателката на ищеца Я. И. Т. /Даалиева/ е била собственик на процесните земеделски земи по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 87, том 1 по нот.д. № 146 от 28.02.1957 г. Счел е за неоснователно възражението на ответниците, че горепосочената сделка няма прехвърлително действие поради тово, че много преди продажбата собственикът на тези земеделски земи К. Д. ги е внесъл в ТКЗС, тъй като нямало законова забрана за продажба на внесени в ТКЗС земи на съпруг на бившия собственик. Приел е за неоснователно и възражението, че тези земи са били съпружеска имуществена общност между К съпругата му, тъй като същите са придобити преди 1957 г., тоест преди приемането на СК от 1968 г. при действащ режим на разделност, а не на общност на придобитото по време на брака имущество.
Горепосоченото решение е валидно и допустимо по отношение на ответниците-физически лица. Неоснователен е касационния довод за недопустимост на това решение поради това, че съдът се бил произнесъл по непредявен иск- по иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, вместо по предявения иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./. Видно от исковата молба, в нея е налице противоречие между обстоятелствена част и петутим- в обстоятелствената част са изложени съображения за съществуващ между страните спор за материално право по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ по въпроса чия собственост са били и съответно на кого следва да бъдат възстановени по реда на ЗСПЗЗ процесните земеделски земи, а в петитума е заявено искане за установяване на собственост към настоящия момент по смисъла на чл.97, ал.1 от ГПК /отм./. В съдебно заседание от 23.03.2006 г. в присъствието на пълномощника на ответниците-физически лица ищецът П е отстранил тази нередовност на исковата молба, като е заявил, че моли съдът да приеме за установено, че нивите, предмет на нотариален акт № 87 от 1957 г. са били собственост към момента на образуване на ТКЗС на наследодателката на ищеца Я. И. Т. С оглед на това изявление на ищеца правилно както първоинстанционният, така и въззивният съд са приели, че по делото е предявен иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, а не иск с правно основние чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ и са се произнесли по този иск.
Решението обаче е недопустимо по отношение на ответника О. Велико Т. По отношение на този ответник искът е бил недопустим, тъй като ищецът няма правен интерес да предявява иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ срещу ОСЗГ, която не заявява собствени права върху процесните земеделски земи към датата на тяхното обобществяване или внасяне в ТКЗС, ДЗС или друга образувана въз основа на тях селскостопанска организация. Обстоятелството, че ищецът иска да разпростре задължителната сила на решението и върху ОСЗГ, не може да легитимира правния му интерес от предявявен на иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ срещу ОСЗГ-гр. Велико Т. , тъй като тази ОСЗГ е държавен орган, който по силата на чл.220, ал.1 от ГПК /отм./ е длъжен да зачете влязлото в сила съдебно решение по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, като съобрази това решение при постановяване на своя административен акт в бъдещото производство по чл.14, ал.7а от ЗСПЗЗ, дори и да не е участвал като страна по това дело. Поради това в тази част решението следва да бъде обезсилено, а производството по делото- прекратено.
Неоснователен е касационния довод за неправилност на решението спрямо ответниците-физически лица поради липса на идентичност на имотите по нотариален акт № 87 от 1957 г., прехвърлени от К. Д. на съпругата му Я. Д. и имотите, които е притежавал и внесъл в ТКЗС К. Д. и съответно, които са били заявени и възстановени от ОСЗГ на наследниците му по реда на ЗСПЗЗ. Напълно обосновано, след като е взел предвид съвпадението в местоположението и границите на процесните четири ниви и липсата на данни за притежавани от К. Д. други ниви в местностите, описани в исковата молба, въззивният съд е достигнал до извод за идентичност между тези имоти. Правилно е прието, че малката разлика в площта на нивите, находящи се в м.”Н” /по нотариален акт № 87 от 1957 г.- с площ от 6,8 дка, а по опис-декларацията на К. Д. за внасяне на имота в ТКЗС от 25.09.1950 г.- с площ от 6,5 дка/ и в м.”Н” /по нотариален акт № 87 от 1957 г-. с площ от 6 дка, а по опис-декларацията на К. Д. за внасяне в ТКЗС от 25.09.1950 г.- с площ от 5 дка/ не би могла да обоснове извод за липса на идентичност между имотите, тъй като определящи за индивидуализацията на недвижимите имоти са тяхното местоположение и граници, а не площта им. Разликата в описаните в нотариален акт № 87 от 1957 г. и в опис-декларацията на К. Д. за внасяне на имотите в ТКЗС от 25.09.1950 г. съседи също не поставя под съмнение правилността на извода на съда за идентичност на имотите, тъй като за всеки от имотите има съвпадение на 2 от общо 3 описани граници и разлика само на 1 от тези граници, като съдът правилно е отчел, че тази разлика може да се дължи на прехвърляния на съседните имоти в периода от 1950 г. до 1957 г. и че от извлечението от емлячния регистър на с. Р. и от опис-декларацията за внасяне на имоти в ТКЗС на К. Д. от 1950 г. е било безспорно установено, че в описаните в исковата молба местности /м.”Н”, м.”Н”, м.”Б” и м.”С”/ К. Д. не е притежавал други ниви, различни от прехвърлените с нотариален акт № 87 от 1957 г.
Обосновано е прието от въззивния съд и че сделката по нотариален акт № 87 от 1957 г., с която К. Д. е продал на съпругата си Я. Д. процесните четири имота е валидна, въпреки че разпореждането по тази сделка е извършено след внасяне на имотите в ТКЗС. Действително, неправилно е изразеното от въззивния съд становище, че не е съществувала законова забрана за продажба на внесени в ТКЗС земи. Съгласно чл.11, ал.3 от действащият към 1957 г. Примерен устав на ТКЗС от 1950 г., собствениците на внесени в ТКЗС земеделски земи са можели да ги продават само на това ТКЗС или на негови членове. В случая обаче, при продажбата на процесните земеделски земи с нотариален акт № 87 от 1957 г. няма нарушение на тази разпоредба от примерния устав: тъй като К. Д. е бил член на ТКЗС-с. Ресен, съгласно чл.2, ал.2 от П. устав на ТКЗС член-кооператори в това ТКЗС са били и всички навършили 16 години членове на неговото домакинство, включително и съпругата му Я. Д. Поради това и с оглед разпоредбата на чл.11, ал.3 от П. устав на ТКЗС от 1950 г. Костадин Д. е имал право да прехвърли процесните земи на съпругата си Я. Д.
Гореизложеното налага извод за недопустимост на обжалваното решение по отношение на ответника О. Велико Т. и за правилност на решението в останалата му част, поради което и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2 и ал.2 от ГПК /отм./ във връзка с чл.209, ал.1, изр.1 от ГПК /отм./ това решение следва да бъде частично обезсилено и частично оставено в сила.
Ответникът по жалбата П. Д. не претендира, а и не е представил доказателства за направени от него разноски по делото пред ВКС, поради което такива разноски не следва да му се присъждат.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 457 от 08.01.2008 г. на Окръжен съд-гр. Велико Т. , постановено по гр.д. № 1* от 2006 г. по отношение на ответника О. Велико Т. и прекратява делото по отношение на този ответник.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му обжалвана част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.