Р Е Ш Е Н И Е
№ 739
София,12.10.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на седми октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 2068 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 218е, ал.1 ГПК вр. с чл. 218а, б. “а” ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 3 ГПК.
С решение № 8 на Софийски градски съд от 11.02.2008 година по гр.д. № 1240/2005 г. е оставено в сила решение на Софийски районен съд от 11.02.2005 г. по гр.д. № 10430/2004 г., с което е допуснато да се извърши съдебна делба между Б, И. С. З. и Л. М. С. при равни квоти по отношение на апартамент № 26, находящ се в гр. С., ж.к. “С”, бл. 351-352, вх. “б”, ет. 1, ведно с принадлежащите към жилището избено помещение и ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от Б. С. С. и И. С. З. с изложени твърдения за необоснованост на съдебния акт и за постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон – касационни основания по чл. 218б, ал.1, б. “в” ГПК (отм.). Поддържа се, че решението съдържа очевидно противоречие между мотиви и диспозитив, в които делбеният имот е описан по различен начин по отношение на границите му.
Ответникът по касационната жалба Л. М. С. не взема становище.
Касационната жалба е постъпила своевременно в срока по чл.218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима.
При проверка на обжалваното решение с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения:
В решението на Софийски градски съд е прието за установено, че общата на страните наследодателка Л е предобила по наследство и чрез правна сделка по нот. акт № 182/2004 г. правото на собственост върху недвижим имот, съставляващ апартамент № 26, находящ се в гр. С., ж.к. “С”, бл. 351-352, вх. “б”, ет. 1, ведно с принадлежащите към жилището избено помещение и ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя. Лида С. С. е починала на 28.07.2004 година и е оставила за наследници по закон сестри: Стаменова С. , И. С. З. и З. С. С. Последната е починала на 31.12.2004 година и е оставила наследник син Л. М. С..
При така установените факти, съдът е приел, че предявеният иск за делба на апартамент № 26 от бл. 351-352, ж.к. “С”, гр. С. е основателен. Приел е, че на основание чл. 8, ал.1 ЗН, делбата следва да бъде допусната при равни квоти – по 1/3 ид. част за С. С. , И. С. З. и Л. М. С..
Решението е правилно.
Съдът е приложил правилно чл. 34 ЗН – след констатация за възникнала по наследство съсобственост върху недвижим имот е допуснал да се извърши делба на общата вещ при законоустановените квоти. Правилно, в съответствие с чл. 8, ал.1 ЗН, съдът е определил квоти по 1/3 ид. част за всеки от наследниците, съобразявайки настъпилото в хода на процеса наследствено правоприемство по отношение дела на З. С. С. , придобит от наследника и по закон неин син Л. М. С..
Касационното оплакване за очевидно противоречие между мотиви и диспозитив, в които делбеният имот е описан по различен начин по отношение на границите му не следва да бъде разглеждано. По своята правна същност, изнесеното в касационната жалба твърдение е за наличие на очевидна фактическа грешка, редът за отстраняване на която не е по реда на инстанционния контрол на решението, а чрез производство по чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.). Оплакването е неоснователно и предвид обстоятелството, че първоинстанционното решение на Софийски районен съд от 11.02.2005 г. по гр.д. № 10430/2004 г. е поправено по реда на чл. 192, ал.2 ГПК (отм.) по отношение границите на допуснатия до делба имот с решение от 25.05.2006 г., влязло в сила при условията на чл. 219, ал.1, б. “б” ГПК (отм.), а с решение № 8 на Софийски градски съд от 11.02.2008 година по гр.д. № 1240/2005 г. е потвърдено вече поправеното първоинстанционно решение по допускане на делбата. Независимо от изложеното, наличието на очевидна фактическа грешка може да бъде отстранено по реда на поправката и, което искане не е обвързано със срок (чл. 192, ал.2 ГПК (отм.), поради което дори и при наличие на друга очевидна грешка, каквато не се констатира от настоящата инстанция, страната може да поиска отстраняването и чрез предвиденото за това производство в закона, но не и чрез касационно обжалване на съдебния акт.
Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал.1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8 от 11.02.2008 година по гр.д. № 1240/2005 г. на Софийски градски съд, ІV “Д” въззивен състав на гражданска колегия.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: