ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 739
София, 20. октомври 2016 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков търг. д. № 60042 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 417/07.03.2016 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 4759/2015, с което е потвърдено решение № 6023/14.08.2015 на Софийския градски съд по гр. д. № 1713/2014, с което е уважен предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 226, ал. 1 КЗ в размер на по 91.000 лева за всеки от ищците.
Недоволни от решението в отхвърлителната част са касаторите-ищци М. И. К. и Б. А. К., представлявани от адвокат Т. Г. от САК, които го обжалват в срок, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси в кой момент възниква опасност за движението – от момента, в който МПС без предимство навлезе насрещното платно за движение на МПС с предимство или в момента, в който излиза от своето и се насочва към насрещното платно и за наличието на съпричиняване от страна на пострадалия при шофиране с непозволена скорост и без свидетелство за управление на мотоциклет, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Позовават се и прилагат противоречива съдебна практика.
Ответникът по жалбата [фирма], представляван от адв. М. Д. от САК, я оспорва, като неоснователна и счита, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като не е налице противоречие с практиката на ВКС по повдигнатите въпроси.
Недоволен от решението в уважителната част е касаторът [фирма], представляван от адв. М. Д. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост и по-специално за отчитането на обществено-икономическата обстановка към момента на увреждането и за обедщетителния характер на присъдените лихви. като и за степента на съпричиняването при движение на пострадалия с превишена скорост, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Позовава се и прилага противоречива съдебна практика.
Ответниците по жалбата М. И. К. и Б. А. К. не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че ищецът по процесната абсолютна търговска сделка не е търговец и паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция по иска за имуществени вреди не е под 5.000 лева, намира, че решението подлежи на касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че синът на ищците е починал при ПТП при управление на мотоциклет без свидетелство за управление с превишена скорост (110 км/ч при максимално допустима 50 км/ч), вследствие неправомерна маневра (завиване на ляво и навлизане в лентата за нарещно движение) от управляващия лек автомобил при наличието на застраховка „Гражданска отговорност“, поради което ответникът отговаря за причинените неимуществени вреди на ищците, изразяващи се в трайна болка и страдание поради загубата на техния син. С влязла в сила присъда е признато по отношение на водача на лекия автомобил, че е причинил смърт по непредпазливост на сина на ответниците, поради предприета маневра завиване на ляво и навлизане в лентата за насрещно движение в опасна близост на насрещно движещия се мотоциклет. Въззивният съд е приел, че справедливият размер на обезщетението е по 130.000 лева за всеки от ищците, налице е съпричиняване и пострадалият има 30 % принос, тъй като според приетата по делото експертиза, ако мотоциклетистът се е движел в рамките на допустимата скорост от 50 км/ч, ударът за него е бил предотвратим и шофирането с несъобразена скорост и без свидетелство за управление на съответната категория „А“, необходима за управлявания мотоциклет, съставлява нарушение на правилата за движение по пътищата, поради което е приел, че правилно с първоинстанционното решение ответникът е осъден да заплати на ищците по 91.000 лева, ведно със законната лихва, считано от посочения начален момент 06.02.2011 г.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите въпроси, макар да обуславят изхода на делото, са разрешени в съответствие с практиката на ВКС. Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания, продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки и други страдания и неудобства. Когато определя размера на обезщетението към момента на увреждането, съдът преценява общестнвено-икономическата обстановка към този момент и лихвата има обезщетителен характер, но не за вредите от деянието, а за забавеното изплащане на дължимото обезщетение; когато определя обезщетението към по-късен момент, съдът преценява друга обществено-икономическа обстановка и затова лихвата се присъжда от по-късния момент, към който е определено обезщетението. Състоянието на обществено икономическите отношения има значение за размера на обезщетението, но по-широки или по-тесни граници, които позволяват конкретната преценка на всеки отделен случай. Опасност за движението възниква от момента, в който МПС без предимство излиза от своето и се насочва към насрещното платно. Съдът е съобразил дадените разяснения с мотивите на приетото Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС, ОСТК по търг. д. № 1/2014 г., че съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения – обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. В този случай трябва да бъде направено разграничение между допринасянето на пострадалия за възникване на самото пътно-транспортно произшествие, като правно значим факт, който обуславя прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и приноса му за настъпване на вредата спрямо самия него, който факт също води до приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Придобилият гражданственост термин „съпричиняване“ е с по-тясно значение спрямо използвания в закона – „допринасяне за настъпването на вредите“. Същият илюстрира първата от посочените хипотези – допринасяне за настъпване на произшествието. Във втората хипотеза пострадалият не е допринесъл за настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата. Дали поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай. Значението на отделните фактори за степента на съпричиняването движение с превишена скорост и липса на правоспособност, доколкото това е свързано с липса на достатъчни умения и навици нямат абсолютно значение. Определянето на степента на съпричиняване зависи от конкретното им проявление в конкретния причинен процес.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на № 417/07.03.2016 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 4759/2015.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.