Р Е Ш Е Н И Е
№ 739
гр. София, 6.11.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в публично заседание на седми октомври, през две хиляди и девета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Райна Стоименова
и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия Димитрова гр.д. № 1307/2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК/2007 г./, във вр. с чл.218а, ал. 1, б. “б” ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба на М. на з. и храните, гр. С., чрез процесуалния му представител юриск. Георги Г. , към която жалба се е присъединила и община Т., представлявана от адв. Д от АК Д. , конституирана като касатор с определение в закрито заседание на 18.06.2009 г. от състав на ІІІ г.о. при Върховния касационен съд, срещу въззивно решение № 597 от 21.12.2007 г. на Пловдивския апелативен съд по гр.д. № 767/2007 г., в частта му, с която е оставено в сила решение от 27.08.2004 г. на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 1855/2000 г., с което са осъдени М. на з. и г. и община Т., солидарно да заплатят на К. К. Т. от гр. П., в качеството му на ЕТ”Т” гр. П., на основание чл. 49 ЗЗД, следните суми – сумата от 61 258 лв., представляваща стойността на облагородяването на 3 723 690 кв.м. пустееща земя; сумата от 269 000 лв. – стойността на реколта от 3 000 000 кв.м. пшеница и 250 000 кв.м. ечемик; сумата от 25 973 лв. – стойността на мероприятията за засяване на 2 473 690 кв.м. с фуражни култури, които суми представляват обезщетения за имуществени вреди от непозволено увреждане, причинени в резултат на противоправно изземване на земеделска земя, с обща площ от 5723,690 дка, в землището на с. Б., община Т., ползвана по договор от 04.08.1997 г. за дългосрочно предоставяне под наем на земи от ДПФ на физически и юридически лица, както и сумата от 10 000 лв., обезщетение за страданията от увреждането, ведно със законната лихва, считано от 30.03.2000 г. до окончателното изплащане и деловодни разноски. Въззивното решение в частта му, с която е отменено решение от 27.08.2004 г. на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 1855/2000 г., с която са осъдени М. на з. и г. и община Т., солидарно да заплатят на К. К. Т. от гр. П., в качеството му на ЕТ”Т” гр. П., сумата от 1 700,21 лв., представляваща арендна вноска за стопанската 1998/1999 г., сумата 13 865 лв. – лихва по договор за преференциално краткосрочно кредитиране от 16.11.1998 г. с ДФ”З”, сумата от 3 617,50 лв. – лихва върху задължения към НОИ, които суми представляват обезщетения за имуществени вреди от непозволено увреждане, причинени в резултат на противоправно изземване на процесната земеделска земя и тези искове са отхвърлени, както и в частта му, с която е обезсилено първоинстанционното решение за разликата над размера от 25 973 лв. до размера на присъдените 26 973 лв. като стойност на извършени агротехнически мероприятия върху част от ползваната земеделска земя от 2473,690 дка за пролетно засяване с фуражни култури, като необжалвано е влязло в сила.
В жалбата са развити оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се иска отмяната му и постановяване на решение от касационната инстанция, с което се отхвърлят изцяло предявените искове със законните последици. Подробни съображения са развити в писмени защити от адв. Д от АК Д. и адв. С от АК-София, процесуални представители на община Т., представлявана от кмета Ж. Г. и от юриск. Пепа П. , процесуален представител на М. на з. и храните.
Ответникът по жалбата, ЕТ”Т”, чрез процесуалните си представители адв. П от АК – П. и адв. Д от АК-София, оспорват жалбата като неоснователна. Подробни съображения са развити в писмена защита.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК/отм./.
Касационната жалба на М. на з. и храните е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима. Към нея се е присъединила и община Т., която е конституирана като жалбоподател с определение в з.з. на 18.06.2009 г. на ВКС, състав на ІІІ г.о.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Предявени са обективно съединени искове от К. К. Т. в качеството му на ЕТ”Т” от гр. П. срещу М. на з. и горите/понастоящем М. на з. и храните/ и община Т. при условията на солидарно осъждане, с правно основание чл. 49, във вр. с чл. 45 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, общо за сумата от 385 413,71 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди от деликт, ведно със законните последици – лихви и разноски.
С решение от 27.08.2004 г. по гр.д. № 1855/2000 г. исковете са уважени изцяло от Пловдивския окръжен съд, който е приел, че е налице противоправно изземване на процесната земеделска земя от ищеца от страна на ответниците и последните му дължат солидарно заплащане на обезщетения за причинените му имуществени и неимуществени вреди от деликта. По жалба на ответното министерство с решение № 407/2004 г. по гр.д. № 225/2005 г. Пловдивският апелативен съд е обезсилил първоинстанционното решение като недопустимо, поради произнасяне по непредявен иск. По жалба на ищеца с решение № 328/09.07.2007 г. по гр.д. № 284/2006 г. Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, е отменил въззивното решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд със задължителни указания по приложението на закона. При новото разглеждане на делото въззивният съд е постановил обжалваното решение, предмет на настоящата касация.
Съдът е приел, че са налице общи противоправни действия по изземване ползването на процесните земеделски земи от държането на ищеца, извършени от кмета на община Т. и длъжностни лица от МЗГ, които ангажират гаранционно-обезпечителната отговорност на ответниците по исковете – М. на з. и продоволствието и община Т. и ги е осъдил солидарно да заплатят на ищеца в качеството му на ЕТ”Т”, на основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД, обезщетение за причинените му имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане в присъдените размери. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че действията на кмета на община Т. по изземване на процесните земи са противоправни, тъй като към датата на издаване на заповедта за изземване той не е действал като обвързана администрация по отношение нареждането на МЗГ за изземване на земи от ДПФ, поради което е бил длъжен да упражни правомощията си по чл. 44 ЗМСМА, вр. с чл. 34 ЗСПЗЗ законосъобразно, като откаже издаването на заповед за изземване. Това е така, тъй като едва с изменението на чл. 24, ал. 7 ЗСПЗЗ/Д. В., бр. 99/2002 г./ е предвидено земите от държавния поземлен фонд, ползвани без правно основание да се изземват по реда на чл. 34 ЗСПЗЗ по административен ред със заповед на кмета на съответната община. Такава правна възможност не е съществувала към датата на издаване заповедта на кмета на община Т. от 25.03.1999 г., което я прави нищожна. Противоправни са и действията на служителите на ответното министерство, които в изпълнение на тази заповед фактически са осъществили действия за изземване по административен ред на тези масиви от ползващия ги като наемател ищец, тъй като за тези действия е липсвала заповед по чл. 80, ал. 1 ЗДС на областния управител на гр. Д..
Въззивното решение е неправилно.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД по своята правна същност е различна от договорната и деликтна отговорност и има обезпечително-гаранционна функция, която настъпва, след като натовареното лице, при или по повод изпълнението на възложената му работа, причини виновно вреди на пострадалия. Т.е., за да възникне тази отговорност е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки : вреди причинени на пострадалия ищец, вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД/ ответниците/ е възложил някаква работа, вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата и по вина на изпълнителя, при наличие на причинна връзка между тях.
В случая не са налице посочените по-горе предпоставки за ангажиране на отговорността на ответниците по чл. 49 ЗЗД.
По делото е установено, че ищецът в качеството му на ЕТ”Т” е сключил договор на 04.08.1997 г. с министъра на з. , г. и аграрната реформа за дългосрочно предоставяне под наем на земи от Държавния поземлен фонд/договор за аренда/ на два масива земеделска земя, с обща площ от 5 723,690 дка в землището на с. Б., община Т.. Съгласно т.4.3 от този договор срокът за внасяне на дължимата наемна вноска е един месец преди началото на съответната стопанска година, а при неизпълнение на това задължение от страна на наемателя, т. 11 от договора предвижда възможност за едностранното му прекратяване от страна на наемодателя, за което наемателят се уведомява писмено. В изпълнение на тези договорни клаузи с писма № 9* от 31.07.1998 г. и от 25.09.1998 г. на МЗГАР ищецът наемател е бил уведомен да преведе дължимата наемна вноска за стопанската 1998/1999 г. в размер на 155 602 863 неденоминирани лв., на два транша – до 15.10.1998 г. 30% от сумата, а останалите 70% – до 30.11.1998 г., като при неизпълнение му е указано, че ще се приложи клаузата на т. 11 от договора и той ще бъде едностранно прекратен от наемодателя, т.е. условие за продължаване действието на договора е изплащането на съответната наемна вноска. Тези писма са получени от ищеца, тъй като той с молба от 09.10.1998 г., получена на 12.10.1998 г. в МЗГАР, е поискал да бъде редуцирана наемната вноска до размер на 12 000 стари лв./дка за 1998/1999 г., за да бъде той в състояние да продължи обработката на земята. С писмо изх. № 94-002762/02.11.1998 г. МЗГАР е уведомило ищеца, че не приема предложението на наемателя за редуциране размера на наемната вноска и поради неиздължаване в определените срокове на наема за стопанската 1998/1999 г., на основание т. 11 от договора, го прекратява едностранно. Именно във връзка с това едностранно прекратяване на договора от страна на наемодателя, с писмо № 06-00-250/15.02.1999 г. МЗГАР е уведомило кмета на община Т., на основание чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ да издаде заповед за изземване на земеделските имоти от лицата, които ги ползват без основание, в т.ч. и от ищеца. Такава заповед е била издадена на 30.04.1999 г. с адресат ищеца, който я е обжалвал и е поискал спиране на изпълнението. Такова е било постановено от съда като впоследствие по а.х.д. № 264/1999 г. на Д. окръжен съд обжалваната заповед е била отменена като незаконосъобразна, тъй като компетентният орган да извърши вмененото му от МЗГАР действие е не кмета, а областният управител на Д. област.
При така описаните фактически обстоятелства въззивният съд е приел, че в случая са налице общи противоправни действия по изземване ползването на земеделските земи от държането на ищеца, извършени от кмета на община Т. и длъжностни лица на МЗГ, които ангажират гаранционно-обезпечителната отговорност на ответниците М община Т. да заплатят солидарно на ищеца, в качеството му на ЕТ”Т”, на основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД, обезщетение за причинените му имуществени вреди в общ размер на 356 231 лв., представляващи разходи за агротехнически мероприятия за 1999 г., пропуснати ползи от неприбрана реколта от насадените през есента на 1998 г. есенници – пшеница и ечемик/заключенията на специализираните експертизи – агрономическа, зооинженерна и счетоводна/, както и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., в резултат на непозволеното увреждане.
Този извод на съда за ангажиране в случая на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответниците по чл. 49 ЗЗД предвид установените фактически обстоятелства, е незаконосъобразен.
По делото е установено, че претендираните от ищеца за обезщетение вреди са настъпили в резултат на твърдяно от него незаконосъобразно едностранно прекратяване на договорните правоотношения по договора за аренда с МЗГАР на земеделска земя от ДПФ, т.е. правоотношенията между страните се уреждат на плоскостта на договорната, а не на деликтната отговорност. Наличие на договорни правоотношения, въз основа на които на ищеца са предоставени под наем за обработка процесните земеделски земи от страна на първия ответник, неизпълнение на клаузите на договора за заплащане на договорената наемна вноска за съответната стопанска година от страна на наемателя и последвалото едностранно прекратяване в резултат на което са предприети действия от ответниците по изземването на земята, не обуславя извод за противоправно поведение от тяхна страна в резултат на деликт. След като претендираните от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в разходи за агротехнически мероприятия за 1999 г. и пропуснати ползи от неприбрана реколта от насадените през 1998 г. есенници и неимуществени вреди – „болки и страдания за ЕТ”, претърпени в резултат на изземването на земята, не са в резултат на противоправно поведение на касаторите-ответници, то и исковете за тяхната обезвреда се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло. В случая няма място за конкуренция между договорна и деликтна отговорност, тъй като се претендара обезщетение за вреди, причинени в резултат на неизпълнение на конкретни договорни задължения, което изключва приложимостта на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД. Това е така, тъй като по делото е безспорно обстоятелството, че между ищеца и първия ответник е налице договорно правоотношение, което е определило правата и задълженията им, от чието нарушаване се претендират вреди. А наличието на договорната отговорност изключва приложимостта на института на непозволеното увреждане, освен за случаи, когато вредоносното деяние не представлява действие, свързано с осъществяване на договорната връзка, какъвто безспорно не е настоящият случай. В тази връзка следва да се отбележи, че липсва причинна връзка между действията на кмета на община Т. и служителите на МЗГАР и вредите, които ищецът твърди, че е претърпял, тъй като последните, както се посочи по-горе, са във връзка с изпълнение или не на договорните правоотношения по арендния договор от 04.08.1997 г., сключен между него и министъра на з. , г. и аграрната реформа, а тази облигационна връзка не е предмет на настоящото производство.
С оглед на изложеното, настоящата инстанция намира, че в случая не са налице възприетите във въззивното решение предпоставки за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД на ответниците, поради което предявените от ищеца при условията на солидарно осъждане искове за причинените му имуществени и неимуществени вреди в резултат на деликт, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
При така изложените съображения и в съответствие с разпоредбата на чл. 218ж, ал. 1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено в обжалваната му част. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна, то настоящата инстанция следва да постанови решение по съществото на спора като отхвърли предявените искове, с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД, при условията на солидарно осъждане, общо за сумата от 366 231 лв., представляваща обезщетения за причинени имуществени и неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 30.03.2000 г. до окончателното изплащане като неоснователни и недоказани.
При този изход на спора, ответникът по жалбата следва да заплати на касаторите на основание чл. 64, ал. 2 ГПК/отм./, деловодните разноски за всички инстанции, в т.ч. възнаграждение за един адвокат – на община Т. в размер на 12 000 лв. и на МЗХ – в размер на 1100 лв., от които 1000 лв. юриск. възнаграждение за настоящата инстанция.
По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 597 от 21.12.2007 г. на Пловдивския апелативен съд по гр.д. № 767/2007 г., в частта му, с която е оставено в сила решение от 27.08.2004 г. на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 1855/2000 г., с което са осъдени М. на з. и горите/понастоящем М. на з. и храните/ и община Т., солидарно да заплатят на К. К. Т. от гр. П., в качеството му на ЕТ”Т” гр. П., на основание чл. 49 ЗЗД, следните суми – сумата от 61 258 лв., представляваща стойността на облагородяването на 3 723 690 кв.м. пустееща земя; сумата от 269 000 лв. – стойността на реколта от 3 000 000 кв.м. пшеница и 250 000 кв.м. ечемик; сумата от 25 973 лв. – стойността на мероприятията за засяване на 2 473 690 кв.м. с фуражни култури, които суми представляват обезщетения за имуществени вреди от непозволено увреждане, причинени в резултат на противоправно изземване на земеделска земя, с обща площ от 5723,690 дка, в землището на с. Б., община Т., ползвана по договор от 04.08.1997 г. за дългосрочно предоставяне под наем на земи от ДПФ на физически и юридически лица, както и сумата от 10 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 30.03.2000 г. до окончателното изплащане, както и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ изцяло исковете, предявени от К. К. Т. от гр. П., в качеството му на ЕТ”Т” гр. П., срещу М. на з. и храните гр. С. и община Т., за заплащане солидарно на сумата общо от 366 231/триста шестдесет и шест хиляди, двеста тридесет и един/ лв., представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени и неимуществени вреди, причинени от деликт, с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД.
ОСЪЖДА К. К. Т. от гр. П., в качеството му на ЕТ”Т” гр. П. да заплати на М. на з. и храните, гр. С. деловодни разноски в размер на 1 100/хиляда и сто/ лв., а на община Т. деловодни разноски в размер на 12 000/дванадесет хиляди/ лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: