О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 74
гр. София 13.02.2013 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 07 февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 61 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК
Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] [населено място], чрез адв. Н. Б. срещу решение № 1765/12.11.2012 г. по в.т.дело № 2355/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено решение № 2650/19.04.2012 г. по гр.дело № 11869/2011 г. на Софийски градски съд като недопустимо и е прекратено производството по делото по предявения иск с пр.осн.чл.124,ал.1 ГПК от жалбоподателя против [фирма], с които се иска признаване за установено по отношение на ответника, че ищеца е придобил на основание давностно владение правото на собственост върху имот, представляващ реална част от неурегулирано празно дворно място, реално оградена част с площ от 2 618 кв.м., заснето през 1992 г. с пл. № *.
Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуални правила.
В изложението към касационната жалба е формулиран процесуално правния въпрос – налице ли е правен интерес за ищеца от водене на положителен установителен иск за установяване правото на собственост по отношение на недвижим имот, за който е оспорено правото му от ответника преди началото на делото и допустим ли е искът, ако в хода на производството ответникът признае иска, решен в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата. Цитирани са решение № 197/28.06.2010 г. по гр.дело № 875/2009 г. на ВКС I г.о., решение № 2428/13.12.55 г. по гр.дело № 7395/55 г. на ВС IV г.о., определение № 508/25.10.2011 г. по ч.гр.дело № 471/2011 г. на ВКС I г.о.
Ответникът по жалбата [фирма] [населено място] не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявен положителен установителен иск за право на собственост върху недвижим имот, представляващ реална част от неурегулирано празно дворно място, реално оградена част с площ от 2618 кв.м., заснето през 1992 г. с пл. № *. Заявеният придобивен способ от ищеца-сега жалбоподател е десетгодишно давностно владение.
От фактическа страна е прието, че ответникът по жалбата [фирма], чрез управителя е отправил покана до жалбоподателя-ищец в месечен срок от получаването – от 15.11.2010 г. да предаде владението на процесния имот. В същата покана е обективирано твърдение, че ответника е собственик на имота.
Регулационния статут на имота е установен възоснова на съдебно техническа експертиза. Прието е, че имота е част от неурегулирано празно дворно място, част от имот пл. № * от кадастрален лист 367 по неодобрения кадастър на [населено място]. Целият имот нанесен в кадастралния лист е 3008 кв.м., реална част от който е оградена и се ползва на място, като част от имота са преминали по регулация към други дворни места. Прието е, че реалната част от имота е оградена от три страни – южна, източна и частично западна, а останалите части граничат с имоти на жалбоподателя и не е ограден.
Възоснова на показания на разпитани по делото свидетели е прието, че имота е част от складова база, която е около 5 дка, половината от която площ е застроена с две метални халета, една барака и навес с метална конструкция, а половината е незастроена, като целия район е ограден със стабилна ограда с метални колове и ламарини, като други лица не са ползвали имота нито са плащали наем, че фактическа власт върху имота упражнява от жалбоподателя.
Въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения положителен установителен иск е недопустимо, тъй като съдът се произнесъл по недопустим иск. Прието е, че към момента на предявяване на иска ответникът оспорва правото на собственост, претендирано от жалбоподателя върху процесния имот, изпращайки покана с искане последният да освободи имота. Според въззивния съд обстоятелството, че в производството пред първата инстанция ответникът не е изпратил отговор на исковата молба, не е взел становище по предявения иск, а пред въззивния съд с писмена молба е изразил становище, че не оспорва въззивната жалба и е признал иска налагат извода за липса на интерес от търсената с иска защита. При тези съображения съдът е обезсилил първоинстанционното решение и е постановил прекратяване на производството по делото.
По правния въпрос:
Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения правен въпрос от жалбоподателя -налице ли е правен интерес за ищеца от водене на положителен установителен иск за установяване правото на собственост по отношение на недвижим имот, за който е оспорено правото му от ответника преди началото на делото и допустим ли е искът, ако в хода на производството ответникът признае иска.
С решение № 197/28.06.2010 г. по гр.дело № 875/2009 г. на ВКС I г.о., постановено по чл.290 ГПК е прието, че интересът от установителния иск се разкрива, когато по делото ответникът оспорва претендираното от ищеца право или претендира правото, което ищецът отрича, че за да съществува интерес от установителния иск е достатъчно да се оспорва претендираното от ищеца право или да се претендира отричаното от него право. Правният въпрос въззивният съд е разрешил в противоречие с разрешението по посоченото дело на състав на ВКС, постановено по чл.290 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение № 1765/12.11.2012 г. по в.т.дело № 2355/2012 г. на Софийски апелативен съд по касационна жалба подадена от ищеца [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място][жк], [жилищен адрес] магазин-партер, чрез адв.Н. Б..
Указва на жалбоподателя [фирма] [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата 283 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба. При неизпълнение на указанието в посочения срок касационната жалба ще бъде върната, което да се впише в съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на Второ гражданско отделение на ВКС за насрочване в съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: