О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 74
София, 02.03.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и шестнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 660 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя Д. Е. Д., чрез процесуалния му представител адв. Г. С., срещу решение № V-93 от 21 октомври 2015 г., постановено по в.гр.д. № 1270/2015 г. по описа на окръжния съд в гр. Бургас, с което е потвърдено решение № 58 от 4 май 2015 г., постановено по гр.д. № 1024/2015 г. по описа на районния съд в гр. Несебър за отхвърляне на предявените от дружеството против Д. К. О. от [населено място] искове с правно основание чл. 79 ЗЗД за изпълнение на парични задължения в общ размер от 20153,08 лева главница, 9869,25 лева неустойка за забава, произтичащи от сключени между страните три договора за поддръжка и управление на недвижими имоти – апартамент № Е2, Н2 и К2 самостоятелни обекти в сграда, находяща се в КК „С. б.“, обл. Б., и лихва върху главницата от исковата молба, и в тежест на дружеството са присъдени разноски.
В жалбата се съдържат доводи за нарушаване на процесуалните правила от въззивния и първоинстанционния съд във връзка с доклада и разпределянето на доказателствената тежест. Сочат се оплаквания, че въззивният съд е пренебрегнал въведените с въззивната жалба доводи за нарушения на процесуалните преклузии, установени в чл. 133, вр. чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК при гледането на делото в първа инстанция; неправилно е прието за разглеждане бланкетно възражение за неизпълнен договор, въпреки констатацията, че същото е процесуално преклудирано; не е бил очертан спорният предмет по делото. В приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поставят въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК, като се поддържат допълнителните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
В отговор на касационната жалба ответник Д. К. О. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Д. П., изразява становище за неналичие на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, а по същество счита касационната жалба за неоснователна.
Производството по делото е образувано по искова молба на [фирма] срещу Д. О., с предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79 ЗЗД, произтичащи от три договора от 15 август 2007 г. за поддръжка и управление на недвижими имоти – апартамент № Е2, апартамент № Н2 и апартамент № К2, находящи се в жилищна сграда в КК „С. б.“, област Б.. По всеки от сключените договори се претендира уговорената като възнаграждение за поддръжка и управление на съответните недвижими имоти годишна вноска за всяка година през времетраенето на договора, респ. за периода 2010- 2014 г. По договора с предмет поддръжка и управление на апартамент № Е2 се претендират сумите от по 869,35 лева за всяка от четирите години. По договор за поддръжка и управление на апартамент № Н2 се претендира годишна такса в размер на 1140,31 лева, а за апартамент № К2 – годишна такса в размер на 869,35 лева, като и тези суми се претендират поотделно за всеки един от посочените четири периода. Съгласно чл. 7.1 от подписаните между страните договори, посочените по-горе годишни вноски се дължат в двоен размер при забава в плащането й за повече от два месеца, поради което ищецът претендира забавените парични вноски в двоен размер. Поискано е и присъждането на неустойка за забавено изпълнение за всяка от вноските по договорите в общ размер от 9869,25 лева.
К. съд в настоящия си състав приема, че подадената касационна жалба е недопустима предвид правилото на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Съгласно чл. 68 ГПК цената на иска е паричната оценка на предмета на делото. С искова си молба дружеството е предявило толкова обективно кумулативно съединени искове, колкото са и претендираните годишни парични вноски за всеки от трите процесни договора, сключени между дружеството и ответника. Това следва от положението, че предмет на търсената с иска защита е съответното накърнено от правния спор имуществено или неимуществено субективно право, което дава съдържанието на оспореното гражданско правоотношение. Всяка от уговорените с договорите годишни вноски представлява самостоятелно парично вземане, а следователно и самостоятелно притезание, чиято изискуемост и падеж настъпват в различен момент и имат различен правопораждащ фактически състав. Това обуславя и възможността постановеното съдебно решение да бъде различно за всяко от паричните вземания. По същите съображения отделни искове представляват и всяка от претенциите за обезщетение за забава на съответната годишна вноска.
С оглед изложеното и предвид данните по делото, всеки от предявените от ищеца парични искове е в размер под очертания с разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК праг за касационно обжалване. Съгласно цитирания текст не подлежат на касационно обжалване пред Върховния касационен съд решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева за граждански дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост, каквито процесните искове не са. В разглеждания случай се предявяват искове с правно основание чл. 79 ЗЗД за изпълнение на облигационно задължение, произтичащо от договор, което обуславя гражданскоправния характер на делото. Цената на иска по чл. 79 ЗЗД е равна на размера на паричното вземане, което се претендира, като всяка претенция е в размер под 5000 лв. При тези съображения се налага извод за недопустимост на касационната жалба, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството образувано по нея – прекратено.
Разноски пред настоящата инстанция по искането на ответника не следва да бъдат присъждани, тъй като не са представени доказателства за извършването им.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. № 20899/26.11.2015 г. от [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя Д. Е. Д., срещу решение № V-93 от 21 октомври 2015 г., постановено по в.гр.д. № 1270/2015 г. по описа на окръжния съд в гр. Бургас.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 660/2016 г. по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на гражданската колегия на ВКС в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: