Решение №74 от 21.4.2009 по гр. дело №407/407 на 5-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е
 
№ 74
 
София, 21.04.2009 година
 
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
 
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на  втори февруари, две хиляди и девета  година, в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
          ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
 
при участието на секретаря  Юлия Георгева
изслуша докладваното от съдията  Н. Зекова                                                                    гражданско дело № 407/2008       година.
 
 
Производство на касационно обжалване на основание чл. 218а ГПК. /отм./
К. А. М. от гр. Л. е подала касационна жалба срещу решението на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 1380/2007 год..
Ответникът А. С. К. от с. Б., община Л. счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
При касационната проверка се установи следното:
Асеновградският районен съд с решение от 3. 4. 2007 г. по гр. д. № 575/2006 год. е отхвърлил предявеният от М. против К. , иск по чл. 108 ЗС за предаване владението на земна площ от 460 кв.м., намираща се в северната част на имот пл. № 1* по плана за земеразделяне на с. Б., представляваща четириъгълник, с посочени граници. Пловдивският окръжен съд с въззивно решение от 1. 11. 2007 г. по гр. д. № 1380/2007 год. е оставил в сила решението. Въззивният съд е възприел и потвърдил изводите на първоинстанционния съд, че ищцата не е доказала правото си на собственост върху спорната площ, а ответникът е установил валидно притежание на същата.
Изводите и решението на въззивния съд са правилни – съответни на доказателствата по делото и на закона.
Ищцата се позовава на възстановяване на собствеността върху земеделска земя – нива от 1.7 дка в землището на с. Б., м. „Г”, притежавана от наследодателя й А. З. , съгласно решение № 836/26. 2. 1993 г. на поземлената комисия гр. Л.. Ответникът също основава своите права на реституция по ЗСПЗЗ. От доказателствата по делото, включително заключението на вещото лице инж. Р, се установява, че претендираната от ищцата площ представлява част от земеделската земя, възстановена на ответника К, представляваща имот № 0* по картата на стари реални граници на землището на с. Б., както е видно от скицата на л. 14 от досието на гр. д. № 575/2006 г.. От приложената на л. 85 от същото досие, скица на имот № 0* възстановена земеделска земя на наследници на А. З. , е видно, че спорната площ не попада в очертанията на имот № 0* При това положение, съдът точно е констатирал, че ищцата в качеството й на наследник на З. , не е собственик на описаната в исковата молба земна площ от 460 кв.м. с форма на правоъгълник, тъй-като тя не е част от имот № 0* възстановен на наследниците на А. З.
Не са налице основания за отмяна на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд
 
Р Е Ш И:
 
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 1. 11. 2007 г. по гр. д. № 1380/2007 г. на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА К. А. М. от гр. Л. да заплати на А. С. К. от с. Б., П. област сумата 200 /двеста/ лева разноски за касационното производство.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар