7
Р Е Ш Е Н И Е
№ 74
гр. София, 03.07.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при участието на секретаря Райна Стоименова и като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова гр.д. № 3413/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 87443 от 28.06.2017 г. от Агенция „Митници” [населено място], чрез процесуалния й представител В. А. против въззивно решение № 3873 от 31.05.2017 г., постановено по в.гр.д. № 2125/2017 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Е въззивен състав, с което като е отменено решение № 20797 от 13.12.2016 г., постановено по гр.д. № 7866/2016 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 138 с-в, са уважени предявените от К. И. Г. , със съд. адрес в [населено място], искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и отмяната на заповед № 401 от 11.01.2016 г.; по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ – за присъждане на обезщетение в размер на 3 975,28 лева за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение. Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното решение по подробно изложени в касационната жалба съображения. Релевира касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.
Ответницата по касационната жалба К. И. Г., чрез пълномощника си адв. Р. И. от АК-К. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК е изразила становище за нейната неоснователност, както и за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. В съдебно заседание, чрез адв. И. оспорва касационната жалба и моли същата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а постановеното въззивно решение като правилно да бъде оставено в сила, за което подробни съображения е изложила в писмена защита.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С определение № 44 от 22.01.2018 г. по делото е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на въззивното решение по материалноправния въпрос, който е от значение за изхода на спора, а именно – длъжен ли е работодателят да извърши подбор между служители, които заемат сходни длъжности/с идентични или различни наименования/ в различни обособени структурни образования, в различни населени места при положение, че е съкратена единствената щатна бройка за точно определена длъжност в обособено структурно звено.
По поставения материалноправен въпрос, който е обусловил изхода на делото и по който е допуснато касационното обжалване на въззивното решение, настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС, намира следното:
Работодателят не е длъжен да извърши подбор между служители, които заемат сходни длъжности/с идентични или различни наименования/ в различни обособени структурни образования, в различни населени места при положение, че е съкратена единствената щатна бройка за точно определена длъжност в обособено структурно звено. В този смисъл е установената практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, а именно решение № 378 от 15.10.2012 г. по гр.д. № 864/2011 г. на ВКС, IV г.о., съгласно което по въпроса за извършването на подбора при съкращение и правното значение на последваща реорганизация, е прието, че когато в едно организационно и икономически обособено поделение, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение се провежда съкращение на щата, съгласно което се намалява броя на заемащите определена длъжност, поделението-работодател е длъжно да извърши подбор между всички изпълняващи такава или несъществено отличаваща се трудова функция. След извършването на подбора се прекратява трудовото правоотношение с лицата, които са получили най-ниска оценка според квалификацията и начина им на работа. Когато след извършването на подбора, но преди прекратяването на трудовите правоотношения е извършена реорганизация, при която няколко организационно и икономически обособени поделения-работодатели се сливат в едно ново, чийто щат включва щатовете на слелите се поделения, нововъзникналото поделение не извършва нов подбор, тъй като при него няма съкращение – неговото първо щатно разписание включва щатните разписания на всяко от слелите се поделения. Новото организационно и икономически обособено поделение-работодател може да прекрати трудовите правоотношения с лицата, които са получили най-ниска оценка според квалификацията и начина им на работа в поделенията, в които са работили или да промени щата си, като открие нови щатни бройки, за да запази тези работници или служители. В този смисъл е и разрешението, дадено с решение № 306 от 09.10.2013 г. по гр.д. № 1851/2013 г. на ВКС, IV г.о., че извършването на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ при съкращаване на щата, задължава работодателя да съпостави квалификацията и уменията за изпълнение на работата на всички работници, изпълняващи идентични трудови функции, този подбор обаче следва да се извърши не в рамките на цялото предприятие, а измежду работниците в рамките на обособената структура, в която се извършва съкращаването на щата, а когато съответното обособено звено се закрива изцяло или се съкращават всички еднородни длъжности в него, подборът не е задължителен. Обособена структура в предприятието на работодателя е не само териториално обособено звено или звено, което е отделено финансово-икономически (отделен източник на приходи, отделна разходна сметка), но и всяко образувание, което е обособено в организационно-управленската структура на предприятието – самостоятелна организационна единица в цялостната структура и организация на предприятието, каквито са не само клонът на дружеството или негово поделение, но и отделните отдели и цехове.
Разпоредбата на чл. 123 КТ не е приложима при извършена вътрешна реорганизация на предприятието работодател, изразяваща се в сливане на звена, прехвърлянето или разпределянето на дейността на едно звено между две или повече други. Когато работодателят променя организационната си форма е без правно значение дали щатът е съкратен преди, или след реорганизацията – персоналният състав на определена структура преминава към друга в рамките на същото предприятие, поради което привеждането на щатните бройки в съответствие с щатното разписание може да бъде извършено както преди, така и след вътрешната промяна на организационната форма, а дали извършеното съкращаване на щата е реално се преценява в рамките на общата численост на персонала на предприятието /решение № 391 от 27.12.2012 г. на ВКС, IV г. о.по гр. д. № 1169/2011 г./. Съгласно установената съдебна практика в решение № 191 от 17.06.2016 г. по гр.д. № 626/2016 г. на ВКС, ІV г.о., работодателят не е задължен да направи подбор между работници или служители на една и съща длъжност или на длъжности със сходни трудови функции, но с място на работа според трудовите договори в различни населени места, тъй като той не може едностранно да изменя мястото и характера на работата, определени в сключения трудов договор. Тази установена съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК от ВКС се споделя и от настоящия състав на ВКС, Трето гражданско отделение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и като провери правилността на обжалваното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира, че касационните оплаквания срещу въззивното решение са основателни по следните съображения:
При така дадения отговор на поставения правен въпрос, изводът на въззивния съд за основателност на предявените искове за защита срещу незаконното уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, е неправилен.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предявените искове за защита срещу незаконно уволнение на основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 ГПК са основателни. Съдът е приел, че при извършените структурни промени в Агенция „Митници” въз основа на ПМС № 393 от 30.12.2015 г., в сила 11.01.2016 г. и Заповед № ЗМФ-1257/14.12.2015 г. на Министъра на финансите, считано от 11.01.2016 г., са закрити всички митнически учреждения към Митница С., които са преминали в структурите на други митници – Б. и П. и предвид обстоятелството, че извършването на дейността на закритата Митница С. не е преустановено, а продължава да се осъществява под друга организационна форма – в Митница Б. и Митница П., е приел, че не е налице закриване на част от предприятието по смисъла на чл.328, ал.1, т.2, предл.1 КТ. Приел е също така, че заеманата от ищцата длъжност „старши специалист“ в Отдел „Борба с наркотрафика“ не е преминала нито към Митница Б., нито към Митница П., т.е. налице е реално съкращаване на щата за заеманата от ищцата длъжност. Съкращаването на щата е извършено по съответния ред и от органа, който има право да извършва такива промени – министърът на финансите е закрил Митница С., а директорът на Агенция „Митници“ е определил структурата и числеността на персонала в рамките на общата численост на персонала в Агенцията, съобразно предвидената в чл. 8 ЗМ компетентност. Въззивният съд е приел, че при прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ работодателят е нарушил разпоредбата на чл. 329 КТ, тъй като не е извършил подбор, който в случая се явява в негово задължение, поради което и уволнението на това основание се явява незаконосъобразно. Приел е, че действително при съкращаване на единствената щатна длъжност прекратяването на трудовия договор с работника или служителя, който заема длъжността, се предхожда от подбор по преценка на работодателя. В случая обаче е приел, че не е налице тази хипотеза, тъй като заеманата длъжност от ищцата е била единствена в щатното разписание на Митница С., а не в цялото щатно разписание на Агенция „Митници“, която е работодател на ищцата. Щатни бройки за длъжността „старши специалист“ в Отдел „Борба с наркотрафика“ са предвидени в Митница Аерогара С., в Митница Л. и др., поради което работодателят е бил длъжен да извърши подбор между тези служители по реда на чл. 329 КТ, какъвто не е извършен, който факт е безспорен между страните, поради което съдът е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, се явява незаконосъобразно и предявените от нея искове за защита срещу незаконно уволнение на основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, се явяват основателни и са уважени.
Правилно въззивният съд е приел, че е налице действително съкращение на щата, но неправилно е приел, че в случая е било необходимо извършването на подбор по реда на чл. 329 КТ от работодателя. С оглед дадения отговор на материалноправния въпрос, а именно, че работодателят не е длъжен да извърши подбор между служители, които заемат сходни длъжности/с идентични или различни наименования/ в различни обособени структурни образования, в различни населени места при положение, че е съкратена единствената щатна бройка за точно определена длъжност в обособено структурно звено, изводът на въззивният съд, че уволнението е незаконно, тъй като работодателят не е извършил подбор по реда на чл. 329 КТ, за което е бил задължен, е неправилен. В нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че като не е извършил подбор по реда на чл. 329 КТ, прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, се явява незаконосъобразно. По делото е установено, че ищцата е работила на длъжност „старши специалист“ в отдел „Борба с наркотрафика“ в Митница С., която не е преминала нито към Митница Б., нито към Митница П.. Както се посочи по-горе, правилен е изводът на съда, че в случая е налице реално съкращаване на щата, извършено по съответния ред и от компетентен орган – министъра на финансите, разполагащ с правомощието да извършва такива структурни промени – закриване на Митница С., а директорът на Агенция „Митници“ е определил структурата и числеността на персонала в рамките на общата структура на Агенцията, съобразно чл. 8 ЗМ. Съкращаването на единствената щатна бройка за длъжността „старши специалист“ в отдел „Борба с наркотрафика“, заемана от ищцата, е било извършено преди закриване на териториалното поделение Митница „С.“, като при съкращаването тя не е преминала в структурата на Агенция „Митници“. Работодателят не е имал задължение да прави подбор по реда на чл. 329 КТ с ищцата и лицата, заемащи останалите щатни бройки за длъжността „старши специалист“ в отдел „Борба с наркотрафика“, предвидени в Митница Аерогара С., в Митница Л. и др., тъй като те се намират в други населени места, извън Митница С./закрита/, където е работното място на ищцата, съгласно трудовия й договор.
Видно от изложеното, работодателят е упражнил надлежно правото си да прекрати трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ.
По изложените съображения, следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение допуснато до разглеждане, с което са уважени исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, поради което и съобразно разпоредбата на чл. 293, ал. 2 ГПК, тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, въззивното решение следва да се отмени и вместо него се постанови друго решение от настоящата инстанция по съществото на спора, съобразно отговора на поставения правен въпрос и мотивите на настоящото решение, като се отхвърлят като неоснователни предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ – за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за присъждане на обезщетение за принудителна безработица поради незаконно уволнение. Работодателят Агенция „Митници“ е прекратил трудовия договор след реално съкращаване на щата при наличие на всички предпоставки, обуславящи приложението на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ и без да е възникнало задължението за извършване на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ, тъй като в рамките на териториалното поделение е съкратена единствената щатна длъжност „старши специалист“ в отдел „Борба с наркотрафика“. Като неоснователни следва да се отхвърлят и обусловените искове за възстановяване на заеманата преди уволнение длъжност и присъждане на обезщетение за времето за оставане без работа по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 8, вр. с ал. 3 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 23, т. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, на касатора следва да бъде присъдено възнаграждение за разноски за настоящото производство в размер на 300 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 3873 от 31.05.2017 г., постановено по в.гр.д. № 2125/2017 г. на Софийския градски съд, ГО, II-Е въззивен състав и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. И. Г. [населено място] срещу Агенция „Митници“, [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, за отмяна на заповед № 401/11.01.2016 г. и за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение, в размер на 3 975, 28 лв.
ОСЪЖДА К. И. Г. [населено място] да заплати на Агенция „Митници“, [населено място] сумата 300 лева, разноски по делото за касационното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: