Р Е Ш Е Н И Е
№ 74
София 04.03.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми януари, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1988/2008 г.
Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ вр. §2, ал.3 ПЗР ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „В”, град В., подадена от пълномощника и адвокат Д, срещу въззивно решение №407 от 30.11.2007 г. по гр. дело № 40/2007 г. на Великотърновския окръжен съд с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./. Според касатора въззивният съд в нарушение на процесуалните правила не е обсъдил всички доказателства по делото, поради което неправилно е приел, че община В. е вложила средства в изграждането на процесната сграда, съответстващи на 16.78 % от стойността и. Въобще не са изложени мотиви по какви причини е отхвърлен искът за прилежащия терен, който също съобразно разпоредбата на чл.2, ал.3/отм./ ЗОбС е собственост на кооперацията.
Ответникът по касационната жалба община В. Т. и държавата, представлявана от м. на регионалното развитие и благоустройството, не са заявили становище.
Жалбата е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:
С решение от 15.06.2005 г. по гр. дело № 214/2005 год. на Великотърновския окръжен съд е оставено в сила решение от 27.12.2004 г. на Великотърновския районен съд по гр. д. №2216/2002 г., с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу община В. и държавата, представлявана от м. на регионалното развитие и благоустройството установителен иск за собственост върху недвижим имот.
С решение №1566/09.01.2007 г. по гр.дело №2331/2005 г. на ВКС на РБ е отменено решение от 15.06.2005 г. по гр. дело № 214/2005 г. на Великотърновския окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.
С решение №407 от 30.11.2007 г. по гр. дело № 40/2007 г. на Великотърновския окръжен съд е оставено в сила решение от 27.12.2004 г. на Великотърновския районен съд по гр. д. №2216/2002 г., с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу община В. и държавата, представлявана от м. на регионалното развитие и благоустройството установителен иск за собственост върху недвижим имот – УПИ *, в строителен квартал 102, по плана на с. С., община В., с площ 4080 кв.м., при граници: от две страни улици, УПИ ХІІІ-849, и ІV-852, както и на 16.78 % идеални части от построената в него масивна търговска сграда на два етажа, състояща се от: 1. магазин за хранителни и промишлени стоки на първия етаж със застроена площ от 122 кв.м.; 2. сладкарница на първия етаж със застроена площ от 116 кв.м.; 3. ресторант на първия етаж със застроена площ от 377 кв.м., заедно със складове и четири мази; 4. универсален магазин на втория етаж със застроена площ от 248 кв.м. със самостоятелна стълбищна клетка; 5. ресторант – градина, извън търговската сграда, състоящ се от три метални навеса с обща площ от 180 кв.м., с две тоалетни и настилка с венецианска мозайка и базалтови плочи. Въззивният съд е приел, че процесната сграда не е изградена само със средства на кооперацията, чийто правоприемник е ищецът. При изграждането и през 1965 г. са вложени държавни средства в размер на 16.78 % от стойността и. По тази причина толкова идеални части от сградата не са станали собственост на кооперацията въз основа на разпоредбата на чл.2, ал.3/отм./ ЗОбС и искът е неоснователен.
След анализ на събраните по делото доказателства въззивният съд е направил правилен извод, че процесната сграда не е построена само от кооперацията, чийто правоприемник е ищецът. Тя е построена съвместно със средства на народния съвет от самооблагане и средства на потребителната кооперация. Вложените държавни средства в изграждането са 16.78 % от общата стойност, поради което и процесните 16.78 % идеални части от сградата не са станали кооперативна собственост. На основание чл. 2, ал. 3 от ЗОбС /до отмяната й ДВ бр. 96/1999 г./ кооперативна собственост са останалите 83.22 %. Неправилен обаче е изводът на въззивния съд, че също толкова процента – 83.22 от прилежащия терен към сградата не са собственост на ищцовата кооперация. По силата на посочената разпоредба от ЗОбС не са общинска собственост сградите и постройките на кооперативните организации и на сдруженията с идеална цел, чието строителство е извършено от тях до 13 юли 1991 год., включително и прилежащият терен. Тази разпоредба е отменена през 1999 г., но тъй като въз основа на нея собствеността се придобива от кооперациите ex lege, тя е породила своето действие автоматично за съответния процент от прилежащия към сградата терен. По делото е приета техническа експертиза, според която прилежащият терен към процесната сграда е 2 125 кв.м., като на скицата на вещото лице инж. М, този прилежащ терен е оцветен със зелен цвят.
Изложеното налага касиране на въззивното решение в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение за отхвърляне на установителния иск за собственост върху 83.22 % идеални части от прилежащия терен на процесната сграда в УПИ ІІІ, в строителен квартал 102, по плана на с. С., община В., с площ 4080 кв.м. и уважаване на иска в тази част като основателен и доказан.
Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят 911.68 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №407 от 30.11.2007 г. по гр. дело № 40/2007 г. на Великотърновския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение от 27.12.2004 г. на Великотърновския районен съд по гр. д. №2216/2002 г., с което е отхвърлен предявеният от „В”, град В., срещу община В. и държавата, представлявана от м. на регионалното развитие и благоустройството установителен иск за собственост върху 83.22 % идеални части от прилежащия терен на масивна търговска сграда на два етажа, състояща се от: 1. магазин за хранителни и промишлени стоки на първия етаж със застроена площ от 122 кв.м.; 2. сладкарница на първия етаж със застроена площ от 116 кв.м.; 3. ресторант на първия етаж със застроена площ от 377 кв.м., заедно със складове и четири мази; 4. универсален магазин на втория етаж със застроена площ от 248 кв.м. със самостоятелна стълбищна клетка; 5. ресторант – градина, извън търговската сграда, състоящ се от три метални навеса с обща площ от 180 кв.м., с две тоалетни и настилка с венецианска мозайка и базалтови плочи в УПИ ІІІ, в строителен квартал 102, по плана на с. С., община В., целият с площ 4080 кв.м., при граници: от две страни улици, УПИ ХІІІ-849, и ІV-852 и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от „В”, град В., срещу община В. и държавата, представлявана от м. на регионалното развитие и благоустройството, че „В”, град В., е собственик на 83.22 % идеални части от прилежащия терен с площ от 2 125 кв.м., оцветен със зелен цвят на скицата на вещото лице инж. М към техническата експертиза от 11.09.2007 г., който е прилежащ терен на масивна търговска сграда на два етажа, състояща се от: 1. магазин за хранителни и промишлени стоки на първия етаж със застроена площ от 122 кв.м.; 2. сладкарница на първия етаж със застроена площ от 116 кв.м.; 3. ресторант на първия етаж със застроена площ от 377 кв.м., заедно със складове и четири мази; 4. универсален магазин на втория етаж със застроена площ от 248 кв.м. със самостоятелна стълбищна клетка; 5. ресторант – градина, извън търговската сграда, състоящ се от три метални навеса с обща площ от 180 кв.м., с две тоалетни и настилка с венецианска мозайка и базалтови плочи в УПИ ІІІ, в строителен квартал 102, по плана на с. С., община В., целият с площ 4080 кв.м., при граници: от две страни улици, УПИ ХІІІ-849, и ІV-852
ОСТАВЯ В СИЛА решение №407 от 30.11.2007 г. по гр. дело № 40/2007 г. на Великотърновския окръжен съд в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА община В. и държавата, представлявана от м. на регионалното развитие и благоустройството да заплатят на „В”, град В., 911.68 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.