3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 74
София, 07.04.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание тринадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 5070/2013 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 295 ГПК.
С решение № 3074 от 11.07.2011 г. по гр. д. № 8639/2008 г. на Варненския районен съд е уважен отрицателен установителен иск, предявен от З. Г. Н., Д. И. М., З. Х. Х. и Н. Х. Н., като е признато, че В. С. Я. и И. В. Я. не са собственици на реална част с площ 506 кв. м. от ПИ № 1100 от кадастралния план на м. ”Б. север”, целият с площ 923 кв. м., находящ се в [населено място],[жк], защрихована с червена краска на копие от скица на л. 33 от първоинстанционното дело, а констативният нотариален акт № 187/2009 г. е отменен.
Това решение е обезсилено, а производството по делото е прекратено с решение № 1016 от 15.05.2013 г. по в. гр. д. № 3356/2012 г. на Варненския окръжен съд, постановено след като с решение № 262 от 01.11.2012 г. по гр. д. № 439/2012 г. на ВКС на РБ, ІІ-ро г. о., предходното въззивно решение е обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците, които искат то да бъде отменено като неправилно поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 1 ГПК.
Ответникът по касация В. И. В. – процесуален правоприемник на първоначалните ответници по иска В. С. Я. и И. В. Я., счита жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е за втори път пред касационната инстанция, след като с решение № 262 от 01.11.2012 г. по гр. д. № 439/2012 г. на ВКС на РБ, ІІ-ро г. о., първото решение на въззивния съд е обезсилено като недопустимо. Прието е, че както ищците, въвеждайки основанието на предявения иск, така и ответниците при оспорването му са поддържали, че не е приключила реституционната процедура по ЗСПЗЗ, а на ищците само е признато правото на възстановяване на собствеността. Затова, произнасяйки се, че за ищците е налице възстановяване на правото на собственост и приключила реституционна процедура и то без да са представени доказателства в тази насока, въззивният съд е излязъл както извън предявеното с исковата молба основание на иска, така и извън спорните по делото обстоятелства.
При новото разглеждане на делото въззивният съд приел, че с решение № 521 от 19.06.1998 г. на поземлената комисия, постановено преди изменението на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ по ДВ, бр. 68/1999 г., е възстановена собствеността на наследниците на Х. М. К.. Имотите са достатъчно индивидуализирани с площ и граници по плана на старите имотни граници от 1996 г. на местността „Б. север” /”Лозята”/ и по комбинирания план, одобрен с решение № 5 от 02.12.1997 г. на поземлената комисия, и това е достатъчно да се приеме, че ефектът на реституцията е настъпил. На следващо място съдът приел, че за да е налице интерес от отрицателния установителен иск, е необходимо решение за признаване права на ищците, постановено след посоченото изменение на закона и при действието на чл. 28 ППЗСПЗЗ и пар. 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, с които е предвидено, че имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти. Тези разпоредби са материалноправни, действат занапред и не могат да се прилагат към постановени преди влизането им в сила решения, за които ЗСПЗЗ предвижда, че имат конститутивно действие при наличието на определените в закона предпоставки – описание на имота и скица към решението. Поради това, въпреки твърденията за незавършеност на реституционната процедура, ищците нямат интерес от иск за отричане правата на ответниците, тъй като разполагат с по-силна защита – по чл. 108 ЗС, съобразявайки факта, че ответниците владеят имота.
С определение № 653 от 17.12.2013 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса дали за допустимостта на отрицателния установителен иск има значение наличието на завършена процедура по ЗСПЗЗ по възстановяване на собствеността.
Според т. 1 на № 8/2012 г. от 27.11.2013 г. по т. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект, както и в други неизчерпателно посочени хипотези. Прието е също, че допустимостта на иска се проверява още с предявяването му, като съдът е длъжен да следи за наличие на правния интерес при всяко положение на делото. С т. 2 на тълкувателния акт е прието, че правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права е налице и когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право.
Предявеният в разглеждания случай отрицателен установителен иск има за предмет земеделска земя, попадаща в терен по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за която е издадено решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ преди изменението на разпоредбата съгласно ДВ, бр. 68/1999 г. Трайната съдебна практика, включително и задължителната, формирана по реда на чл. 290 ГПК, приема, че посочената категория решения имат конститутивно действие /напр. р. № 262 от 13.07.2012 г. по гр. д. № 944/2011 г.; р. № 588 от 29.06.2010 г. по гр. д. № 1350/2009 г.; р. № 809 от 14.01.2011 г. по гр. д. № 1889/2009 г., всичките на ВКС, І-во г. о.; р. № 106 от 19.05.2011 г. по гр. д. № 1326/2010 г на ВКС, ІІ-ро г. о./. В съответствие с тази съдебна практика е произнасянето в обжалваното решение, мотивирано от данните по делото за наличие на влезли в сила кадастрален и комбиниран план, и установеност на границите на възстановения имот както с тези планове, така и със заключението на приетата съдебно-техническа експертиза /л. 84 по гр. д. № 8639/2008 г. на Варненския районен съд/, че процедурата по възстановяване на собствеността е приключила.
Това правно положение неправилно е прецено от въззивния съд като водещо до недопустимост на предявения отрицателен установителен иск за собственост. Съобразявайки постановките на ТР № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС, искът следва да се приеме за допустим, защото ако с решението бъде установено несъществуването на претендираното от ответника спорно право, основано на придобивна давност, ще бъде защитено субективното право на ищците на собственост върху земеделска земя, основана на реституция по ЗСПЗЗ. Тезата на ищците, че възстановяването на собствеността не е приключило, която впрочем е претърпяла промяна в хода на делото /вж. устните състезания пред въззивната инстанция – л. 46 по гр. д. № 3356/2012 г. на Варненския окръжен съд/, не налага извод в обратния смисъл. На първо място наличието или липсата на възстановена по ЗСПЗЗ собственост е в зависимост не от преценката на страната, а от данните по делото въз основа на приложимата правна норма, и на второ място място – и при възстановено право на собственост ищците имат правен интерес да отрекат претендираното от ответника право върху същия имот, поради което не може да се поддържа, че съдебната защита надхвърля пределите на сезирането.
В обобщение, като е обезсилил поради недопустимост първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото, въззивният съд е постановил неправилно решение. При касационното отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК то следва да се отмени и тъй като се налага извършването на преценка по въведените от ответника възражения по съществото на спора /такава липсва в мотивите към обжалваното решение/, делото съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивното решение № 1016 от 15.05.2013 г. по в. гр. д. № 3356/2012 г. на Варненския окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: