Р Е Ш Е Н И Е
№ 742
гр.София 23.10.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на седми октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1849/2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218и, вр. чл. 218а б. “а” ГПК от 1952 г., вр. § 2, ал. ПЗР ГПК от 2007 г.
Образувано е по жалба на А. М. С., Р. Т. С. и М. С. К. против въззивно решение № 225/22.02.2008 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр.д. №. 2605/2007 г.
Касаторите твърдят неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът по касация „И” А. , гр. П. не е възразил в срока по чл. 218г ГПК /отм./.
Съдебният състав, като взе предвид изложените касационни основания, доводите на страните и данните по делото съобразно приложимите нормативни актове, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ от легитимни страни и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил това на първостепенния Пловдивски районен съд, като е приел, че липсва правен интерес от иск за установяване право на собственост към минал момент, както и, че между страните няма спор за непълнота или грешка на кадастрален план. Ищците имали интерес да установят, че са собственици на вещта към настоящ момент, но не са предявили такъв иск. В заключение, съдът е прекратил е производството по делото.
Решението е неправилно.
Въззивният съд не е очертал точно предмета на спора, поради което и не е определил правилно приложимата материално-правна норма.
След влизане в сила на решението по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ кадастралната карта (кадастралният план) се попълва по реда на чл. 53 ЗКИР, съответно § 6, ал. 6 от преходните разпоредби на ЗУТ, по искане на заинтересуваните лица и за имота с възстановено право на собственост се определя окончателен идентификатор (номер).
Ищците по настоящото дело /касатори/ се позовават на реституция по силата на ЗСПЗЗ, като сочат, че спорът им с насрещната страна е възникнал поради отказа на кмета на общината да попълни кадастъра с възстановения им имот поради насрещните претенции на „И” А. , гр. П.. За това са представени и официални писмени доказателства.
Реституцията по ЗСПЗЗ няма обратно действие. Решението по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ е постановено при действащ план, така, че, безспорно, няма да се изследват правата на насрещните страни към датата, когато той е влязъл в сила /за разлика от общата хипотеза на чл. 53 ЗКИР/. Тук целта е, ако правата на възстановените собственици са противопоставими на насрещната страна, действащият за местността кадастрален план да бъде попълнен с реституирания по ЗСПЗЗ имот, като съответно се спазват и изискванията по териториално устройство в резултат на което е възможно границите по плана да не съвпадат напълно с тези по реституционното решение.
Правото на собственост следва да се изследва към момента на настъпване на реституционния ефект, независимо, че кадастралният план, чието попълване се цели, е от преди това.
В заключение, предметът на иска е изяснен от ищците и приложимата материално-правна норма е чл. 53, ал. 2 ЗКИР. Неправилно въззивният съд е приел, че те нямат правен интерес от него, както и, че следва да разрешат спора ч. някой от общите петиторни искове – установителен или ревандикационен. Въззивното решение следва да бъде касирано и делото отново върнато на Пловдивския окръжен съд, който да се произнесе по материално-правния спор. Неприложима е хипотезата на чл. 218и, ал. 1 ГПК /отм./, защото повторният въззив не е постановил решение по същество.
При новото разглеждане на делото, втората инстанция следва да прецени валидността на реституционното решение, както и неговата материално законосъобразност, като обсъди възраженията на насрещната страна.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 225/22.02.2008 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр.д. №. 2605/2007 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: