3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 742
София, 27.07. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1309/2010 година.
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв.Л.П. и адв.Хр.С. – пълномощници на [фирма] – [населено място] против въззивно решение № 1062/ от 08.07.2010 г. по гр.д.№ 1896/2007 г. по описа на Пловдивски окръжен съд,с което е отменено решение № 142 от 27.01.2003 год.,постановено по гр.д.№ 3954/00 год. по описа на Пловдивски районен съд и е отхвърлен предявения от касатора срещу Е. Г. К.,С. Г. Х.,М. Х. С.,Е. Х. П.,М. И. Н.,С. И. П.,С. П. П.,И. П. П.,И. Д. В. и Л. Д. В. иск с правно основание чл.97 ал.1 ГПК/отм./.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – касационни основания по чл.281 т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи разпоредбата на чл.280 ал.1,т.1-3 ГПК по множество въпроси,касаещи приложението на чл.10б ал.1 ЗСПЗЗ и чл.10 ал.7 ЗСПЗЗ,както и по въпроса – възниква ли право на собственост при преобразуване на общинска фирма в търговско дружество,в чийто капитал е включен недвижим имот и на какво правно основание.
Ответниците по касация,чрез пълномощника им адв.Д.Б. са депозирали писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК,в който оспорват касационната жалба и считат,че не следва да се допусне касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради наличието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат въззивният съд е намерил,че строителството на процесните постройки е незаконно,тъй като липсват всякакви строителни книжа за това.Освен това не е установено по категоричен начин кой имот е бил включен в баланса на дружеството,освен процесните сгради,поради което в настоящия случай е приложима разпоредбата на чл.10 ал.7 ЗСПЗЗ и имотът подлежи на реституция.
Първото релевирано основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 ГПК е налице,когато материалноправния или процесуално правния въпрос,по който се е произнесъл въззивния съд е решен в противоречие с практиката на ВКС,която включва актовете на нормативно тълкуване-тълкувателните решения и постановления,които не решават конкретни спорове,а дават абстрактно задължително тълкуване на закона.В конкретния случай касаторът не се позовава на такава практика.Доколкото се позовават на решение на ВКС следва да се прецени дали е налице второто релевирано основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.2 ГПК.Това основание за допускане на касационно обжалване е налице,когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение,постановено по друго дело,в което поставеният правен въпрос е разрешен по различен начин. В случая това основание за допускане на касационно обжалване е налице,тъй като обжалваното решение противоречи на представените,макар и при друга фактическа обстановка, а въззивният съд е решил спора в отклонение от разрешението дадено в тях и по двата въпроса.
Според основанието за допустимост по чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК, на което се е позовал макар и бланкетно касаторът, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като следва да се отбележи, че двете хипотези формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване. В касационна жалба не е обосновано самото основание, т.е. какво е значението на „поставения” процесуалноправен или материалноправен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 т.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1062/ от 08.07.2010 г. по гр.д.№ 1896/2007 г. по описа на Пловдивски окръжен съд .
Указва на [фирма] – [населено място] ,в едноседмичен срок от получаване на съобщението за определението по чл.288 ГПК, да внесат по сметка на ВКС и да представят документ за заплатена държавна такса за касационно производство в размер на 761,90 лв.,като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на І г.о. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: