Р Е Ш Е Н И Е
№743
гр.София10.12.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на седми октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1884/2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218а б. “б” ГПК от 1952 г. /отм./, вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК /ДВ бр. 59/ 2007 г./
Образувано е по жалба на М. А. Н. против въззивно решение № 54/04.02.2008 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено на по гр.д. № 589/2007 г.
Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяна на въззивното решение и отхвърляне на иска по чл. 108 ЗС, евентуално признаване право на задържане върху имота до заплащане на извършени в него подобрения.
Ответникът по касация Д. п. „С”, София възразява по реда на чл. 218г ГПК /отм./. Моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Д. ч. м. на регионалното развитие и благоустройството, Областният у. на П. , С. К. Г. в качеството на едноличен търговец с фирмено наименование „С” и Р. В. Г. не са страни в касационното производство. По отношение на тях решението /по чл. 26, ал. 1 ЗЗД/ е влязло в сила. Те не са нито ищци, нито ответници по ревандикационния иск и възражението за подобрения, заявено по чл. 221, ал. 2 ГПК /отм./. Постъпилите от тях становища са неотносими, а исканията за разноски – недопустими.
Съдебният състав, като взе предвид изложените касационни основания, доводите на страните в касационното производство и данните по делото съобразно приложимите нормативни актове, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК/отм./ от легитимна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Спорът е пред Върховен касационен съд за втори път след касиране на първото въззивно решение.
По делото е постановено решение от първата въззивна инстанция по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, което не е било обжалвано и е влязло в сила. С него е обявен за нищожен договора от 27.03.2000 г., с който Областният у. на област с административен център П. е продал на С. К. Г. в качеството му на едноличен търговец с фирмено наименование „С” с адрес на управление гр. П. процесния имот.
С обжалваното решение, апелативният съд, като е взел предвид горното, е приел, че последващият договор от 12.04.2000 г., с който едноличният търговец продал на М. Н. същия имот, не е прехвърлил вещни права. Това прави владението на новия купувач непротивопоставимо на действителния собственик, а той е Д. п. „С”, София. Предприятието е правоприемник на ГУСВ, на когото спорната вещ – вечерен стол – жилищен блок 1421 в гр. П., като държавeн имот е бил предоставен за стопанисване и управление /АДС 2031/18.01.1989 г./.
В заключение съдът е осъдил ответника М да предаде владението върху имота на ДП „С”, на осн. чл. 108 ЗС. Приел е, че възражението за подобрение със сумата от 79 240,59 в. е неоснователно, поради което е отхвърлил и искането на ответника да му бъде признато право на задържане по реда на чл. 221, ал. 2 ГПК /отм./ Въззивният състав е направил извод, че претендираните строително-монтажни работи от Н. са извършени от неговия праводател, докато е бил наемател и в това качество е ползвал вещта, като в същото време липсват доказателства, че те или част от тях са направени след 12.04.2000 г. от Н.
Решението е правилно.
Правилно въззивният съд е стигнал до заключението, че владението на М. А. Н. е непротивопоставимо на ищеца. Договорът по нот. акт № 36/2000 г. е валиден, но с него не са прехвърлени вещни права, защото самият продавач не притежава такива. Следователно, обосновано и в съответствие с материалния закон е прието, че е налице, както активна, така и пасивна материално-правна легитимация по ревандикационния иск и той е уважен.
Заключението на въззивния съд за неоснователност на възражението за задържане до заплащане на претендираната сума като обезщетение за извършени подобрения, е в съответствие със събраните по делото доказателства, а и според правилата за разпределение на доказателствената тежест, които в случая изискват от М. Н. да установи по пътя на пълно главно доказване, че е извършил претендираните строително-монтажни работи и качеството си на владелец към него момент.
При тези съображения, следва да се приеме, че обжалваното решение не страда от пороците, въведени като основание в касационната жалба, съобразено е с материалния закон, приложен към правилно установените по делото факти, които съдът е обсъдил в съответствие с разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ГПК. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което да се е отразило върху правилността на обжалваното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила.
Ответникът по касация Д. п. „С”, София е поискал присъждане на съдебно-деловодни разноски, но не е представил доказателства да е сторил такива в инстанцията. Върховният касационен съд не може да присъжда разноските за предходни инстанции, щом не променя резултата по спора. В заключение, молбата по чл. 64 ГПК /отм./ се явява неоснователна.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 54/04.02.2008 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено на по гр.д. № 589/2007 г.
РАЗНОСКИ не се присъждат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: