О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 743
София, 21.07.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ЛИДИЯ РИКЕВСКА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 11/ 2009 и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 3861/18.04.2007 г. по гр.д. № 1289/ 2006 г. на Б. районен съд, оставено в сила с решение № 511 от 2.07.2008 г. по гр.д. № 1221/207г. на Б. окръжен съд е отхвърлен иска, предявен срещу Г. А. К. и М. Н. К. за признаване на ищеца в лицето на Д. за собственик и предаване владението на недвижим имот, представляващ втори жилищен етаж, находящ се над дюкяните на двуетажна жилищна сграда, построена в парцел **** 5414 в кв.64 по плана на Б. , както и за отмяна на нотариален акт №120/ 1997 г. за придобиване на същия имот по завещание.
Ищецът- Д. , представлявана от О. управител на област Б. е подал касационна жалба срещу решението, като поддържа оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли за отмяна на решението и уважаване на исковете.
Относно допустимостта на касационното обжалване се позовава на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.
Ответниците оспорват жалбата както относно нейната допустимост, така и по основателността й, като считат, че са останали собственици на имота, тъй като липсва валидно изкупуване на същия по реда на чл.26 ЗСГ / отм./ в полза на държавата.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
По делото е установено, че първоначални собственици, съгласно нот.акт № 80/ 75 г. са били сестрите Ф. Д. К. и Ф. Д. К. , като имотът е представлявал двуетажна жилищна сграда с дюкяни на партерния етаж и дворно място- парцел **** 1273 в кв.64 по тогава действащия план на града, с площ на мястото 221 кв.м. През 1978 г. вторият етаж е продаден на държавата по реда на чл.26 ЗСГ. След това Ф. К. завещала своята част от 7/8 ид. ч. на лицето Д. К. , а Ф. К. продала своите 1/7 ид. ч. на внука си Г. К. При извършена делба между двамата през 1997 г. Г. К. е получил жилищния етаж над дюкянските помещения, а Д. К. етажа с дюкянските помещения. Независимо от това Г. К. установил владение и върху втория жилищен етаж, като оспорва правата на държавата, придобити по реда на чл.26 ЗСГ. За да отхвърли предявения от държавата иск по чл.108 ЗС съдът е изложил съображения, че фактическият състав на продажбата, извършена през 1978 г. по реда на чл.26 ЗСГ не е завършен, тъй като липсва съгласие на м. на финансите и писмен договор, който да е вписан, както е изисквал към този момент чл.73 от Наредбата за държавните имоти.
През въззивния съд ищецът е въвел и друго придобивно основание- давностно владение след 1978 г., но съдът е приел, че не следва да го обсъжда, тъй като не е заявено като нов иск пред първоинстанционния съд.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГП+К се поддържа, че съществен по делото е материалнопправният въпрос за приложението на чл.26 ЗСГ във връзка със съществуващото към момента на продажбата изискването Министърът на финансите да даде съгласие за сделката, както и дали с превеждане на цената на продавачите и завземане на имота от държавата следва да се счита, че е приключила процедурата, предвидена в закона за този вид продажби. Поставя се като съществен за делото и процесуалния въпрос за въвеждането на ново придобивно основание през въззивната инстанция. Поддържа се, че по тези въпроси решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, изразена в ТР № 4/ 91 г. на ОСГК и т.6 от ТР № 1/ 2001 г на ОСГК на ВКС, както и в решения на отделни състави на ВС и ВКС и решение на състав на апелативния съд. В. Т. , във връзка с което се поддържа като основание за допускане на жалбата за разглеждане хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а също и т.3, тъй като тези въпроси имали значение за точното прилагане на закона и за развитие на правното.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира, че материалноправните и процесуалноправните въпроси са формулирани правилно от касатора, тъй като те имат съществено значение за решаването на конкретния казус.
С оглед на данните по делото следва да се приеме, че основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не е налице, тъй като както в ТР № 4/ 1991 г., така и в решенията на отделни състави се обсъждат въпроси, които са неотносими към настоящия случай / съгласие от м. на финансите, дадено след сключване на договора по чл.26 ЗСГ, продажба на сграда, построена върху държавен парцел, за формата на договорите и др./ В настоящия случай има тази особеност, че изричен договор не е сключен, но цената е платена и имотът е завзет, а за съгласието на м. има само косвени доказателства, поради което се поставя въпросът може ли при тези данни да се приеме, че продажбата е осъществена. Поради отсъствието на утвърдена практика по подобни хипотези, които не са изключение, разглеждането на жалбата би имало значение за точното прилагане на закона и уеднаквяване на съдебната практика, което обосновава допустимост на жалбата по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. На това основание жалбата е допустима и относно процесуалния въпрос, тъй като става дума не за възражение, направено от ответника като защитно средство, а за друго придобивно основание, заявено от ищеца пред въззивния съд- въпрос, по който в ТР № 1/ 2001 г. не е взето отношение.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА до разглеждане касационната жалба, вх. № 2487/ 1.08.2008 г. подадена от Д. ч. Областния управител на област Б. против въззивно решение № 511 от 2.07.2008 г. по гр.д. № 1221/207г. на Б. окръжен съд.
НАСРОЧВА делото за 17 декември 2009 г.1 9 ч., за когато страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: